|
На 26 март енергийният министър на южната ни съседка Хилми Гюлер заяви в прав текст, че Турция е изправена пред голямо предлагане на електроенергия и природен газ и трябва да се откаже от дългосрочните договори за доставка. И тъй като още миналата година Турция се отметна от договорките си с Иран и Грузия, явно в случая се визираше прекратяването на 10-годишния договор с България, сключен през 1998 г. Това би трябвало да алармира българските власти. Те обаче предпочетоха да заровят глава в пясъка. Три седмици енергийното министерство и НЕК повтарят, че не знаят за какво става дума и нямат никакви официални уведомления за такава стъпка. Едва онзи ден министър Милко Ковачев изплю камъчето - на 11 април турската електрокомпания TETAS е поискала прекъсване на доставките от 24.00 часа на 16 април. До това не се стигна само заради личната намеса на турския премиер, който не искал да си разваля отношенията с България. Опасността обаче не е отминала, защото отлагането все още не означава отмяна на намерението. Нищо чудно в един момент Турция пак да се взре в енергийните си сметки. Българските енергетици явно са наясно с това, защото вчера съвсем официално признаха, че се готвят за международен арбитраж по договора. Там трябва да се реши има ли бартер "ток срещу инфраструктура" и най-вече има ли почва Махмуд Джейлан в него. И нищо чудно т. нар.
"сделка на века" да се окаже фиаското на века
За България или за Турция.
Междуправителственото споразумение, подписано от Иван Костов и Месут Йълмаз на 4 ноември 1998 г., предвиждаше дългосрочна договореност за износ на ток срещу изграждането на два конкретни обекта в България - каскадата "Горна Арда" и отсечката Оризово-Капитан Андреево от магистрала "Тракия" от фирми, посочени от турското правителство. В него фирмата на турския предприемач Махмуд Джейлан не е посочена конкретно и това даде основание за разностранни тълкувания по-късно. Джейлан непрекъснато твърдеше, че Турция няма да купува повече ток от България, ако той не бъде пуснат да строи обектите. България пък или се правеше, че Джейлан не съществува, или отвръщаше на удара с обвинението, че той не е изпълнил ангажиментите си на инвеститор. Единствените 21 млн. долара в каскадата "Горна Арда" досега са вложени от НЕК. И тъй като проектът е блокиран, България на няколко пъти искаше Турция да посочи друга фирма на мястото на "Джейлан". Това обаче не стана нито при предишното турско правителство, нито при сегашното.
Далеч по-опасното в случая е, че
претенциите на Джейлан са записани и в договор с НЕК
Това е акционерното споразумение между двете фирми за създаването на смесеното дружество "Хидроенергийна каскада Горна Арда". Според юристи от НЕК вероятно турските им колеги правят опит да свържат този договор с 10-годишния договор за износ на ток, сключен между НЕК и турската електрокомпания TETAS. В него са предвидени четири случая за прекратяване на отношенията: при форсмажорни обстоятелства, при физическа невъзможност да продължи изпълнението му, при закъснения в плащането или в случай, че някоя от страните по договора не изпълни поети ангажименти.
При прекъсването на договора се предвижда заплащане на 45% от стойността на непродаденото или неполучено количество електроенергия. Според едни юристи става въпрос за всичките 18 млрд. киловатчаса електроенергия, които трябва да изнесем до края на 2008 г. Според други - само за годишните количества, които се заявяват всяка година за следващата, но не могат да бъдат по-малко от 4 млрд. киловатчаса. В първия случай неустойката, която турската страна трябва да заплати, би била от порядъка на 2,75 млрд. долара, защото цената, фиксирана в договора, е 3,55 цента за киловатчас до миналата година и 3,5 цента плюс инфлацията от началото на тази година. Във втория случай неустойката също би била значителна. С други думи, Турция едва ли би се изложила на риска да прекъсне договора точно по тази причина. Форсмажор и физическа невъзможност очевидно също няма.
Според зам. енергийния министър Ангел Минев турската страна се позовава на четвъртия казус - неизпълнение на ангажимент. Бившият изпълнителен директор на НЕК, подписвал договора - Данаил Тафров, заяви вчера пред "Сега", че единственият ангажимент, визиран в 10-годишния търговски договор, е за изграждането на втори далекопровод между ТЕЦ "Марица-изток 3" и станция Алибейкьой на турска територия. Всяка от страните е трябвало да построи частта от далекопровода на своя територия. "Ние построихме нашата част до границата, а те - само до станция Бабаески, на около 100 км от Алибейкьой. Следователно не ние, а те не са изпълнили ангажимент", заяви той.
Турците обаче също имат аргументи в своя полза
В акционерното споразумение между НЕК и "Джейлан" пише, че един от начините за финансиране на каскадата "Горна Арда" е НЕК да отделя средства от износа на ток. Миналата година тогавашният вицепремиер Костадин Паскалев спомена в свое становище до Министерския съвет, че този запис е най-голямата пречка пред изваждането на Махмуд Джейлан от проекта, защото съвсем пряко го обвързва с дългосрочния договор за износ на ток.
Извън юридическите спорове и тълкувания остава и друг важен въпрос: кои са хората на Махмуд Джейлан в България, на кого залага той и какво да очакваме?
Вчера министърът на държавната администрация Димитър Калчев сам очерта кръга, поддържащ скандалния турски бизнесмен в България. В него влизат още земеделският министър Мехмед Дикме и премиерският съветник Ник Маринов. Първият е сред най-приближените на лидера на ДПС Ахмед Доган, вторият - на премиера Симеон Сакскобургготски. Т.е. не може да става дума за изваждането на Джейлан от проекта. По-скоро усилията ще бъдат насочени към намирането на пари за завършването на строителството. "Не е важно Джейлан или не Джейлан, важното е да се намерят пари за проекта", заключи вчера и Калчев. С което само потвърди тази хипотеза.