Брутално видео, на което се вижда как младеж рита възрастна жена на автобусна спирка в Бургас без каквато и да е причина и пред безучастните погледи на няколко свидетели, шокира обществото. Жертвата - жена на 72 години, която е с фрактура на таза, бе нападната от 26-годишен младеж без абсолютно никаква причина. Преди да я ритне, той я наплюл, а след нараняването тръгнал срещу нея и с паве, но по чудо се спрял.



Дни по-късно обаче случаят изглежда позабравен



Първоначалните прокурорски съобщения бяха, че нападателят е страдал от шизофрения, че два пъти е регистриран в Център за психично здраве. После експертиза доказа, че към момента на извършване на деянието той е вменяем, може да отговоря за постъпката си и ще бъде съден на общо основание. Дотук добре.

Случаят обаче постави много остро поредица от въпроси и проблеми, които властта неглижира от години. Нещо, от което страдат след това напълно невинни хора, които дори не са подготвени да се защитят от такава неочаквана агресия. Защото, ако се съди от разказа на майката на младия мъж пред различни бургаски медии, той е имал проблеми с наркотиците, а после му се отключила шизофрения. От определено време насам бил излязъл на квартира, но ходел всеки ден при нея или баба си и си пиел редовно лекарствата. Сега обаче щял да остане при майка си, за да можела тя да го контролира по-строго. Всъщност в различни медии бе обяснено, че младият мъж бил излязъл на квартира, защото бил агресивен, включително към майка си. Тя пък имала 7-годишна дъщеря в ново семейство и се страхувала и за нея.

От всичко това се разбира, че основният въпрос е за грижата и контрола на хората с психични отклонения. От една страна, те не могат да бъдат държани цял живот затворени. От друга обаче,



очевидно остават безконтролни.



И тук става дума за стотици, а може би хиляди подобни случаи.

Дни след историята в Бургас се случи нещо подобно и в София - 45-годишна жена нападна възрастна жена в центъра. Оказа се, че тя е криминално проявена и регистрирана в Центъра за психично здраве. Само преди няколко дни била в психодиспансера и била освободена след лечение. Полицията обясни, че извършителката не е имала никакъв мотив. Сега тя пак ще бъде вкарана в Центъра за психично здраве, пак ще бъде изследвана дали е вменяема или невменяема. Ако излезе вменяема, ще бъде съдена и вероятно преди това ще бъде пусната на свобода. Ако ли пък бъде сложена в графата невменяема, ще полежи някой друг ден в психодиспансера, ще пие лекарства и ще бъде пусната пак на свобода като стабилизирана. До следващата агресия и до поредната жертва.

Идентичен случай имаше и преди това в София - мъж с психични проблеми бе заподозрян за нападения в центъра. На делото за мярката му за неотклонение се разбра, че има тези проблеми от поне 4-5 години, че не провежда редовна поддържаща терапия, че може пак да бъде агресивен, че това, което може да бъде направено, е да бъде настанен в затворническата болница в Ловеч за изследване, но най-много за 30 дни. А въпросният човек беше заподозрян за нападение с нож.



Няколко месеца по-рано пък се стигна до смъртта на невинен



В центъра на града в 23 ч. бе открито безжизненото тяло на 39-годишен мъж. Оказва се, че е прободен в гърба с нож и е починал от кръвозагуба. След няколко дни е установен и убиецът - 43-годишен от Плевен, страдащ от параноидна шизофрения. Той си мислел, че обезврежда терорист, защото от задния джоб на жертвата имало апарат със стърчащи жици. А човекът просто бил електротехник, който помогнал на свой приятел да си оправи бойлера. Жертва и убиец се засекли на улицата съвсем случайно. Оказало се, че извършителят е с криминални прояви, срещу него имало множество подадени жалби за психически тормоз.

Пред разследващите задържаният разказал, че е "обезвредил терорист и му е взел бомбата". Според криминалистите той бил вероятно повлиян тогава от случая "Сарафово". И какво бе обявено, че следва? Познатото принудително настаняване за 30 дни в Държавната психиатрична болница в Ловеч.

Тогава самите прокурори и полицаи казваха: "Случаят повдига въпроси - кой контролира тези лица, доколко са под контрол. Ясно е, че ако нямат подходяща среда, семейство, което да се грижи за тях, спират лечението си и стават опасни за околните". В конкретния случай извършителят е спрял да взема лекарствата си и заболяването му се е обострило.

И така кръгът се затваря - от Плевен през София до Бургас и обратно. И във всеки друг български град и всяко населено място изобщо. Просто никой не е застрахован при тази система на контрол и превенция.

След последния случай в Бургас проф. Петър Маринов, национален консултант по съдебна психиатрия, обяви пред bTV, че извършителят може да се окаже годен да осъзнава постъпките си, да бъде вменяем. Шизофрения и невменяемост не са синоними. Този човек може да страда от шизофрения, но да е в ремисия и да е вменяем, обясни проф. Маринов. И още: "Във времена на преход хората усещат несигурност, което води до ескалиране на реакцията на борба или бягство. Тази борба може да е цивилизована, но може да бъде и много примитивна. Агресията, свързана с ярост, е крайно разрушителна. Има личности, които са дефектни. Дисоциални личности, които имат повърхностен чар и привличат, но техните емоции са плитки - нямат усещане за разкаяние, при тях яростта се отключва много бързо и могат да причинят големи щети".

Експертът твърди, че



в болниците тези пациенти биват лекувани правилно,



но след изписването им нито една институция не се интересува от тях и от това дали те продължават да приемат лекарствата си. Психиатрите не могат да свършат цялата работа, те могат само да лекуват правилно, но какво става после - нито една институция не проследява.

И какво се получава? Въпросните шизофреници извършват престъпления. После се оказват невменяеми. Влизат за месец в психиатрията. Пият лекарства и ги пускат като "оправили се", защото няма места за настаняване за по-дълго време. Техни близки поемат отговорността да ги контролират, но не го правят - или защото самите те се страхуват, или защото се срамуват.

Няма спор, че и психично болните са жертви, включително и на близките си, на държавата, на цялата система. Но от цялата тази държавно-роднинска-експертна безотговорност накрая го отнасят напълно невинни - 72-годишната жена със счупен таз, мъртвият електротехник от Плевен, 79-годишната жена от София. Абсолютно никой не е застрахован. В същото време никой не желае да потърси решение на проблема, да потърси работещи международни практики, да се загрижи за последиците от тоталната безотговорност.