|
Последните месеци не са изключение. Още по време на предизборната кампания лидерът на "Атака" Волен Сидеров обясняваше как ще предложи да се вземат всички коли на властта и особено на депутатите. Нещо повече. Това бе основно обещание, с което две дузини депутати от тази политическа сила влязоха в парламента. После нещата си дойдоха на мястото - избраният от квотата на "Атака" зам.-председател на парламента Петър Берон бе заснет да се качва на луксозен държавен мерцедес. След като се разрази скандал, атакаджиите обещаха да се возят най-много на единствената парламентарна шкодичка. Вероятно и това обещание ще трае от ден до пладне.
Преди няколко дни пък депутатът от Коалиция за България Николай Камов подхвана
кампания за драстично намаляване на служебните коли
на държавата. Той дори изгради строен план от няколко точки. Първо, ще попита колко хиляди коли има администрацията. Неговите консултанти изчислили, че издръжката на една кола месечно е около 1500 лв., като само 300-400 лв. отивали за козметика, в това число измиване на автомивка. После ще поиска от правителството само министрите и най-много шефовете на агенции да ползват автомобили, а пък кметовете да делят возилата си с общинската администрация. Накрая ще предложи кола да ползва само председателят на парламента, а всичките останали депутатски лимузини да бъдат отнети. По негово мнение така държавата ще спести много средства, които да отидат и за покриване на щетите от бедствията. Камов припомни, че преди няколко години, когато бе шеф на парламентарната външна комисия, е отказал да ползва персонална кола.
На пръв поглед всичко звучи принципно и заслужава подкрепа. Ако не беше до болка познато и политически отигравано. Сигурно е и че тези идеи изобщо няма да бъдат приети.
Няма спор, че темата за служебните возила заслужава сериозно внимание. През последните години станаха известни драстични случаи на напълно неприемлива политика в това отношение. Например по едно време се оказа, че огромна част от
държавния апарат се вози на луксозни, но крадени возила
Според някои твърдения такива са 80 на сто от колите. Тази практика беше факт, тъй като ведомствата можеха да купуват конфискувани по митниците коли на 15 на сто от митническата стойност. И с такива коли се напълниха и МВР, и кметствата, и прокуратурата, и НСО, и какви ли още не институции. Стигна се дори до абсурди - например вече несъществуващата прокуратура на въоръжените сили се сдоби с понтиак кабриолет с две врати, а пък вътрешното ведомство получи ауди, което според злите езици веднъж се заключило и най-големите специалисти не могли да го отключат няколко месеца.
После дойде порочната практика да се купуват луксозни коли, чиято целесъобразност е спорна. Така
парламентът започна да купува мерцедеси и беемвета,
правителството - опели, прокуратурата - волва. Нароилите се през последните години няколко държавни комисии също предпочитаха скъпи беемвета и пежа. А това са структури, които нямат подразделения из страната и за които необходимостта от коли е също спорна. Изобщо автопаркът в България би предизвикал завист дори в страни като САЩ, Финландия, Германия, Франция...
Заслужава внимание и въпросът доколко ефективно се използват колите. Неведнъж имаше публикации и дори фотофакти как политиците и членове на техните семейства вършат със служебните автомобили лични дела - като пазаруване например. Изобщо шофьорите в държавата сигурно знаят по-пикантни неща от всичките спецслужби, взети заедно. Да не говорим данните, потвърждавани всяка година - как депутати са обиколили по няколко пъти земята с командировки със служебни коли из страната.
Разбира се,
не е нужно всички депутати и министри да ходят пеша,
те в крайна сметка трябва и работа да вършат, а тя е свързана с пътуване и пестене на време. Но няма никакви причина и всякакви чиновници да ползват по 24 часа служебни коли.
Затова е крайно време да се спре с популизма и да се подходи прагматично и отговорно. Да се извадят фактите - броят на колите, сумите, които са дадени за покупката, поддръжката и заплатите на шофьорите, както и да се анализира целесъобразността на използване им. И тогава да се правят промени.
|
