Камъкът в блатото на политическата ни действителност цопна силно и неочаквано и изпръска мнозина.

Новината, че главният прокурор Сотир Цацаров е държал сметка за редакционната политика на издателя на "Сега" Сашо Дончев в кабинета на висшия партиен кадър на БСП Георги Гергов, напомни, че зад завесата на привидната законност и мъглата, която се създава от верни на управляващите медии, положението е трагично. Върху главния прокурор тежат



съмнения, които в името на закона трябва да бъдат проверени,



защото са несъвместими с професионалните му задължения и етиката, към която е длъжен да се придържа.

Първо, ръководителят на държавното обвинение, за когото неведнъж е ставало дума, че заема най-високия безконтролен пост в държавата, е засечен на неофициална среща в офиса на висш партиен функционер с представител на едрия бизнес, към когото има претенции. Етичният кодекс на магистратите не допуска подобно поведение. Наказателният кодекс не допуска търговията с влияние, заплахата и принудата и отличникът на Юридическия факултет го знае отлично.

Второ, Сотир Цацаров се хвали, че се информира от службите - дължи обяснение как и на какво основание си общува с тях по повод на медии. Менторът му - също бивш главен прокурор - например ползваше баретите като личен наказателен отряд, а съветник в ДАНС му беше най-довереният човек. Него го преглътнахме, и този също ли?

Трето, главният прокурор имал информация чии телефони и кореспонденция се контролират - да видим мотивираните искания до съда и съответните разрешения, както и основанията, на които се подслушва. Защото, ако подслушването е незаконно, скандалът става още по-голям.

Невинната на пръв поглед случка - пиенето на едно кафе в рамките на половин час - разкри



откровената мафиотщина, която движи посттоталитарната ни държава



Абсурдно е, че има човек на ключов пост, чиито действия не могат да бъдат проверени. Това беше сърцевината на съдебната реформа, която ГЕРБ, Патриотичният фронт, ДПС и БСП смачкаха в предишния парламент. Благодарение на това политическата власт продължава да ползва за маша държавното обвинение. То й служи за удари под пояса в партийните битки, в елиминирането на икономически конкуренти, в заграбването на публични активи. Схемата е безкрайно банална и вече 27 години не може да се направи нищо по въпроса. Оръжието срещу подобни сюжети са независими медии и осъзнато гражданско общество. И двете останаха дефицитни, с малки изключения. Но продължават да дразнят защитниците на статуквото, които бълват огън и жупел срещу тях при всеки появил се случай.

Затова не е чудно, че и сега на сцената излязоха защитниците на Цацаров - за да го скрият в сянката си, да изместят фокуса от него, да му позволят отново да се измъкне. Аргументите им са абсурдни и взаимно противоречащи си, но това не попречи 90% от медиите да ги разпространяват със статии, писани под индиго от анонимен автор, който все още се раздира от дилемата дали скандалът да бъде представен като дребен вътрешнопартиен проблем на БСП, или като грандиозен заговор за дестабилизация на държавата.

Дотук тази схема винаги е действала безотказно. Нищо не се случи, когато от записи в къщата на бившия и бъдещ премиер Бойко Борисов научихме, че той си е избрал този главен прокурор. Каза му го друг висш прокурор, докато му докладваше съвсем неофициално как се развиват делата срещу негови министри.



А уж Борисов и партията му не били виждали прокурор,



освен когато били разпитвани. Изсилването по подобни теми винаги е рисковано, защото, колкото и да е къса българската памет, все някой ще се сети за задушевните сбирки в дома на Борисов и за това как магистрат чинно му изпращаше SMS-и от Висшия съдебен съвет. Избраният главен прокурор, естествено, не разследва нито един от скандалите със съмнения за търговия с влияние, сред които бяха и подслушваните разговори на доскорошния председател на Софийския градски съд Владимира Янева, разкриващи непочтените задкулисни взаимоотношения между върховете на изпълнителната и съдебната власт. Сега Борисов му връща жеста, като описва на смаяната публика как "олигарси залагат капани на главния прокурор", който, разбира се, е невинен и случката трябва да му служи за обица на ухото. Странно твърдение, като се има предвид, че само преди седмици ГЕРБ доброволно падна в "капана" на същия олигарх със сделката за Пловдивския панаир.



Основната тема на скандала обаче е Цацаров,



нищо че перушина хвърчи от БСП. Колкото и домакинът на срещата да замазва, че "едно кафе нищо не значи, а един прокурор може да се среща с всеки", всъщност е точно обратното - законът изисква безукорен морал от главния прокурор, съвестна работа, пълна независимост и нито петънце върху репутацията му. С Цацаров случаят вече не е такъв. Въпреки че в началото на мандата си обещаваше промяна в работата и нагласата на прокурорите, за които лично установи, че са зависими и действат конюнктурно, като не закачат силните на деня.

Към днешна дата нищо не се е променило за съжаление. Сега предстои да видим докъде стига отмъстителността на главния прокурор - все пак цялата репресивна машина е в ръцете му. Да беше работил със същата страст, монополът в енергетиката можеше да е ликвидиран отдавна. И нямаше да се стига до оплакването на "Овергаз" и делото в ЕК, което България има опасност да загуби. А то не е единствено - няколко чужди инвеститори съдят, и то за милиарди, страната ни заради злоупотребата на управляващите с властта. Всички те са били принудени да търсят справедливост в чужд съд, защото българската прокуратура не си е свършила своевременно работата.