Девет от десет публични говорители ще кажат, че десните се карат, защото имат лични непоносимости. Сиреч карат се, защото... се карат. Един от десет ще каже: карат се, защото си свършиха работата и не си намериха нова. И аз ще се съглася.

В България вече има либерална демокрация, пазарна икономика и сме в ЕС и НАТО. По добър или не толкова добър начин, но тия неща са си тук, има ги. С три думи: десницата постигна своето. Спорно е дали е десница, дали тя го постигна и дали е нейно, но дневният ред се изчерпа. Преходът отдавна свърши (който иска, да не вярва).

Когато си изпълнил историческата си задача, трябва да си намериш нова, за да те има. Всичко, което десницата говори от известно време насам, е "реформа" или най-много "съдебна реформа". За зла беда тези две неща са изключително изтъркани. Да, аз ги разбирам и двете. И аз мисля, че разходите трябва да се намаляват (реформа) и съдебният процес трябва да е бърз, справедлив и всеобхватен (съдебна реформа). Само че



откак се помня, все за реформа се говори,



а по отношение на съдебната система напоследък говореше наистина всеки. По този начин трудно се печели отличимо място на политическата карта.

Какво е спасението? Парадоксално, спасението е "още от същото". Десницата стана толкова досадна с тия неща, че единственият начин да стане симпатична е... да продължи да настоява на тях. Има два начина в нашата политика да изпъкнеш - или да си нов, харизматичен и т.н. (Радев, ранният Борисов и кой ли не), или търпеливо да повтаряш своето (късният Борисов и Каракачанов, например). Ако не можеш да си нов, просто бъди търпелив. Може и да дойде твоето време.

Защото сега наистина се отваря ниша за нещата, които десните говорят. Лагерът "Кой" заизглежда доста близо до ГЕРБ, а БСП също засега отлага стрелбата по лагера "Кой". Кой ще стреля по лагера "Кой"? Вече няма кой друг, ако не десните.

Освен това сега никой няма да говори за реформи, т.е. за рязане на разходи, за ефективна икономика, за визия за мястото на страната в света. Напротив,



коалицията ще крепи стабилността,



няма да реформира особено. А БСП ще иска даже още повече разходи. Другият мощен фактор - Слави Трифонов, изглежда вече омекотен, пък и той говори за популизъм, не за реформи. И ето че десните остават единствените, които могат да говорят за това страната да спре да задлъжнява, да започне да произвежда, да развива човешкия си капитал и да дава път на иновативни бизнеси. Не че реформаторското говорене е особено популярно, но винаги има предимства, когато си отчетливо сам в нещо.

Така е и със съдебната реформа. Десните хора говорят там с упоритостта на китайска капка, която сега изглежда безобидна, но продължава досадно да капе. Това рано или късно може да доведе до по-осезаеми резултати. Още един плюс за десните. Особено в контекста на драмите около ВСС за дясното ще се чува постоянно.

Нещо повече,



Борисов е уязвим точно отдясно



Лявото отново е окупирано от БСП, националистическото си има стопани (а и пак го има в БСП), Борисов също се опитва да вземе от него. Тези сектори вече са заети и добре представени. На този фон само дясното остава резервоар за гласове. Освен това е гласовито, макар и малобройно. Освен това е в благодатната роля на опозиция на всички, не е част от кашата на парламента, която около председателството на ЕС ще изглежда още по-хомогенна. И все повече каша.

Това са шансовете на онова, което за краткост наричаме десница. Проблемите са много повече, разбира се. Да напомня, преди текстът съвсем да се е отлепил от реалността.

И тук вече идват другите въпроси. Първо, десните трябва да започнат наистина да се държат като партии/партия, а не като неправителствени организации. Второ, трябва да спрат да мързелуват и умнеят. Трето, ако имат външна подкрепа, очевидно е, че вече трябва да спрат да й се предоверяват, защото явно е недостатъчна. Четвърто, да, трябва да се обединяват, но най-вече трябва да се освежават, защото това е политическата мода - нови лица, та нови лица. Пето, това понятие "десница" може и да не е най-точното и привлекателното; трябва да се мисли ново. Шесто - твърдият електорат на ДСБ трябва да послужи като подложка за "Да, България". В ДБГ също има млади и не толкова млади смислени лица - не бива да се пренебрегват. Може и да греша, разбира се, но все си мисля, че свежите сили на трите неща трябва да потърсят пътища един към друг. СДС, за добро или зло, вече като че ли е трайно при ГЕРБ.

Голямата въпросителна пред десницата всъщност е именно



как ще подходи ГЕРБ към нея



Ще се опита ли отново да я носи на раменете си, или ще иска да я доубие, вземайки дневния й ред и гласове. Второто засега изглежда по-трудно, защото десницата у нас е преимуществено либерална (постсоциалистическия парадокс на Източна Европа), а Борисов играе консерватор, някакъв мек Орбан.

Вероятно пропускам доста неща. Но каквото и да се случи, този път дясното май няма лесен шанс за бърз поправителен изпит, както при предния си подобен крах през 2013 г. По-вероятно е изборите да не са много скоро. Затова ще им трябва търпение и упорство. Ще помогне също, ако произведат някакъв тукашен Макрон - десен, т.е. икономизиран, но обаятелен, т.е. не сектант. Някакъв либерален популист, технократ харизматик и други подобни дървени железа.