Колкото по-рано започне обучението във финансови компетентности, толкова по-добре. А финансово грамотните деца умеят да спестяват, по-вероятно е да завършат висше образование и да се насочат към висококвалифицирана работа. В същото време твърде много деца, даже в развитите страни с висока степен на грамотно население, нямат елементарни финансови познания. Това показва ново изследване на финансовите компетентности на 15-годишните ученици, проведено в рамките на PISA 2015. Резултатите от него бяха огласени тези дни. PISA мери за втори път финансовата грамотност на децата, но за съжаление България не участва в тази част на изследването. Включени са само 15 страни и административни райони.

PISA 2015 показва, че дори в страни, които иначе стоят добре в изследването по четивна грамотност и математика, като Австралия, Италия, Холандия, САЩ, Полша, поне една пета от учениците са под базовото ниво на финансова грамотност. Това означава, че тези деца не разбират смисъла на елементарен бюджет и не правят връзка между употребата на едно превозно средство например и разходите, които гълта то.

Авторите на изследването очертават няколко ключови насоки за анализ. Първо, родителите играят ключова роля при формирането на базовите финансови познания на децата. По-грамотни са тези деца, които говорят вкъщи за пари и спестяване. От друга страна, финансовата грамотност на децата е тясно свързана със социално-икономическия статут на семейството и произхода на родителите, т.е. ако се разчита само на родителите, то огромни групи деца ще останат неграмотни финансово, предупреждават изследователите. Инвестицията в такъв тип обучение на ранен етап е ключова за финансовата грамотност. Но когато обръщат внимание на децата, образователните институции трябва да не забравят и родителите, се посочва в доклада.

Второ,



доброто ниво по математика и четивни умения



помага в навигацията на финансовите въпроси - от изчисляването на лихва до изчитането на банков документ. Но това не е всичко, което е от значение. PISA 2015 откроява много уникални елементи на финансовата грамотност - способността например да разбереш, че някои оферти са твърде хубави, за да са истина, да схванеш смисъла на облагането върху доходите или пък умението да различаваш фалшивите писма по имейла. Децата в представящите се най-добре страни и административни райони - фламандската общност в Белгия, районите Пекин, Шанхай, Цзянсу, Гуандун в Китай, Канада, Русия, имат по-високи резултати от прогнозираното на база постиженията им по математика и четене.

На трето място, достъпът до финансови услуги от по-ранна възраст предоставя на децата възможност да учат чрез реални ситуации и житейски опит. Това обаче влече след себе си и нови предизвикателства - благодарение на дигиталните технологии все повече хора имат достъп до широк набор от финансови инструменти, но пък с това и измамите стават все по-изобретателни.

Като цяло 22% от участвалите деца в 15-те държави и райони са в долните нива на грамотност, а високограмотни са само 12%. На най-ниското ниво - първо, от децата се очаква да правят разлика между нужда и желание, да могат да вземат елементарни решения за ежедневните си разходи и да познават предназначението на прости финансови документи като фактура. Както и при другите изследвания на PISA, второ ниво е границата на базовата грамотност, т.е. поне толкова е необходимо за нормално функциониране в обществото. В САЩ 22% от децата са под базовата грамотност, в Италия, Австралия и Полша делът на неграмотните е около 20%, в Холандия - около 19%. Доста по-добре се представят 15-годишните от фламандската общност в Белгия - там само 12% са на първо ниво или под него, а в Канада 13% са на това дередже.

В някои от слабите страни по други показатели делът на финансово неграмотните е значителен - 38% на първо и по-ниско ниво в Чили, 35% в Словакия, 53% в Бразилия, 48% в Перу. Тук впечатление прави Русия, където делът на финансово неграмотните е много нисък спрямо другите резултати - 11%.

Най-високото ниво е пето. Децата, които са в този сегмент на резултатите, могат да решават по-сложни финансови проблеми, практически такива,



с каквито се очаква да се сблъскат



като възрастни. Те умеят да забелязват дребни, но важни детайли във финансовата документация, като например такси за трансакция, и умеят да прогнозират последствията от финансови решения, което демонстрира познаване на по-широката финансова картина, например смисъла на подоходното облагане.

Едно странично наблюдение на изследователите - в рамките на една държава има по-големи различия по региони, отколкото между различните държави. Това е логично, като се има предвид, че достъпът на децата до пари и социално-икономическият статут на семейството имат пряко отношение към финансовата им грамотност. Разлики между момчета и момичета има, но трудно се очертава тенденция. В Италия например момчетата са по-финансово грамотни от момичетата. В Австралия, Литва, Словакия, Испания е обратното - момичетата са по-добри със сметките.

И още един любопитен факт - 56% от всички ученици, обхванати в изследването, вече имат банкова сметка. Тази осреднена стойност обаче крие големи различия. В Белгия, Канада и Холандия над 70% от 15-годишните имат банкова сметка, но в Чили, Италия, Литва, Полша този дял е по-малко от 40%. Средно в изследването 64% от учениците изкарват пари под някаква форма на заетост - формална или неформална.



Къде сме ние

----

Едно изследване на "Алфа рисърч" отпреди 2-3 години сред ученици от 9-и, 10-и, 11-и и 12-и клас показва, че 55% сами се определят като недостатъчно финансово грамотни. Един на всеки 14 се смята за добре подготвен, що се отнася до личните му финанси. Учениците познават слабо и функциите на държавните регулаторни органи във финансовия сектор. От частните финансови институции най-разпознаваеми са заложните къщи. 53% от анкетираните казват, че родителите им искат те да планират разходите си за седмицата или месеца. Семействата изискват от децата да проявяват финансова активност. 20% от децата казват, че родителите им винаги искат отчет на разходите, а 52% - някой път им искат, друг път - не. В рамките на изследването е проведен и тест от 7 задачи, като средната успеваемост е 3.