План-приемът на студентите за следващата академична година традиционно се утвърждава към края на април. Тази година обаче просветното министерство побърза с предложенията си, водено от намерението да продължи започнатата през м.г. реформа във висшето образование. Таблиците с конкретните бройки за всеки вуз и за всяко професионално направление са вече факт, остава само да бъдат одобрени от МС. Предложеният от МОН брой на студентите, които ще бъдат субсидирани от държавата за 2017/18 г., е на базата на оценката на учебната и научната дейност на даденото висше училище, данните за реализацията на завършилите студенти и приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната. Взети са предвид и още показатели, сред които актуалният капацитет на висшите училища, професионалните направления и специалностите от регулираните професии, получената оценка от програмна акредитация на съответното направление, реализираният прием за предходната учебна година и др. Ето какво предстои в някои от по-големите университети:

.............................

За 26 университета държавата е определила по-нисък прием на студенти за 2017/18 г., като най-дълбоко е орязването при Стопанската академия в Свищов, Медицинския университет в Пловдив, Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" и Икономическия университет във Варна. 11 вуза пък ще бъдат "пощадени" от реформата, тъй като ще имат право да приемат повече кандидат-висшисти от м.г. по ред причини - добро качество на предлаганите професионални направления, нужни за бизнеса специалности и т.н. В тази група се открояват медицинските университети в София и Варна, Техническият университет в София и УАСГ.



Икономика



Като цяло икономиката е орязана в една или друга степен в почти всички вузове, които я предлагат, включително и в най-големия ни икономически университет - УНСС (близо 200 бройки по-малко). Софийският университет е сред малкото, ако не единственият, който получава правото да обучава повече студенти по икономика от м.г. - 91 вместо 87 души.

Най-сериозен ще е ударът за Стопанската академия в Свищов. Неслучайно ректорът се оплака от драстично занижения прием, който му е отреден за наближаващата академична година - от 1346 на 742 души, или с 44% по-малко. Реално обаче щетите ще са по-малки, тъй като за м.г. вузът не е успял да запълни предоставената му, макар и още тогава орязана, квота (приети са 979 студенти при планирани 1346). Все пак университетът ще бъде изправен пред сериозни трудности, тъй като предлага обучение само в две направления - тъкмо масовите икономика и администрация и управление, "нарочени" от държавата. Засега обаче апелът на свищовския университет - държавата да помисли компромисен вариант за специализираните университети, които от години предлагат само 1-2 направления и по тази причина трудно могат да открият нови специалности - остава без подкрепа.

Икономическият университет във Варна бе сред групата на 7 вуза от Северна България, които недоволстваха най-силно от одобрените вече промени в приема. За разлика от останалите вузове обаче, където орязването не приема се оказва не чак толкова голямо - между 6 и 14%, той има най-големи основания да бъде недоволен заради отредените му 22% по-малко студенти по държавна поръчка - от 2415 на 1865 души.



Останалите ощетени



Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" ще понесе своя дял от реформата с 26% по-нисък прием - при 596 утвърдени бройки за м.г. (но реализирани 402) за т.г. отпуснатите места са за 441 души. Университетът е подкрепен само по линия на комуникационната и компютърна техника, където държавата е сметнала, че има шансове за развитие (отпуснатите места са увеличени от 70 на 80). Приемът в останалите му направления, например икономика, архитектура, общо инженерство у др., е доста намален.

Проблемно ще е положението и с още около 4-5 университета, където намалението на приема е с около 20%. Аграрният университет в Пловдив например ще има право да приеме наполовина по-малко студенти по администрация и управление, туризъм, науки за земята, общо инженерство и др. Две негови специалности обаче се очертават като перспективни - растителна защита, където приемът е завишен от 143 на 160 души, и животновъдство (от 72 на 75 човека). Висшето строително училище "Л. Каравелов" ще може да приеме т.г. максимум 142-ма студенти при 182 отпуснати за м.г., макар че изглежда и това ще му е трудно, имайки предвид реализирания му план-прием за м.г. - едва на 55%.

При у-т "Проф. А. Златаров" в Бургас намалението е с 19.7% - от 1001 на 803-ма студенти. При икономика, администрация и управление и туризъм свиването е наполовина, намаление има и при повечето от останалите му специалности. Ниша за развитие тук се откроява при 5-6 професионални направления, при които държавата дава възможност на вуза да опита да привлече повече бройки - филология, педагогика, машинно инженерство, комуникационна и компютърна техника, материали и материалознание и медицинска сестра. Още може да се работи и по отношение на други две "медицински" специалности, за които университетът се жалваше, че се орязват драстично - обществено здраве (намаление от 50 на 9 бройки) и помощник-фармацевт (от 27 на 12 души) - при тях причината е не липсата на качество, а липса на свободен капацитет.

Минно-геоложкият университет пък ще трябва да "промотира" специалност "маркшайдерство и геодезия" - единствената, при която има повече отпуснати бройки от м.г. - от 45 на 55 човека. При всички останали специалности има намаление, като то е двойно при науки за земята и машинно инженерство.

Сред университетите, които получават съществено намаление на план-приема, се откроява изненадващо и Медицинският университет в Пловдив. За разлика от останалите медицински вузове, които могат да се похвалят с по-голям утвърден прием, за това висше училище е планирано 30% намаление на кандидат-висшистите. Причината е прозаична - липса на свободен капацитет, поради което т.г. университетът изобщо няма да може да приема студенти по медицина (при 150 прието в тази специалност за м.г.). За сметка на това обаче МУ-Пловдив ще може да привлече повече студенти в четири свои направления - фармация, зъботехник, рентгенов лаборант, инспектор по обществено здраве. Непроменен остава и план-приемът при специалностите медицинска сестра, акушерка и рехабилитатор.



Многопрофилните университети



Многопрофилните университети могат да отдъхнат с известно облекчение, защото при тях намалението на приема е между 5% (например при Тракийския университет) и 13% (при Шуменския университет). Най-голямо намаление на одобрените за държавно субсидиране студенти се забелязва при Югозападния у-т "Н. Рилски" (минус 17%). От 32 направления, в които вузът предлага обучение, само пет са тези, забелязани като перспективни за развитие, поради което са с по-висок одобрен прием - педагогика (най-голямо увеличение от 380 на 434 студенти), филология, физически науки, информатика и компютърни науки и кинезитерапия.

Великотърновският университет пък трябва да се съсредоточи върху обучението по филология, история и археология, информатика и компютърни науки и изобразително изкуство за сметка на останалите си 15 специалности, където приемът ще бъде свит (9% намаление на одобрените бройки). Силните страни на Шуменския университет пък (13% намаление) са педагогика, филология и математика, където приемът се запазва на същото ниво от м.г., както и религия (увеличен прием от 10 на 15 души) и още три специалности с леко завишен прием - архитектура, геодезия и общо инженерство. Пловдивският "П. Хилендарски" и "А. Кънчев" в Русе са с 10% по-нисък план-прием.



На плюс



Университетите, предлагащи обучение в сферата на изкуствата, ще бъдат традиционно зарадвани с малко по-висок прием. НАТФИЗ например ще може да приеме 20 човека повече в театрално и филмово изкуство, Националната музикална академия - 7 студенти повече от м.г. по педагогика на обучението по... и трима в повече по музикално и танцово изкуство, а Националната художествена академия "получава" 4 бройки повече в направление изобразително изкуство. Академията на МВР получава картбланш да приеме повече кандидат-висшисти в национална сигурност и в архитектура, строителство и геодезия (тук обучението е насочено към защита на населението, противопожарна техника и пр.). Висшето училище по телекомуникации и пощи ще има повече места за комуникационна и компютърна техника (за сметка на двойното орязване на приема по администрация и управление).

МУ-София ще може да привлече повече студенти по направленията обществено здраве, управление на здравните грижи, медицинска сестра и акушерка, а МУ-Варна - по същите направления плюс медицина, фармация, инспектор по обществено здраве и рехабилитатор. МУ-Плевен пък е с повече утвърдени места за медицина, обществено здраве, управление на здравните грижи, медицинска сестра и помощник-фармацевт.

По-висок прием имат право да направят и УАСГ и ТУ-София. Архитектурният вуз има право да приеме 103-ма студенти повече в основната си специалност "архитектура, строителство и геодезия", а ТУ-София ще има възможност да привлече повече студенти в 5 от общо 8-те си направления - математика, машинно инженерство, електротехника, енергетика и транспорт.

Специално внимание тук заслужава Библиотекарският университет, често свързван с властта. Той е с увеличени бройки по информатика и компютърни науки (от 178 на 214) и по национална сигурност (от 96 на 101), освен това получава и 57 бройки в новооткритата си специалност "история и археология". Каква е реализацията на завършилите тези специалности студенти? 62% от възпитаниците му в направление информатика и компютърни науки се реализират по призвание, безработицата е 2.12%, а средният осигурителен доход - около 1400 лв., показват данните в рейтинга на висшите училища у нас. При най-силното направление на вуза - национална сигурност, реализацията по призвание е около 45%, безработицата - 3.13%, а осигурителният доход на завършилите - 895 лв. Имаме ли нужда от още историци и археолози? За ориентация можем да погледнем реализацията в това направление на лидера във висшето образование у нас - СУ. Тази диплома е свършила работа на 38% от притежаващите я.



СУ

Утвърденият прием в най-старото ни висше учебно заведение е свит с около 6% - от 6362 на 5969 души. Реално загубата тук също ще е по-малка, имайки предвид, че университетът успя да запълни дадените му места за м.г. едва на 83% - реално приетите студенти за м.г. са 5335. Въпреки че СУ е лидер по качество в повече направления, в които предлага обучение, той "получава" намаление на местата в 22 от 28-те си направления с изключение на психология, икономика, биологически науки, математика, медицина, обществено здраве, плюс двете новооткрити за него специалности - изобразително изкуство и музикално и танцово изкуство.



НОВИ

Шест са новооткритите професионални направления за т.г. в 4 висши училища, в които МОН разрешава прием след изготвяне на оценка за потребностите на пазара на труда от тези специалности. Това са професионално направление "Здравни грижи" с нерегулирана специалност "медицински козметик" в МУ-Плевен (10 бройки), "биотехнологии" и "изобразително изкуство" в Пловдивския у-т (съответно 30 и 15 души), "изобразително изкуство" и музикално и танцово изкуство" в СУ (по 15 души) и споменатата вече "история и археология" в УниБИТ (57 души).



ВИПУСКЪТ

Поне около 8900 младежи, завършващи средно образование през т.г., няма да бъдат субсидирани от държавата, за да продължат висшето си образование, сочат данните на МОН. Според тях 54 346 младежи завършват училище през 2016/17 г., а финансиране ще получат 37 държавни висши училища за общо 45 429 студенти (от които 38 400 след средно образование). Общо приемът по държавна поръчка през 2017/18 г. ще бъде намален с 8% спрямо предходната година - от 49 хил. души на 45 хил. души.