Някой се опитва да провали приемането на България в Евросъюза, проплака вътрешното министерство след публикацията в неделя на "Сънди телеграф", която набеди тайните ни служби, че избиват бандитите. Министърът Румен Петков призова лондонския вестник да му даде имена и факти, за да поиска намеса на прокуратурата. За негово улеснение веднага му казваме името на душманина на българската евроинтеграция. Той се нарича Неизвестен извършител.

Развитата от вестника теза, че тайните служби и мафиотите използват "едни и същи мръсни методи", защото са ги учили все в школата на КГБ, може да се приеме като логическа конструкция, лишена от достатъчно факти. За пример е цитирана все още мистериозната гибел на писателя дисидент Георги Марков преди 27 години в Лондон, по която нито британските, нито българските криминалисти са дали окончателно заключение. Статията на "Сънди тeлеграф" може да не звучи достатъчно убедително, но няма как да не повярваме на министъра, чийто контрааргумент бе, че българските тайни служби са оклеветени, защото не са такива.

По-важно е обаче не какво точно пише в статията, а че стана възможно подобни публикации да се появяват в европейски издания.



Хроничното отсъствие на българската правозащитна система



в борбата срещу организираната престъпност позволява празнината да се запълва от публицистика. Както природата, така и обществото не търпи празни пространства и няма как да се задоволява години с обяснения на властите след всяко тежко престъпление, че водят следствие срещу неизвестен извършител. Търпението и на българите, и на европейците се изчерпва, а предизвикателството на "Сънди телеграф" е ясно: покажете го и го дайте на съд. Никой не вярва, че властта и престъпността живеят в паралелни светове. Все някъде трябва да се засичат, след като след всяко поръчково убийство полицията бърза да успокои обществото, че мъртвият е криминално проявен с дълго досие, т.е. че е стар познайник на властите. Остава да се разбере защо приживе не са му обърнали внимание.

След подписването на договора за присъединяване към ЕС на 25 април България бе засипана от предупреждения, че ще бъде приета през 2007 г. "само ако изпълни критериите". Народното събрание се втурна да приема закони съгласно поетите ангажименти, но



не разбра основното послание



А то връща страната към 1993 г., когато бяха приети трите критерия от Копенхаген за годност за членство в ЕС. Тяхното покриване бе предварително условие въобще за започване на присъединителни преговори. Те са: правова демокрация с върховенство на закона, функционираща пазарна икономика и способност да се издържи на конкурентния натиск в ЕС.

Едва ли е тайна, че България започна преговорите през 2000 г. след политически компромис от Брюксел. Строго погледнато, както тогава, така и сега тя не отговаря на нито един от трите критерия. Първо, не може да е правова държавата, в която съдебната система функционира само срещу неорганизираната, но не и срещу организираната престъпност, т.е. не законът, а мафията има върховенство; второ, не може да има функционираща пазарна икономика, ако правилата се диктуват не от пазара, а от лица, които договарят помежду си разпределението на собствеността и цените; трето, не може да е конкурентна икономиката, която не признава общите правила в Евросъюза, т.е. пазарните принципи. Вижда се, че неспазването и на трите критерия има един и същ общ знаменател - престъпността.

Следователно посланието на ЕС е много просто:



заповядайте, но без бандитите



Неизвестният извършител обаче схваща евроезика буквално и ги изтребва по списък. Народът няма как да се радва на незнайния отмъстител, защото подборният отстрел на вредители само заздравява популацията им. Изпълняването на завета на покойния Илия Павлов да се реже опашката на гущера не помага, а влошава положението. Европа иска да види, че властта реже пъпната връв, която я свързва с организираната престъпност. Но тази операция, изглежда, е твърде болезнена - по-болезнена дори от жертването заради ЕС на половината от АЕЦ "Козлодуй" - и затова е малко вероятно да се случи. Ако мафията трябва да избира между себе си и Европа, със сигурност няма да копнее за евроинтеграция.