|
---------------------------------------------------------------------------------------------
- Г-н Тотев, как се отразиха наводненията на предприятието?
- По време на проливните дъждове в дружеството имаше пострадали участъци, но те са от спомагателната инфраструктура. Проблемът беше, че имахме пропадане на един тръбопровод, който отвежда очистените води от пречиствателната станция в Марица. Затова се наложи да спрем производството за 6 часа, докато подновим тръбата. От това обаче загубите за завода са за около 15 000 лв. Друга пряка щета са залетите и отнесени от водата близо 80 тона вторична хартия. Средната загуба от това е около 12 000 лв. Но не това е най-важното за дружеството, по-страшна е липсата на жп линия за товарни влакове от и до гара Костенец. Дружеството ни държи между 20-25% от пазара в България за хартиите, които произвежда. 17 000 т на година е производството, а от тях около 35-40% реализира зад граница. В момента сме принудени да доставяме мазут, целулоза, отпадъчна хартия с автотранспорт от Европа вместо с влакове. А както всички знаем, цените на горивата много нараснаха, което оскъпява доставката на суровини за производството. Само за август оскъпяването е с 3.5%. Освен това имаме договори с дългогодишни наши партньори и при липсата на железница не успяхме да договорим нови доставни цени заради транспорта. Те не приеха новите цени, защото станаха двойни, и не изпълнихме договорите си с Турция и Сърбия за доставка на договорена продукция.
- Имате ли информация кога реално могат да се оправят нещата?
- Така както вървят темповете, не съм убеден, че тази жп линия ще бъде оправена скоро. Това означава, че ние ще бъдем пред провал включително и през октомври. Сега вече се движат пътническите влакове, но този въпрос не ни устройва. По отсечката Ихтиман-Белово движение на товарни влакове няма. От железницата имат амбицията да ги оправят, но през октомври едва ли ще успеят. Вторият проблем е пътят към Костенец, който вече се е превърнал в коларски. Не че преди наводнението беше перфектен, но сега е отчайващ... Ние работим с четири транспортни фирми, но заради непригодност на пътя вече две от тях се отказаха - просто не могат да преминат заради дупките и стеснените участъци. Заради всичко това щетите от нереализираната продукция възлизат на около 600 000 лв.
- Застраховано ли е предприятието? Ще получите ли обезщетение?
- Да, застраховано е. А като преки щети, които сме отправили към застрахователите, става дума за около 40 000 лв., но колко точно ще получим, още не знаем. Освен пропадналия и после възстановен тръбопровод заради дъждовете са прекъснати транспортни алеи и заводският коловоз на жп линията. Необходимо е да се насипят и асфалтират 80 м асфалтови алеи. Това ще струва около 20 000 лв.
- Как се справяте сега? Очаквате ли някаква помощ от държавата?
- Нашата крещяща нужда е БДЖ да вкара линията за товарен транспорт в ред и да започне да ни обслужва. А агенция "Пътища" да се мобилизира и наистина да оправи пътя. Нямаме искания към държавата, искаме само тя да не ни пречи. По принцип смятам, че е редно държавата да обърне внимание не толкова само за конкретните нещастия, а да има индиректно компенсиране на определени щети главно с по-благоприятна данъчна политика на дружествата, които инвестират своята печалба ,т.е. когато печалбата се инвестира, тя да бъде освободена от данък. Освен това не трябва да се увеличават осигурителните прагове. По-скоро държавата трябва да положи усилия всички дружества да са на светло и да осигуряват работниците си на пълна заплата. Така ще си събере парите, вместо да се налага да увеличава вноските.
- Какво ще стане, ако скоро не оправят инфраструктурата в Костенец ?
- От регионалното министерство смятат, че до края на месеца ще възстановят движението на товарите само по едната линия, а до края на годината и по втората линия. Според мен обаче това реално можа да стане едва през декември и чак към края на годината ще бъде възстановен един сравнително нормален трафик, което означава, че пропуснатите ползи ще достигнат над 1 млн. лв. Това е и най-критичният въпрос. Наистина хората от железницата тук работят денонощно, но теренът е много тежък и съоръженията, които трябва да се направят, са доста обемни.
- Ако производството продължава да търпи загуби от нереализирани ползи - как ще се отрази всичко това на работниците? Ще се стигне ли и до съкращения?
- Ако в даден момент не успеем да се договорим за реализацията на продукцията ни на други пазари или пък не се договорим с партньорите временно да сменим доставянето на продукция вместо с влакове с автотранспорт, ще бъдем принудени временно да спрем производствената мощност. Тогава вече хората наистина ще усетят проблемите и липсата на заплати. Работниците в завода са основно жители на Костенец и това е основен поминък в района. Разбира се, персоналът няма да бъде намален, няма да има съкращения. Лесно не се създава производствен екип и затова не може току-така да се разформирова. Единствено може да се наложи служителите да бъдат пуснати няколко месеца в неплатен отпуск. Заради непреодолими обстоятелства Кодексът на труда ни дава право да ги пуснем в неплатен отпуск и в полагаемия им се платен. Ако се стигне дотам, хората наистина може да останат временно без доходи. Но екипът на дружеството отчита, че в тежки моменти трябва да се помага и да се мобилизират силите, за да се задържи производството в нормалния ритъм. Чувството за отговорност сред хората е силно развито и затова дори по време на наводненията, когато се наложи да работят по-дълго, за да се справят с почистването заради дъждовете, никой не е недоволствал.
- Ваши работници пострадаха ли по-тежко при наводненията, наложи ли се да отсъстват и успяхте ли да им помогнете?
- Да, имаше доста пострадали и затова съветът на директорите взе решение да ги подпомогне финансово. Отделно от помощите, които отпусна държавата, определихме обща сума за пострадалите. Синдикатите в предприятието я разпределиха според нуждите на 42-ма служители. Освен това направихме подготовка на помещения, осигурихме легла и дюшеци, в случай че се наложи да настаним пострадали хора, останали без жилище заради пороите. Но дотам не се стигна - настаниха ги в близки санаториуми.
- Наскоро зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян даде идеята държавата да разсрочи данъците на пострадалите предприятия. Смятате ли, че това ще облекчи положението?
- Ние нямаме забавено плащане към бюджета и затова няма да се възползваме от тази идея. А пък и нито една държава не би допуснала такова нещо, особено когато се очертава 1 млрд. дефицит по платежния баланс.
- Заради щетите от наводненията мислите ли, че Националният осигурителен институт може и трябва временно да разсрочи плащането на осигуровките за работниците ви?
- Наистина от НОИ биха могли да направят това за пострадалите предприятия и да им разсрочат временно плащането на социалните осигуровки, но проблемът е, че после пък ще обложат това забавено плащане, а лихвите са много високи. Така че това въобще няма да е помощ и затова дори не бих повдигнал подобен въпрос.
Цитати
"В момента сме принудени да доставяме мазут, целулоза, отпадъчна хартия с автотранспорт от Европа вместо с влакове. А както всички знаем - цените на горивата много нараснаха, което оскъпява доставката на суровини за производството. Само за август оскъпяването е с 3.5%."
"Чувството за отговорност сред хората е силно развито и затова дори по време на наводненията, когато се наложи да работят по-дълго, за да се справят с почистването заради дъждовете, никой не е недоволствал."
"Ние нямаме забавено плащане към бюджета и затова няма да се възползваме от тази идея. А пък и нито една държава не би допуснала такова нещо, особено когато се очертава 1 млрд. дефицит по платежния баланс."
|
