Скандалите около Елена Йончева, нейния статут и нейните ордени изместиха всичко останало: това, че държавният бюджет, а заедно с него и правителството на практика бяха бламирани от Конституционния съд, това, че има реална опасност държавата да спре да функционира някъде през август, това, че в здравеопазването цари хаос, а в населението - необяснима тъга. Всички тези неща са скучни за дискусии и спорове. Те са от второстепенно значение. Важна е сапунената опера - каквато и да е тя. Сериалът, който царят ни обеща, че ще трае 800 дни, свърши още по средата.

Голямо разочарование - единствената интрига вече е дали ще бъде изгонен, или ще си тръгне сам. Затова и всяка възможност за спорадични малки филмчета трябва да бъде изстискана докрай.

Близо 10 дни всички със затаен дъх следим историята на мъничката, но безстрашна и синеока Елена на фронта, нейния другар от България Сергей (с когото обикновено си говорят от някое студио на националната телевизия), злодея Ляков (който наруши телевизионната идилия на младите, заяждайки се за такива маловажни неща като например



кой им плаща сметките за телевизионните разговори),



съпартиеца на Ляков, но и джентълмен Ники Младенов (той пък им се извини), както и цяла колекция от държавни ордени и награди, които Добрият президент трябва и ще връчи на мъничката Елена за това, че е ходила на работа. Това е Събитието на седмицата. Разните му там скандали и провали с БТК, ДСК, "Булгартабак", бюджети-мюджети, конституции-монституции, бъдеще-мъдеще и прочие-мрочие да вървят по-дяволите. Е, щом е така, ще си позволя да задам няколко сериозни въпроса по несериозната сага с Елена Йончева.

Защо трябваше да ходи до Багдад, за да ни преразказва онова, което казва иракският министър на информацията? Коя е новината, съобщена от нея преди всички останали? Още ли стои в центъра на Багдад онзи изгорял и самотен американски танк, за който тя ни разправяше развълнувано, докато чуждестранните телевизии показваха влизането на съюзническите войски в иракската столица? Последно падна ли статуята на Саддам или не и американците ли победиха или обратното? Елена Йончева ли остана единственият аргумент на БСП в опита да се спасят от нелепостта на позицията си около иракската криза? Ако Първанов й даде орден "Стара планина" за това, че от екрана на БНТ препредаваше от Багдад червените възгледи за кризата, то с какво ще награди фоторепортера от Ройтерс Олег Попов, чиито фотографии от години обикалят световните агенции? Той също рискува живота си в различни конфликти, при това много отдавна, но Първанов може и да не е чувал за него.

Редно е да кажем, че за цялата олелия самата Елена Йончева няма никаква вина. Тя е такава, каквато е, и работи така, както намира за добре.

Лично мен ме отблъсква опитът от нейното ходене в Ирак (защо само тя се уреди с виза е отделен въпрос) да се прави откровена пропаганда.

Иначе по-интересен ми се струва друг медиен скандал -



отстраняването на Милен Цветков



за неопределено време от ефира на Нова телевизия. Никой не обръща внимание, но скандалът наистина е голям. Щом и частната телевизия трябва да махне най-гледаното си предаване, за да се уреди с лиценз, работата със свободата на словото наистина отива на зле.

Няма друго обяснение защо "Здравей, България" от месец не е на екран, въпреки че присъства във всички вестникарски програми на телевизията. Оправданието на ръководството на телевизията с иракската криза очевидно е било лъжа. Войната свърши, а по телевизията текат сериали. Какво да се прави? Българщината зарази и гърците. Колкото по-негледаема ти е телевизията, толкова по-вероятно е да ти дадат лиценз. Няма да е лошо за по-сигурно вместо Цветков да показват агент Димитър.

"Всяка неделя" ще я прекръстят на "Всяка сутрин" и ще се уредят с национален ефир. Публиката не е важна, на нея ще й измислят нов сериал на живо. Сюжети колкото искаш.