За да живеят в съгласие със себе си и обществото, партиите и лидерите им би трябвало да се простират според чергата си. Когато една партийка проявява необосновани претенции, тя става смешна, губи електорат и накрая залязва.

Така е на теория. На практика често не е така.

Ахмед Доган например очевидно смята, че чергата му е по-голяма.

Доган е лидер на партия, която според резултатите от последните големи избори е шест пъти по-малка от големия коалиционен партньор - НДСВ. Претенциите му в рамките на управляващото мнозинство обаче напоследък са толкова големи, все едно слънцето над управлението грее само заради Доган. Точно заради претенциите на Доган управляващото мнозинство напоследък губи страшно много енергия, за да поддържа коалиционния мир. Не да управлява, а



да направи всичко възможно да се запази



Вижте какво става! Що се провали сделката за "Булгартабак"? Заради критиките на опозицията ли? Не, разбира се. Заради критиките на Доган към екипа, който води икономическото министерство и се опитваше да реализира сделката. Добра ли беше сделката, лоша ли беше - това е друг въпрос. Важното е, че ДПС не я хареса и я стопира. Да не говорим за разнобоя между ДПС и НДСВ, който се получи около сделката за тютюневия холдинг по въпроса дали Майкъл Чорни може да участва в приватизацията. Отношението към Чорни е водораздел в българската политика, това е ясно.

Ами приватизацията на БТК? Движението прие политическо решение - дивидентът да отиде във фиска, и това решение, добро или лошо, е директен удар в слабото място на сделката. Дали Доган иска БТК да бъде купена от "Коч холдинг" - това не е важно. Важното е, че ДПС подрива сделката за БТК.

Дано движението няма нищо общо с моментното желание на Турция да не ни купува тока...

В рамките на последните месеци ДПС прояви



един куп претенции към властта



Движението на Сокола не крие претенциите си към туризма, към управлението на еврофондовете и желае то да пише новата инвестиционна програма на правителството. ДПС иска хранително-вкусовата промишленост да бъде взета от Николай Василев и да мине към земеделското министерство.

Последният натиск на ДПС върху колегите им от НДСВ очевидно ще е свързан с местните избори - движението отряза идеята за избирателен кодекс и сега пише козметични промени в закона за местните избори, които ще позволят на електората на ДПС по-лесно да упражни правото си на глас.

Колкото повече се издънваха хора, избрани с подкрепата на ДПС - като зам.-министъра на отбраната, зам. областния на Пазарджик, бившия шеф на БТА, - толкова повече претенциите на движението нарастваха.

Погледнато бегло, Доган "клати" властта. Така я клати, че тя, горката власт, която и бездруго едва стои на краката си, може сама да се срине при следващия удар. Примерно при следващите претенции на Доган по някоя нова приватизационна сделка.

Като се прибавят и нарастващите претенции към групата на Симеон, които идват от



близкото до Доган "Ново време",



и останалите жълти перца, може спокойно да се каже, че Симеон от цар се е превърнал не в премиер, а в обикновен заложник. Едно време казваха, че такъв заложник е Любен Беров.

Доган не "клати" властта с намерението да я сваля. Поради една проста причина - дълго след 39-ия парламент ДПС няма да бъде в по-добра позиция, отколкото е сега. Падането на Симеон не може да донесе дивиденти за ДПС. Идеята, че движението хитро ще завие в последния момент към БСП, май няма да се реализира - всички спряха да говорят за социаллибералния модел и тям подобни.

Като мъдър политик Доган вероятно си поставя по-прости цели. Човекът иска да извлече максимално голяма полза от участието си във властта. Въпреки че хора на движението бяха назначени на ключови места в средното и висшето ниво на българската администрация, въпреки че депесарите заеха позиции от лесничеи до дипломати, процентно това участие не е голямо. Когато се разпределяше баницата след падането на Костов, големите парчета не се паднаха за ДПС. "На око" колеги изчисляват, че сега между 170 и 300 души на върха на държавата - министри, зам.-министри, шефове на агенции, областни управители и т. н., са назначени с препоръките на Пламен Александров Панайотов и хората около него. С две думи, пред Доган има доста властова територия, която би могла да бъде превзета. При лидер на НДСВ като Сакскобургготски, който живее, за да прави компромиси, войната на Сокола може да продължи дълго.