В ново амплоа влязоха просветният министър Владимир Атанасов и подопечното му ведомство. Докато миналата година мина под мотото на сапунения сериал "Мен не ме е страх от ВАС", тази се очертава като годината на просветните фокуси. Мине не мине, и от шапката на Атанасов изскача по нещо - я влизане под строй в училище, я униформи, я забранени частни уроци. Ведомството бълва нови и нови нормативни като фокусник,

но нито показва какво има зад завеската преди фокуса, нито казва какво трябва да се получи. Иска-не иска, всеки зрител си тръгва я със зайче, я с някое уродливо творение.

Какво става в образованието напоследък става ясно единствено от "Държавен вестник".

Министерството пази в тайна идеите си за реформи и едничкото, което благоволява да съобщи, са заглавията на нормативните документи, които готви. Липсва елементарна информация върху какво точно се работи. Изобщо не може да става дума за сериозни анализи и дискусии върху необходимостта от промяна. Така образователната политика се свежда до идейния хоризонт на шепа чиновници.

Най-пресният пример са обнародваните миналата седмица промени в правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Единственото, което успя да изтече под някаква форма в публичното пространство, бе въвеждането на униформи и орязването на броя на неизвинените отсъствия от 30 на 15. Още тогава стана ясно, че униформи ще има само при решение на училищните настоятелства. Какво друго има в документа се разбра чак след обнародването му в "Държавен вестник". В текста естествено лъснаха празноти.

Никъде не се казва например как ще се процедира с родители, които не искат или не могат да отделят пари за униформи, въпреки че има такова решение на настоятелството. Отделен въпрос е статутът на настоятелствата. Текстовете в закона за народната просвета, който урежда дейността им, са твърде общи. Няма правила например как трябва да се подновява съставът на настоятелствата при постъпване на нови випуски ученици. По закон членовете се избират за 4 години напред. Не е ясно и какво става с вече взети решения, ако новите родители не са съгласни. Няма квоти за представители на съответните класове, които да гарантират поне на теория познаване на текущите проблеми и решаването им.

От тайно писаните промени следват и други абсурди. Министерството например реши да премахне напълно районирането при приема на ученици в I клас. Досега при повече желаещи, отколкото са местата, директорите трябваше да записват с предимство първолаци от района на школото. Това бе единственото правило, уреждащо поне донякъде казуса с по-голямата конкуренция. МОН го премахна, но не каза какво ще се прави в подобни случаи. Миналата година "Сега" публикува разследване за приема в I клас, като откри, че на места разиграват децата на лотария, за да определят кой да влезе.

Приемът на първокласниците като цяло остана напълно нерегулиран. Няма общи срокове, в които родителите да знаят, че могат да записват децата си. Няма обобщена информация кое училище какво предлага. Всяко учебно заведение само решава кога да приема документи и родителят е принуден или да звъни по телефоните, или да обикаля от врата на врата. По същия начин стои и въпросът със задължителната от тази есен забавачка. Ако родителят иска да направи избор - групи има и в детските градини, и в училищата, да си намира информация сам.

Също толкова скришно се направиха и предпоследните промени в правилника за прилагане на закона. След обнародването им през февруари се разбра, че министерството забранява на учителите да дават частни уроци на деца, които учат или ще кандидатстват за съответното училище. Както "Сега" писа, така МОН лиши от достъп до допълнително образование деца от малки населени места с едно единствено училище.

Да речем, че тези проблеми са частни и не касаят философията на реформата в средното образование. МОН обаче очевидно се кани да прави фокуси и по отношение на ключов механизъм като системата на оценяване. Очаква се до края на април да бъде обнародвана наредба, която да регламентира системата за оценяване от I до XII клас. Смисълът от съществуването на тази наредба е да се намерят начини за преодоляване на субективизма в оценяването. Това може да става чрез въвеждането на стандартизирани тестове за всички училища, чрез национални изпити в края на различните образователни етапи и ред други механизми, които да позволят сравняване на качеството на образование в школата и да създадат стимули за развитие. По този въпрос сериозен дебат до момента не е воден. Единственото, което МОН рачи да каже, е, че ще напише общи дефиниции за какво се пишат оценките по шестобалната скала.

Според получена от "Сега" справка в МОН се работи по още куп документи - изискване за здравно обслужване в училищата, за извънкласната и извънучилищната дейност, държавно изискване за усвояване на книжовния език, за учителската правоспособност и квалификация. До този момент МОН не е обелило за тях и думичка. Дали и за тях ще разберем едва след обнародването им, времето ще покаже. Пък министърът нека да се чуди кой му прави фокуси за нисък рейтинг.