Отворих наш утринен вестник и прочетох: "Преходът в България свърши".
Вечерта прелистих "История на интелектуалното развитие на Европа", издадена през 1882 от BAAS (British Association for the Advancement of Sciences). Там прочетох:
"Философията започнала в 636 г. пр. н. е. с Талес и свършила в 529 г. сл. н. е., когато император Юстиниян я забранил и закрил философските школи в Атина."
Манията да датираш не е от вчера. Аз не мога да датирам българския преход. Предполагам, че той е започнал преди 1989 - с парични преводи и план за трансформиране на политическата власт в икономическа.
Хубаво е да обясняваш ясно и точно, но там, където няма числа и формули, това е непостижимо - освен в книжлета като БУП ("Боен устав на пехотата"). Затова изпитвам недоверие към хората, на които всичко им е ясно - вчерашните диаматчици и днешните политолози (това често са едни и същи хора).
Политфилософите с българо-съветска школовка, на които всичко им е ясно, се познават по това, че казват "реалната действителност" и "активни действия" (опитайте се да кажете "активни действия" на друг език освен на български и руски). Познават се и по това, че са в състояние да изрекат поне една от следните нелепици:
"Социалистическата революция на Девети 1944", "зрелият социализъм", "комунизмът си отива", "връщане на земята в реални граници", "евроатлантически ценности".
И още:
"Когато ромеите така и така, ние, българите - така и така; когато онзи, Шарлеман ли беше, Карл ли беше - така и така, ние, българите - вече така и така. Няма какво да влизаме в Европа, винаги сме били европейци."
Това не е вярно. Засега България следва модела на развитие, господстващ в ареала от Крим до Камчатка - демагогия като на оранжевите в Украйна, преразпределяне на собствеността като в Русия. Макар че не българските нуво-риш купиха футболния клуб "Челси", неколцина от тях се класираха заедно с източните олигарси. Свръхмилиардерите от България до Камчатка са повече, отколкото свръхмилиардерите от България до Исландия (според полското списание "Впрост").
И в НАТО да влезем, и в сбъркани военни интервенции да участваме, и военни бази на САЩ да дадем, и Ф-16 да купим - пак няма да се приобщим към западноевропейския ареал. И украинците могат да пращат контингент в Ирак, и шейховете могат да купуват Ф-16 (те поне могат да си го позволят), и туркмените и узбеките и таджиките могат да дават бази на САЩ.
Виж, ако ни приемат в ЕС"
Преди да прогнозирам ще стане ли това, трябва да запаля една свещ за Сам Голдуин (от "Метро Голдуин Майер"), който казвал: "Никога не прави прогнози, особено за бъдещето." И една свещ за Франциск Салски, светията, покровител на журналистите. И една за св. Томас Мор, когото папа Йоан-Павел II обяви за покровител на политиците. И една ама много голяма свещ за Конрад Аденауер.
Повечето германци не ни искат в ЕС. Още по-многобройни са противниците на приемането на Румъния. Най-многобройни са противниците на кандидатурата на Турция. Френските и австрийските противници на бъдещи разширявания на ЕС са още повече от немските.
Конрад Аденауер казваше, че в новата немска история всички важни решения (разделянето на две Германии, реформата на Лудвиг Ерхард, която даде старт на западногерманското икономическо чудо, въвеждането на дойче марката, влизането на Западна Германия в НАТО, учредяването на Европейското обединение за въглища и стомана като предтеча на ЕС) са били взети против желанието на мнозинството немци.
Ето издадох се защо искам да запаля голяма свещ на Конрад Аденауер. Защото се надявам ЕС да се разшири въпреки несъгласието на мнозинството западноевропейци. Едно време те съчувстваха на нас, хората зад желязната завеса. Но след като се опариха от неинтегриращи се гастарбайтери и ислямски фанатици, естествено е да се плашат от чуждоземеца - бил той русоляв полски водопроводчик, или мургаво джебчийче, или балкански дон в световния кримисиндикат.
Отлетяха годините, когато САЩ моделираха свободна и демократична Западна Европа. Днес думите свобода и демокрация звучат кухо в Ирак и не само.
Отмина времето, когато се оформяха "вътрешните шест" и "външните седем". (The inner six от Европейския общ пазар бяха Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург; the outer seven от Европейската зона на свободна търговия" бяха Австрия, Дания, Великобритания, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария, към които по-късно се присъединиха Исландия, Финландия и Лихтенщайн.)
Моята прогноза е:
Когато и ако България влезе в ЕС - все едно, че няма да е влязла, понеже ЕС се променя. По времето на Аденауер се шегуваха с визията за една Европа с испански борци против жестокостта към животните, английски готвачи, италиански счетоводители и шведски хумористи.
Както винаги,
или още как социалният дарвинизъм остана на заден план в името на свежата работна ръка.