|
Да оставят Бойко Борисов без камера и микрофон за него е равнозначно на смърт. Да не се среща с началниците от чуждите спецслужби, в които вижда далеч по-истински от родните началници, е все едно да му отнемат рицарския сан. Да не го слагат в сметките за някой висш пост е равнозначно да го лишат от най-ценната екстра - на народен любимец.
Новият МВР шеф Румен Петков безцеремонно секвестира и нужните като слънцето и въздуха медийни изяви на главния секретар, и контактите му с чуждите спецслужби, от които той черпеше външна легитимност. Няма я вече удобната боксова круша Георги Петканов, няма я и иконата покровител на царя-премиер, гарантираща простор за свободната генералска воля. Даже НДСВ е непотребно като сватбена княжеска рокля в музея на Божидар Димитров.
Генералът на народа обаче не може да се остави
да го превърнат в
музейна униформа,
каквато е вероятно перспективата му в МВР оттук нататък. И се хваща като удавник за сламка за първия изплавал вакантен престижен пост - кмет на София. Защото друго скоро не се задава на хоризонта. Министър и вицепремиер вече няма как да стане. Чак след година са президентските избори, но и да устиска дотогава, политическият елит от всякакви цветове едва ли би рискувал да цани шило за президент. За вицепрезидент генералът е чудна ракета-носител, даже и за царя, но пък шило в пенсионерска торба не стои.
Остава единствено постът на столичен кмет. Да си Бойко Борисов и да се кандидатираш за изборите в София е толкоз просто и логично - като да скатаеш маршалски жезъл в реднишката си раница. Само дето популярната приказка премълчава историческия опит, че жезълът най-често изпада от раницата. Защото мъдрите сови, трасиращи пътя на мечтите на всеки прост генерал да стане Наполеон, не са това, което са.
Първа сова: кметският избор е мажоритарен и рейтинговият генерал може да пребори всеки. Повече от съмнително. Бойко Борисов не бе много убедителен като водач на две листи на последните парламентарни избори. Мъжкарят генерал загуби в бабаитлъшкия Благоевградски район, и то от един не чак толкова популярен дори в партийните си среди опонент. Листата на Коалиция за България в Благоевград начело с Любен Корнезов завоюва 34 771 гласа, а тази на НДСВ, оглавявана от Борисов - 28 448. В Пловдив-окръг пък, където съперник на генерала бе само регионално известният дотогава соцводач Петър Мутафчиев, резултатът е направо плачевен - 33 498 гласа за царската партия срещу 54 575 за социалистическата. Високият национален рейтинг не се оказва лесно конвертируем на регионално ниво. Още повече че според социологическите сондажи Борисов, макар и пак много харесван, е
най-малко харесван
тъкмо в София
Втора сова: Борисов е надпартиен мажоритарен кандидат и има предимство пред партийните. Пак повече от съмнително. Първо, аналогичният типаж Богомил Бонев на президентските избори през 2001 г. ясно показа, че колкото и да е силна една непартийна кандидатура, тя не може да пребори партийните. Второ, в София се очертават множество партийни кандидати, което предполага максимално разпиляване гласовете на разноцветните твърди електорати. И в най-добрия случай Борисов може да се надява на балотаж, а там без партийна подкрепа пак няма шанс (не става дума за партийни лилипути като Новото време и "Гергьовден", които сега реанимират на генералски гръб). Трето, преборването на партиите анблок още на първия тур е възможно само във варианта царски блицкриг 2001. Кавърите в историята обаче обикновено са фарсове, а и след изминалите 4 г. Борисов е по-скоро изтъркано мюре, отколкото нов месия. Този вариант все пак е донякъде възможен при един силен генералски контрапункт в лицето на Татяна Дончева. Ако тя с БСП зад гърба си се изправи срещу Борисов, битката между двамата може да засенчи останалите кандидати.
Трета сова: популярен генерал става за всичко. При един мажоритарен избор хората все пак избират и според качествата за поста. Кандидаткметските послания на Борисов не могат да се центрират върху престъпността, защото той няма да има същите правомощия както досега. Най-много да намери някое и друго по-смислено занимание на общинската охранителна фирма "Егида". Ако пък кампанията му се осланя на реда и твърдата ръка в по-широк смисъл, това предполага вещина в боравене с документи за собственост, административноправна и стопанска култура, политически умения за работа с пъстроцветен общински съвет - все неща, за които главсекът на МВР досега не се е доказвал. Така че от Борисов едва ли ще излезе успешен кмет както от един друг генерал (при това прославил се в битки) - градоначалника на столицата от 1926 до 1932 г. Владимир Вазов.
Тъжна е съдбата на генерала
Ако остане в МВР, рейтингът му ще се стопи като при Виденова инфлация. Ако се кандидатира за кмет на София, процентите ще му струват колкото хилядарките при социализма - имаш ги, ама няма какво да купиш с тях. Изборът е между о. Света Елена (в МВР) и Ватерло (в София). Но това е най-логичната епитафия на големия рейтинг.
Мутрата Бойко Борисов - кмет на София! Не е за вярване, ако и това се случи
