Основателят на "Фейсбук" Марк Зукърбърг получи диплома от Харвард 12 години след като напуска университета. "Мамо, казвах ти, че ще се върна и ще се дипломирам", написа Зукърбърг във "Фейсбук" в края на миналата седмица, след като стана почетен доктор по право. Бъдещият милиардер, който е на 5-о място по богатство в света днес, постъпва в Харвард през 2002 г. През 2004 г. напуска престижния университет, за да работи по развиването на една от най-големите социални мрежи в света. На церемонията по дипломирането на випуск 2017 в Харвард той държа реч, която публикуваме със значителни съкращения.

-------------------

Днес искам да говоря за целите. Не съм тук, за да ви дам традиционното напътствие как да откриете вашата цел. Ние сме хора на новото хилядолетие. Ще трябва да се опитаме да направим това, водени от инстинкта си. Тук съм, за да ви кажа, че не е достатъчно само да откриете своята цел. Предизвикателството пред нашето поколение е да създадем свят, в който всеки да има усещане за цел.

Целта ни кара да се чувстваме част от нещо много по-голямо; че сме необходими; че предстои нещо по-добро, за което трябва да работим. Целта е това, което създава истинското щастие.

Дипломирате се във време, в което това е изключително важно. Когато родителите ни са завършвали, целта е била определяна от работното място, църквата, общността. Но днес технологиите и автоматизацията водят до закриването на много работни места. Все по-малко хора са част от някаква общност. Много хора се чувстват изолирани и депресирани, като се опитват да запълнят празнотата. За да продължи обществото да се движи напред, нашето поколение е изправено пред предизвикателство: не само да създадем нови работни места, но и да възродим усещането за цел.

Спомням си нощта, в която стартирах "Фейсбук" от малката си стая в общежитието. Споделих с приятеля си Kей Екс колко съм развълнуван да свържа харвардската общност, а един ден някой ще свърже целия свят. Тогава изобщо не ми хрумна, че този някой можем да бъдем самите ние. Бяхме просто студенти. Не разбирахме нищо. Предполагах, че някоя от големите технологични компании ще го направи. Цялата идея обаче ни беше съвсем ясна - всички хора искат да бъдат свързани. И така продължихме да вървим напред.

Знам, че много от вас ще имат свои истории. Промяната изглежда толкова очевидна, че сте сигурни, че някой друг ще я направи. Но няма кой друг да я направи.



Вие ще извършите промяната. Не е достатъчно само да имате своя цел



Трябва да създавате усещане за цел и в другите. Разбрах това по трудния начин. Никога не съм се надявал да направя компания, а да окажа въздействие. И когато всички онези хора започнаха да се присъединяват към нас, приех, че са водени от това. След няколко години големи компании поискаха да ни купят. Не исках да продавам. Исках да видя дали може да свържем повече хора. Направихме първия News Feed и смятах, че ако го стартираме, можем да променим начина, по който се информираме за света.

Почти всички искаха да продаваме. Липсваше усещане за по-голяма цел, но успешното начало беше сбъдната мечта. Тя обаче разедини компанията ни. След напрегнат спор един от консултантите ми каза, че ако не се съглася сега да продавам, цял живот ще съжалявам. Взаимоотношенията бяха толкова изострени, че в рамките на около година всички от мениджърския екип напуснаха. Това беше най-трудният ми период начело на "Фейсбук".



Вярвах в това, което правихме, но се чувствах сам



А по-лошото беше, че стана по моя вина. Чудех се дали допускам грешка - 22-годишно хлапе, което няма представа как е устроен светът. Сега, години по-късно, разбирам, че това се случва, когато нямаш усещане за по-висока цел. От нас зависи да си създадем това усещане, за да можем заедно да вървим напред.

Днес ще говоря за трите начина, по които да създадем свят, в който всеки да има чувство за цел: да се заемем заедно с големи значими проекти; да дадем ново определение на "равенство", така че всеки да има свободата да преследва своята цел; и да създадем една общност в целия свят.

•••

Първо, големите и значими проекти. Нашето поколение ще трябва да се справи с това, че автоматизацията води до закриването на десетки милиони работни места. Ние обаче имаме потенциал да направим много повече заедно. Всяко поколение има постижения, които го определят. Над 300 000 души работиха, за да бъде изпратен човек на Луната. Милиони доброволци ваксинираха децата по света срещу детски паралич. Още милиони хора построиха язовира "Хувър". Подобни проекти не само създадоха цел на хората, които работиха по тях, но накараха цялата страна да си мисли, че може да постигне велики неща.

Дойде и нашият ред за значими постижения. Вероятно си мислите: не знам как да построя язовир или пък да накарам милиони хора да се включат в някоя инициатива. Нека да ви издам една тайна: никой не знае, когато започва. Идеите не се раждат готови за реализация. Те се избистрят, докато работите върху тях. Просто трябва да започнете. Ако трябваше да разбирам всичко за свързването на хората, преди да започна, то никога нямаше да създам "Фейсбук".

Хубаво е да сте идеалисти. Но бъдете подготвени да останете неразбрани. В обществото, в което живеем,



често не правим големи неща, тъй като се страхуваме да не допуснем грешки,



но пък оставяме съществуващите вече погрешни неща, ако не правим нищо. Истината е, че каквото и да направим, ще имаме спорове в бъдещето. Това обаче не трябва да ни спира да започнем.

Какво чакаме? Време е нашето поколение да се заеме с важните обществени задачи. Как да спрем климатичните промени? Как да излекуваме всички болести? Днес харчим 50 пъти повече за лечението на болните, отколкото за търсенето на лекарства, така че хората да не се заразяват. Безсмислено е. Можем да решим това. Нека го направим по начин, чрез който всеки в обществото да има принос. Нека реализираме големи проекти, но не само да постигаме прогрес, а да създаваме цел.

•••

Да предефинираме значението на "равенство", за да се даде на всеки свобода, от която се нуждае, за да преследва целта.

Много от родителите ни са имали сигурни работни места. Сега всички ние сме предприемачи, независимо дали започваме някакъв проект, или си търсим място. Това е страхотно. Чрез културата на предприемачество постигаме по-голям прогрес.

"Фейсбук" не беше първото нещо, което направих. Разработвал съм игри, чат системи, учебни помагала и музикални плеъри. И не съм единствен. Джей Кей Роулинг е получила 12 отказа, преди да бъде публикуван "Хари Потър". Дори и Бионсе е трябвало да запише стотици песни преди Halo. Най-големите успехи се постигат, когато имаш свобода да се провалиш.

Днес неравенството по отношение на богатството е достигнало ниво, което вреди на всички. Когато нямаш свобода да превърнеш идеята си в историческо постижение, всички губим. Точно сега обществото ни е прекалено съсредоточено да награждава успеха и не правим достатъчно, за да поощряваме всеки да опитва многократно.

Има нещо сгрешено в нашата система, след като мога да напусна университета и да направя милиарди долари в рамките на 10 години, а милиони студенти не могат да си позволят да платят заемите си. Познавам много предприемачи, но не познавам някой, който да се е отказал да започне бизнес, тъй като може да не направи достатъчно пари. Познавам и много хора, които



не преследват мечтите си, тъй като не могат да понесат евентуален провал



Всички знаем, че не постигаме успех просто защото имаме добра идея или работим усърдно. Необходим ни е и късмет. Ако се налагаше да помагам финансово на семейството си, вместо да имам време да програмирам; ако не знаех, че ще бъда добре, в случай че "Фейсбук" се провали, днес нямаше да стоя пред вас.

Всяко поколение разширява своята дефиниция за равенство. Предишните поколения са се борили за правото да гласуват и за граждански права. Сега е наш ред да определим нов социален договор за нашето поколение. Трябва да имаме общество, което не измерва напредъка само с икономически показатели като БВП, а с това колко от нас да имат роля, която смятат за значима. Трябва да разглеждаме идеи като универсалния базов доход по начин, който дава възможност на всеки да опитва нови неща. Да позволиш на всеки да има свободата да преследва целта си обаче не е безплатно. Хора като мен трябва да плащат за това.

•••

Целта не идва само от работата. Третият начин, по който можем да създадем усещането за цел на всеки, е чрез изграждането на общност. И когато нашето поколение каже "всеки", ние имаме предвид всеки по света.

В проучване за това как родените в новото хилядолетие по света определят идентичността си, най-честият отговор е "гражданин на света". Това е много важно. Всяко поколение разширява кръга на хората, които смята за "едни от нас". За нас той вече включва целия свят. Най-добрите ни възможности сега са глобални - можем да бъдем поколението, което ще сложи край на бедността и болестите. Най-големите предизвикателства се нуждаят от глобални отговори - нито една държава сама не може да се пребори с климатичните промени или да предотврати пандемии. Прогресът изисква да се обединим, но не като градове или нации, а като глобална общност.

Живеем в несигурно време. Има хора, изоставени заради глобализацията по света. Трудно е да се грижим за другите, ако не се чувстваме добре с живота, който водим у дома. Има натиск да погледнем навътре. Това е битката на нашето време. Силите на свободата, откритостта и глобалната общност срещу силите на авторитаризма, изолацията и национализма. Силите за познанието, търговията и имиграцията срещу тези, които ги забавят. Това не е битка на нации, това е битка на идеи. Във всяка държава има хора, които подкрепят глобалната свързаност, и добри хора, които са против нея.

Промяната започва на местно ниво. Дори и глобалните промени започват с малка стъпка - с хора като нас...