Приватизацията на БТК се превърна в ябълка на раздора между коалиционните партньори ДПС и НДСВ. Доскоро изглеждаше, че партията на Ахмед Доган не страда особено от отпадането на турския кандидат за телекома - консорциума между "Тюрк телеком" и "Коч холдинг". Самата комшийска фирма прати до Агенцията за приватизация благодарствено писмо за прозрачната процедура и заяви, че ако не се постигне споразумение с избраната за купувач "Вива венчърс", би продължила преговорите.

Тези дни обаче нещата се промениха коренно. ДПС демонстрира яростна ангажираност със сделката. Прието бе дори политическо решение на партийното бюро, което е безпрецедентен акт за приватизационна сделка. Дори за толкова чувствителния за ДПС "Булгартабак" подобно решение не бе взето. В случая ръководството постанови, че целият дивидент на БТК за 2002 г. трябва да остане за държавата.

Това решение няма практическа стойност - какво да се прави с дивидента зависи от акционерите на държавното дружество, т.е. от министъра на транспорта и съобщенията.



Решението обаче има знакова стойност



Целта му е да демонстрира несъгласие с намеренията на НДСВ - да сключи първата си голяма приватизационна сделка, като спази предварителната си договорка с избрания купувач и му даде 65% от дивидента. Всъщност позицията на ДПС съвпада с виждането на съобщителния министър Пламен Петров, който категорично настоява държавата да прибере целия дивидент. На обратното мнение са останалите икономически министри, а и ръководството на царската партия. Едва ли е случайно съвпадение, че демонстрацията на мускули от страна на Доган следва совалките, които правят от седмица у нас представители на "Коч холдинг". Показателно е, че вместо във вторник на заседанието си депутатите от НДСВ и ДПС да обсъдят сделката за БТК и да си изяснят претенциите, Сокола, заместникът му Касим Дал и зам.-шефът на парламентарната икономическа комисия Юнал Тасим се срещаха с "Коч холдинг" при турския посланик.

Вчера Касим Дал категорично отрече



позицията на ДПС за дивидента да има нещо общо с "Коч холдинг"



Но добави, че "Коч" имали американски акционер, който бил склонен да подобри офертата за БТК и едва ли щял да поиска целия дивидент. И отказа коментар по въпроса има ли ДПС интерес от спъването на сделката с "Вива венчърс".

"Вива венчърс" пък е регистрирана в Австрия, но е 100% собственост на американския фонд "Адвент" и посланикът на САЩ Джеймс Пардю се застъпва категорично за щатския кандидат. "Случаят с БТК и "Адвент интернешънъл" е тесткейс - проверовъчен случай. Ако се провалите, това ще е много негативен сигнал. Ако фирмите решат, че не се отнасяте почтено с тях, че няма открита, честна и прозрачна процедура, те ще отидат другаде", заяви Пардю.

Това изправя управляващите пред сложен избор - стратегическия партньор САЩ или съседа Турция. Симеон Сакскобургготски трябва да направи и друг, също толкова болезнен избор - дали да угоди на коалиционния си партньор ДПС, или да търси съмишленици сред опозиционните сили. Всичко това се отнася до политическия контекст, който затруднява продажбата на телекома.

Чисто процедурните стъпки оттук нататък са ясни.

Договорът за продажба на 65% от БТК на "Вива венчърс" бе парафиран на 23 март. В момента приватизационният договор, договорът за доверителна сметка, гаранционното споразумение, уставът на БТК, споразумението между акционерите и всички останали документи се превеждат от английски на български, за да се вкарат за одобрение в надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Надзорът е единственият орган, който има законово основание да се произнесе по сделката. БТК се продава по предишния закон за приватизация, тъй като при влизането в сила на промените, касаещи сделките с предприятия от значение за националната сигурност, "Вива венчърс" вече бе избрана за купувач. Нито парламентарните групи на управляващите, нито икономическата комисия в Народното събрание, нито Министерският съвет, нито парламентът като цяло трябва да одобрява сделката по закон.

Проблем обаче може да се роди от надзорния съвет на Агенцията за приватизация. Той е от 7 души - 3-има от НДСВ, двама от ДПС и по един от СДС и Коалиция за България. Така че



гласовете на царския коалиционен партньор са ключови -



без тях сделката може да се провали.

Преди обаче да се парафира договорът, има няколко условия, които трябва да се изпълнят и които зависят от депутатите.

Трябва да бъде приет новият закон за далекосъобщенията. В момента той отлежава за второ четене в комисиите. Постъпили са над 300 предложения и едва ли може да бъде приет до 2-3 седмици. Между другото НДСВ няма самостоятелно мнозинство в парламента и ако депутатите от ДПС не подкрепят някои спорни текстове, те няма да минат.

Освен това на БТК трябва да бъде издаден лиценз за трети GSM-оператор. Министърът на транспорта и съобщенията трябва да издаде заповед за свикване на общо събрание за одобряване на новия устав на дружеството и увеличаване на капитала. Трябва да се издадат акции на стойност 50 млн. евро, които ще бъдат придобити от купувача. В устава трябва да се запише преференциална акция за държавата (т. нар. "златна" акция). Трябва също така да се освободи действащият съвет на директорите и да се назначат надзорен и изпълнителен съвет на дружеството, тъй като купувачът настоява за двустепенна структура на управление. Последното условие е КЗК да разреши концентрация на дейност.

При всичката тази работа, която трябва да се свърши, за да приключи сделката, е учудващо, че вниманието се фокусира единствено върху дивидента на телекома за 2002 г. Като че ли от ДПС искат непременно да подскажат на "Вива венчърс", които пък заплашват заради дивидента да се оттеглят от сделката, че това ще е добре дошло. Но не заради интересите на конкурента "Коч холдинг", а заради общонародния интерес.



Не е трудно да се развиват популистки тези,



когато става въпрос за печалба около 100 млн. евро. Тези пари наистина са твърде много, съотнесени към цената за 65% от акциите на БТК - 250 млн. евро, и към опоскания държавен бюджет. За средностатистическия българин звучи разбираемо призивът "държавата да вземе цялата сума". Който иска нещо друго, лесно може да бъде обвинен в национално предателство.

Още повече че на тази проста за смилане теза царските хора трябва да противопоставят сложни икономически и юридически обяснения. Например, че кредитните споразумения на БТК с три банки не позволяват държавата току-така да прехвърли дивидента в държавния бюджет. През 1992 г. са сключени договори за 150 млн. долара заеми по проекта ДОН с ЕБВР, Световната банка и Европейската инвестиционна банка. В тях изрично е казано, че телекомът не може да разпределя дивидент от печалбата без съгласието на банките кредиторки. В писмо до Агенцията за приватизация тези дни финансовият министър Милен Велчев е заявил, че при проведените преговори ЕБВР и другите кредитори категорично са се противопоставили държавата да вземе 100% от дивидента за 2002 г. Според тях това би имало негативен ефект върху финансовото състояние на компанията, би я довело до затруднение да обслужва задълженията си и би предизвикало декапитализацията й. Иначе казано, кредиторите настояват парите да бъдат реинвестирани в БТК. Както иска и "Вива венчърс". Велчев смята, че Министерският съвет трябва да вземе политическо решение за разпределението на дивидента.

Преди това обаче царят-премиер трябва да се разбере с коалиционния си партньор ДПС. Ако успее, може би най-сетне ще отбележи първата успешна приватизационна сделка. Ако не, може би управлението вече ще му е последна грижа.