Страстната седмица на българските местни референдуми не е приключила. На 18 юни жителите на Стара Загора ще трябва да се произнесат искат ли гората, цветята, птиците и алеите край река Бедечка да се запазят като парк, или пък желаят там да бъде изграден квартал. Дилемата и историята й са толкова интересни, че е трудно да се обобщят в 2 изречения. Ето един опит - имаме референдум, който никоя от спорещите страни не иска, но и двете са се вкопчили яростно да агитират и се надяват изходът решаващо да наклони везните към тяхната теза; не се знае нито дали допитването ще е законно, нито дали при законност ще произведе действие, а за капак - въпросът се състои от две изречения, първото от които е неясно, а второто не завършва с въпросителен знак. Но е истина, че през годините в коритото на малката река Бедечка се носеше тинята на целия българския преход, а днес може би път пробива чиста вода.



Парк или не



Бедечка е единствената река в града. За да й се овладеят водите, някога са били изградени бентове. В посока север-юг край нея се спуска гора. Макар да е на 10 минути от центъра на града, там е оазис на тишина и спокойствие. Не е поддържан добре, но в него има алеи, кътчета за отдих, полянки, ползва се за разходки и спорт. Тук е дори ценна старозагорска гордост - чинар на над 700 години. Преди комунизма земите са били частни, а малко след 1960 г. започва да се ползва за парк. Днес обаче има спор - било ли е парк наистина. По свидетелства на множеството старозагорци било е парк недвусмислено, в него са израснали, там са разхождали бебешки колички. Има обаче и други старозагорци, които твърдят, че никога документално зоната не е била парк. Авторите на второто становище са предимно собственици, придобили терени по силата на реституцията, при възстановяването на земеделски земи или покупко-продажба след 1995 г.

"Парк е, как да не е парк? През 60-те години на миналия век се появи желание на жителите на Стара Загора да се появи парково пространство. Общината възложи задачата. Започна се с това отделни дружества да купуват растителност и да я занасят там, която да служи за залесяване. После в парка се направи декоративен разсадник. Общината се занимаваше с прокарването на алеите. Има ги и днес, как да не е парк?", твърди не кой да е, а Тенко Дянков, ландшафтен архитект, лично създавал парка. Обратното казват днешните собственици. Преди десетина дни на пресконференция трима от тях (Росица Джамбазова, Пламен Пеев и Васил Петров) заявиха: община Стара Загора през комунизма е искала да направи парк, но не е успяла, тъй като нямало пари; през 1961 г. в общината са внесени искания за посадъчен материал и изграждане на инфраструктура, но не са одобрени; докъм средата на 80-те години са правени други такива искания, плюс за алеи, изграждане на вход, басейн и т.н. - без резултат.

Какво обаче показват документите? Ето един: "Днес, 19.XII.1959 год., Гр. Стара Загора, Комисията по пар. 16 от Временната наредба за прилагане закона за планово изграждане на населените места (...), след като прегледа проекта за регулационния план на крайречния парк за отдих и култура Бедечка край Стара Загора, го прие без възражения". Втори документ след три дни показва, че по решението няма възражения. А трети, пак на Окръжния народен съвет, от 28 април 1960 г., постановява: "Одобрявам отреждането на парк Бедечка".

Ключов момент е, че в различни свои изявления собствениците твърдят, че



при одържавяването на земите им не са били обезщетявани



Цитираният по-горе арх. Дянков обаче свидетелства не само за предоставена компенсация, но и хвърля светлинка защо паркът не е докрай завършен. "Собствениците не желаеха да им се отнемат земите. А всички те бяха обезщетени с подобни земи в квартал "Кольо Ганчев". Но въпреки това от самото начало имаха претенции и не желаеха да отстъпват", казва той в брошура, разпространявана тези дни в подкрепа на парка.

Че собственици край река Бедечка са били обезщетявани, няма съмнение. В архивни протоколи на градския съвет от 1961 г., с които "Сега" разполага, но са доста добре укривани, четем: "На Иван Петров (името е сменено - бел. авт.) - дворно място от 300 кв. м, по 3 лева - 900 лева; паянтова жилищна сграда от камък и керпич (...). Овехтяване - 50%. Остава - 4284 лв.; клозет с циментова плоча за 600 лв.". И т.н., и т.н. А има и съдебни решения. Иван Петров не е бил доволен от обезщетяването, обжалва, съдът завишава сумата: "...увеличава оценката от 12 084 лв. на 13 888 лв.". Всичко това надхвърля темата "Бедечка". Със сигурност комунистическото одържавяване се е осъществявало с автомат в тила. Но със сигурност не винаги е било така. Ето, съд удовлетворява потърпевшите...- този нюанс е важен днес, когато реститути притежават земи с обем на три Българии, представяйки се за жертви на комунизма.



Вятърът - постоянно променлив



И така стигаме до наши дни. През 2003 г. голяма част от земята вече е частна и общинският съвет на Стара Загора решава зелените 1060 декара край река Бедечка да бъдат разделени на две - северната остава парк, именуван Загорка, южните 419 декара не са парк. Спорът днес е за южните. Сред северните площи има пущинаци, които никога не са се ползвали за отдих. Решението на съвета от 2003 г. е гласувано три пъти - докато се приеме. През 2005 г. Общият устройствен план (ОУП) на Стара Загора определя 400-те декара като зона за атракции. Развлекателният бизнес явно е дребна хапка, защото през 2011 г. ОУП е изменен и земята е отредена за жилищно застрояване и обслужване. През юни 2012 г. е приет Подробен устройствен план (ПУП) - за застрояване. За почти всички решения впоследствие е изготвено официално експертно становище по Закона за устройство на територията (ЗУТ), в което са описани купища нарушения. Например: "През 2003 г. съветът се позовава на чл. 9, ал. 3 от ЗУТ, но промяна на предназначението на земята може да стане само по изключение, с посочени мотиви за него, както и при условието, само и единствено да се изграждат обекти публична общинска собственост". Или: "През 2005 г. графичната част на ОУП е променена в противоречие със закона". И т.н.

С решението за ПУП от 2012 г. официално е даден старт на квартал "Бедечка". То обаче се оказва предел, недопустим за някои граждани на Стара Загора. И от 2013 г. се почва - двама-трима души пишат гневна петиция в полза на зеленината. Стават пет, отиват със семействата си в парка и издигат плакати... Вече са 10, викат журналисти, децата им са обгърнали с ръце дърветата. Млади учени от Харвард, Принстън - старозагорци, се включват. Феновете на "Берое" правят жива верига. Писма засипват премиера Борисов. Протест има в Стара Загора, има и на Орлов мост в София. Възмутените хора не са многобройни, но активни - 90% от тях никога не са се занимавали с политика, просто живеят или са родени в града. През 2015 г. стартира строителство, появяват се първите обекти - магазин от популярна хранителна верига, жилищни сгради. Възмущението вече не е само в Стара Загора - включват се известни архитекти, общественици, "Зелени Балкани" излизат със становище за запазване на екосистемата, "Грийнпийс" се намесва... След всичко това



няма как политиците да не реагират



Кметът Живко Тодоров (ГЕРБ) почва усилено да говори, че паркът трябва да се запази, депутати се суетят около протестиращите... На 29 септември 2016 г. общинският съвет на Стара Загора с почти пълно единодушие и по предложение на кмета Тодоров стартира промяна в ОУП - "да" на парка, "не" на квартал! Зелената територия изглежда спасена, а мотивът за пълното преобръщане на съвета са собствените му нарушения през годините.

Междувременно в Стара Загора идва омбудсманът Мая Манолова и за малко не ляга върху алеите в защита на дърветата. Старозагорският депутат Димитър Танев (РБ) на финала на миналия парламент прокарва през комисиите единодушно одобрен мораториум върху строителството. Все повече тема е "отчуждаване на имотите". И точно когато възмутените граждани си мислят, че ще стартират реални действия за запазване на парка и че всичките закони повеляват това (просто трябва да се приложат!...), а пък собствениците на имоти също са възмутени и убедени, че законите са на тяхна страна (и просто трябва да се приложат!), кметът Тодоров решава да прави референдум. Успоредно сформира комисия, която да оцени колко пари ще са нужни за отчуждаване и превръщане на Бедечка в модерен парк - сметките се спират на 33 млн. лв. Така се ражда днешният референдум с фундаменталния въпрос:

"Да бъде ли извършено отчуждаване на частните незастроени имоти в квартал "Бедечка" по реда на Закона за общинската собственост и Закона за устройство на територията, при граници: от изток - бул. "Хан Тервел", от запад - ул. "Иван Вазов", от север - алеята към предприятие "Труд", и от юг - ул. "Христина Морфова"? На територията на отчуждените имоти да се изгради парк за сметка на бюджета или активи на община Стара Загора."

Ето още малко подробности за характера на целия този твърде променлив вятър.



Почти всички партии в Стара Загора подкрепят парка



и искрено призовават за гласуване "за". Сред тях е лявата БСП, десният "Народен съюз", ВМРО... Но партиите не вземат инициативата, оставят гражданите да лидират. Обратната теза, тоест в полза на застрояването, застъпва малочислен тих кръжец, но ситуиран където трябва - в ГЕРБ, която държи изцяло местната власт (и националната). Кметът Тодоров, който не изглежда да е от този кръг, лавира, без да е ясно каква точно цел преследва - от една страна, активно говори в подкрепа на парка, а общинското ръководство, видно е на всеки ъгъл днес, не пести сили да призовава жителите да гласуват (стимулира активността); от друга страна, въпросът е демонстративно противозаконен (питания, касаещи общинския бюджет, са забранени, а тук имаме директно споменаване на бюджета!?). В свои изявления Тодоров казва, че инфраструктурата на квартал "Бедечка" (пътища, ток...) като нищо може да достигне 33 млн. лв., тоест обезсмисля тезата "кварталът ще излезе по-евтин". Но в информационната брошура, изготвена от община Стара Загора, тази подробност разсеяно е пропусната. Съобщено е, че 33 млн. лв. ще коства единствено паркът.

Междувременно въпросът е протестиран от старозагорската окръжна прокуратура. Местният административен съд е отхвърлил жалбата, но след 18 юни предстои ВАС да се произнесе. Ще се гледа и дело, заведено от частно лице.

Най-интересното е, че докато текат всички баталии през годините, реститутът тип "бабичка" е все по-малък фактор в казуса. Бабичката е продала имотеца на едри риби, защото са я уверявали, че земята е парк и нищо не може да се направи с нея. Изкупуване и уедряване текат предимно в части, които са инфраструктурно най-добре разположени, растат не дървета, а храсти - земя "нарисувана" за бизнес. Днес в Бедечка имоти притежават мощни бизнесмени, търговски вериги, строителни компании. Преди време стана ясно, че собственост има бившият областен управител, председател на общинския съвет и депутат от ГЕРБ Недялко Недялков. Говори се за общински съветници чрез роднини или подставени лица. През лятото на миналата година главният архитект на общината Иван Кирчев подаде оставка, защото съпругата му, също архитект, проектирала... жилищен комплекс в Бедечка.



Ентусиазъм срещу невидимата сила



Ядрото на защитниците на Бедечка днес е от около 30 души. Спонтанно се увеличават във времето. Новаци са в "голямата игра", трудно им е. Но не се предават. Финансират със собствени средства отпечатване на брошури, обикалят кварталите да агитират... "Учим се в движение. Аз съм електроинженер по образование. Имаме си професии, семейства... - заети сме, но се налага да четем куп закони сега", казва 40-годишната Живка Александрова. 28-годишният Алекс Иванов споделя: "Ходим в чужбина, гледаме как е по света, връщаме се, като видя тук как стоят нещата, лопата все едно ме удря по главата... Нещата трябва да се променят. Мога да живея в чужбина, в София, но не обичам да се местя, искам тук". Част от активистите са IT специалисти, работят за чужди компании и не зависят от местната конюнктура. Мотивите им са ясни - повече природа, по-малко застрояване, справедливост, квартал "Бедечка" не би излязъл по-евтин... Паркът може да се превърне в зелено бижу. И още - "Преди да говорим за ново обезщетяване на собственици, нека обсъдим разследване!".

По-интересен е противникът отсреща. Подкрепящите парка отнасят доста хули, наричани са "зелен октопод" (макар да не са зелени, еколози..., а просто - старозагорци), национален сайт съвсем сериозно писа, че клатят стабилността на Балканите. Целият град е в рекламни пана с призиви за вот "не", аргумент са катастрофични нещастия - вдигане на данъците заради парка, заеми... На огромен билборд на входа на Бедечка пише нещо почти невероятно: "На 18 юни гласувай с "не", за да имат бъдеще децата" (?!). Въпреки това липсва ясно изявен рупор в полза на квартал. Чува се гласът на дребните собственици - частната собственост е неприкосновена, Бедечка е змиярник, ще стане китен зелен квартал... Половината град говори, че билбордовете се държат от общинския съветник Янко Янков (местна коалиция, бивш от ББЦ). Пред "Сега" обаче той каза, че няма общо с билбордовете и въобще не бил против парка. "Аз искам хората да са максимално информирани. Паркът ще коства близо 80 млн. лв.", изчисли той пазарни цени, съд за пропуснати ползи и т.н. И предложи - квартал с ниска степен на застрояване и височина до 10 метра.

Агитиращите "за" приемат 80-те милиона с насмешка. А големите риби мълчат, няма ги в дебата.



Възелът



Най-вероятно референдумът в Стара Загора ще се провали. През 2013 г. за закриването на полигона в Змеево, при далеч по-големи страсти, край урните излязоха към 20% от избирателите. Днес за валидност са нужни 40%, или около 60 000 души. Почти сигурно гласуващите категорично ще предпочетат Бедечка, въпросът е колко точно ще бъдат те. Единият вариант е мощен вот, който ясно да покаже общественото мнение - след което управниците да се съобразят с него, независимо дали прагът от 40% ще бъде стигнат и въпреки евентуално съдебно решение срещу референдума. Другият вариант е хората да си останат по къщите и на темата да се сложи печат "Градът не се вълнува, паркът е непотребен".

На 1 км от Бедечка е прочутият мемориал "Бранителите на Стара Загора". Те, бранителите, един ден от високо ще гледат или зелена гора, или застроена някогашна гора.