Светът е принципно парадоксален. Сред най-забавните му парадокси е, че гъмжи от демократи, които харесват демокрацията, докато им върши работа. Когато тя почне да ги разочарова, си намразват народа. Имам няколко приятели и познати политици, които след последните избори не крият досадата си от гражданите на нашата страна. Разбира се, в тесен кръг го правят, от екраните никога няма да ги чуете.

Първо ми се ще обаче да припомня преференциалните смешки. И на тези избори се случи оня феномен, наречен 15-15, при който номерът на партията в изборната листа се пише в кандидатдепутатската по инерция, и така по-заден кандидат измества по-преден. Депутатът от ДПС Камен Костадинов дори се отказа от депутатския си мандат в знак на протест срещу друг депутат - Ангел Исаев, който с печелившата комбинация 9-9 влезе щастливо в парламента. И хич не рачи да излезе след това, дори под натиск от ръководството си. Запъна се човекът, и точка. Сега му е кацнало пилето на късметя на рамото един вид, отстрани викат по пилето: фъррр, дюуу, къш, пък г-н Исаев - цап птичето за крачката, и толкоз. Законът му дава право. Вече знаете, че той стана независим депутат, гневно изключен от своите, а с излизането на Камен Костадинов пък се освободи място за "несправедливо" невлезлия поради инатливия г-н Исаев - Дурхан Мустафа.

Този казус даде повод на лидерите на движението



да заговорят за "законодателна инициатива"



за решаване на въпроса. Само че това не е ли смешно? Как се доказва преференциалност по невежество от преференциалност по осъзнат избор? На неотдавна отминалите избори повече от 1.2 млн. души се възползваха от възможността да пренаредят кандидатдепутатските листи. Кои обаче са го сторили осъзнато, а кои, и най-важното колко - са го сторили от несъобразителност? Трудно доказуемо. От този вот пострадаха и ГЕРБ, и БСП, и ДПС.

Аз обаче ви ги разправям тези работи не защото нощем не мога да спя поради съчувствие към изместените или от завист към късметлиите. Мисля, че би имало нещо крайно нелепо в едно предстоящо законодателство, което да блокира невежия вот. Демокрацията не е ли всъщност осъзнат, осведомен избор? Нейната ефективност не е ли свързана с изразяване волята на разумни, интелигентни индивиди, които чрез вота си слагат начело на държавната власт подготвени в професионален и неукорими в морален аспект люде? Че ако тези, гласуващите, са толкова - с извинение - малограмотни, та не могат да отличат партиен номер от преференциален, то как очакваме те да изберат подходящите управленци? И не може ли законотворците да правят така с все сили, щото законите им да служат хората да стават по-образовани, а не да дисциплинират необразованите?

Имам чувството че те - необразованите, някак са по-мили на маса български политици.

С всичко това само подсказвам посоката на разсъждение на моите приятели, които вече много често взеха да ми говорят за "необразования", "прост",



изобщо "лош" народ.



Просто ги усещам как - ако зависеше от тях, не биха дали на огромната част от населението правото да избират. Това не е само у нас, не е само наш синдром тоест. Самата демокрация е понятие разтегливо - избирателното право в много страни е било и е ограничавано по полов, имуществен, образователен, етнически и какъв ли още не принцип. Дори в Древна Гърция - родината на демокрацията, е можело успешно да имаш и право на глас, и роби. При това никому и наум не идело, че гласоподаването е екстра, която може да се даде на роб.

От убеждението, че част от народа е "лоша", не се овардиха дори американците след избора на Тръмп. Гледаме това и при французите. Част от руснаците смятат западните жители на Украйна за фашисти, пък украинският музикант Олег Скрипка се изказа тия дни, че в Украйна трябва да се направят гета за тия, които не говорят държавния украински език. "Хората, които не могат да научат украински и имат ниско IQ, на такива да се туря диагнозата "дебилизъм". Трябва да се изолират, защото са социално опасни" - рече той.

Бързам да кажа, че такъв тип мислене може да се види притегателен и убедителен на мнозина. Започнеш ли обаче да планираш гета и закони срещу "дебилизма", то рано или късно секуларистичната секира ще ти посече демократичните придобивки.

Философът и писател Емил Чоран има книга "Лошият създател", в която плиска извънредно талантливо горчив сарказъм върху Твореца, направил света така чудато неприветлив.



Не знам Творецът дали му е чел книгата,



но със сигурност му е посъчувствал за мъките. Нашите политици много често бърчат горчиво нос поради "матряла", разбира се - тайничко. Но никога не е имало и няма да има социален мир, ако имащите, можещите и знаещите не си ползват даденото в повече, за да дърпат неимащите, неможещите и незнаещите при себе си. А само им се катерят по гърбовете и им подскачат по несъобразителните глави.

Народът е като Твореца - не само остава, докато се катерят и падат от него, ами със сигурност знае нещо, за което ние поотделно не се и догаждаме.