В началото бе слово. Мнозинството погрешно мисли, че във финансите значение имат единствено числата. Наистина всекидневната къртовска работа се върти около сметки и изчисления. Но опитният финансист знае, че ако чака да види в числата кардинална промяна на пазара, вече ще е безвъзвратно закъснял, ще загуби или поне ще пропусне да спечели. Твърдите числа, финансовата статистика, са само история. Когато те се появят, моментът за реакция е минал.

За да реагираш правилно, трябва да гледаш напред, не (само) в миналото, отразено в стройните динамични числови редове. Бъдещето е в идеите, изразени с пестеливи думи. Затова на пазарите с вълнение очакват и с внимание обмислят всяка дума, дори интонация на паричните политици, шефовете на централните банки. Не защото толкова мъдро говорят (напротив, огромната част от приказките им са вятър и глупости), а защото се стремим от думите да предусетим бъдещите им действия. Когато преди дни не само шефката на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън, но и двамина шефове на европейската централна банка (ЕЦБ) проговориха за увеличаване на лихвите, всички анализатори споделят единствено очаквания за лихвен ръст. Правят се прогнози, но и залози. Д-р Йелън продума, тази година били нужни "една или две стъпки" на основния лихвен процент. Това може да реши само Комитетът по операции на открития пазар. Той ще заседава на 25 и 26 юли, после през октомври. Вероятността да повиши процента през юни днес се оценява на 74%, а да го направи и през октомври - едва 22%. Значи днес пазарът не вярва, че лихвите ще растат толкова бързо. В САЩ паричната политика изглежда ясна, но в еврозоната цари пълна мъгла и никой не е сигурен кога точно ЕЦБ ще поеме по пътя на нормализиране на лихвите. Ясно е, че няма друг път, но близо 9 години ЕЦБ държи лихвите на нула и отрицателни нива. Обяснява това с грижа за банките и икономиката: отрицателната лихва отмива старите дългове и облекчава новите, така стимулира бизнес активност и бори депресията. Обаче създава нови, задълбочаващи се проблеми. Време е да разберем, че за разлика от САЩ, които успяха да стабилизират и банките, и икономиката, така че там днес и финансовият, и реалният сектор са в нормална кондиция,



европейската стратегия тежко се провали



САЩ реагираха на световната финансова криза по познатия конвенционален начин: централната банка направи всичко възможно да рефинансира проблемните дългове на банките, за да ги спаси. Така подпомогна и реалния бизнес, защото запази сравнително нормална трансформация на падежите. Наистина заля пазара със свежи пари, но приливът остана във финансовия сектор и стабилизира банките, в реалния сектор нямаше драстичното свръхпредлагане на пари, каквото видяхме в еврозоната. Европа - напротив, послушно прие политика на остеритет по "модела Меркел", там ключов елемент бе отказът от "измъкване" на банките (bail-out) и повелята в бъдеще закъсалите банки да се оправят сами чрез "завличане" (bail-in) на кредитори и дори на депозитори. Ако не могат - да фалират както знаят. Важното било да не се дават "пари на данъкоплатеца" за спасяване на злите банки. Тежка и тъпа демагогия, както отдавна се опитвам да обясня и както вече става съвсем ясно, а до година-две ще е очевидно за всеки. При такава икономическа политика ЕЦБ избра единствено вярната линия, за да запази банките - свали на екстремално ниски нива лихвите и увеличи до максимално възможното (доколкото поема пазарът) предлагането на пари. Задръстени от стари и проблемни дългове, банките не успяха да поемат целия паричен приток, ЕЦБ насочи емисията на пари в покупка на държавни ценни книжа, обяви програми за рефинансиране, дори нови инструменти за пряко закупуване на корпоративни облигации (така заобиколи банките). Залян с пари и при отрицателни лихви по депозитите, които отблъскват натрупването в банките, реалният сектор се насочи към покупка на реални активи, така се надуха балони на цените на недвижимостите и на благородните метали, говори се вече за ценови балон на луксозните стоки, натрупаха се свръхзапаси, поддържат се завишени курсове на акции и дериватни финансови инструменти за собственост (equity). Анализатори на еврозоната вече откровено наричат това

"перверзни икономически процеси".



Движещите им сили са няколко. Първо - загубата, която търпят спестителите от ниските лихви (германската ДЦ Банк я оценява на 344 млрд. евро от 2010 до 2016 г., за 2017 г. очаква нови 92 млрд. евро). За да избегнат тези загуби, спестителите бягат от банките и купуват надценени финансови активи и недвижимости. Евтиният кредит позволява икономически несъстоятелни фирми (т.нар. зомби) с години да се влачат към неизбежния край, от друга страна, прави изкуствено ефективни инвестиционни проекти, които утре ще се окажат неконкурентоспособни. Лесната продажба на евтини държавни ценни книжа (понеже ЕЦБ с готовност ги купува с новоемитирани пари) разглези бюджетарите и позволи на закъсали държави да натрупат непосилни и необслужваеми при нормална лихва дългове. Банките в еврозоната останаха закъсали и немощни. Утре всичко това ще се стовари с гръм върху държавите, банките и фирмите, които (все още) плуват благодарение на обилния паричен поток. Но рано или късно той ще пресъхне, ЕЦБ трябва да спре да печата пари и да вдигне лихвите. Тогава не само Гърция и новият болник в Европа - Италия, а и Белгия, Франция, до дузина страни в еврозоната, ще имат трудности не само да обслужват, но и просто да рефинансират, да превъртат и отлагат падежите на натрупания вече дълг. За да отложи и облекчи - колкото може - неизбежната разплата, ЕЦБ няма скоро да направи решителна стъпка към нормализация на лихвите. Чакайте ръст на лихвите в края на 2018 или чак през 2019 г., дотогава ЕЦБ трябва първо да спре да излива нови пари в Стара Европа. Перверзията в европейската икономика ще продължи още година-две. После ще търсим виновни.