СДС е уникална българска партия. Уникалността се крие в невероятната й способност да създава вътрешнопартийни врагове, да ги убива и след това да създава нови. Вече 13 години и половина партията живее - крепне и се проваля, в непрестанна борба със себе си.

Поредният враг е Едвин Сугарев. Преди година Надежда Михайлова казваше, че той е най-моралният политик в СДС, но явно нещата са се променили, защото в четвъртък тя поиска елитът на СДС да я защити от атаките на поета експосланик.

За никого не е тайна, че откакто Сугарев хвърли оставката си като зам.-председател на СДС, той не спря и за секунда критиките си към действащото ръководство на "Раковски" 134. Лесно е да се проследи, че през последните пет-шест месеца във всичките си интервюта и анализи Сугарев говори само за едно - колко е лошо в СДС, как партията не се е "проветрила" и затова шансовете й за местните избори са много слаби. Върхът на Сугаревите критики бе в сряда, когато в прав текст заяви, че политиката на СДС е изключително лоша, а той съжалява, че на 13-ата партийна конференция подкрепил Надежда Михайлова при избора й за председател.

В последната половин годин Сугарев образува клуб "14 декември", започна създаването на клубна структура и подкара своя печатен орган - в. "Седем". Погледнато отвсякъде, Сугарев се разграничи от СДС и започна да прави нещо ново, което според него е по-добрият СДС.



Дали това нещо ново е СДС-2,



т.е. дали то ще прерасне в партия, днес не е актуален въпрос. По-важен е фактът на разграничаването между образцовия антикомунист седесар Едвин Сугарев - знаменосеца на "кинжалите", и "Раковски" 134.

Редно е да се отбележи и нещо друго. Надежда Михайлова най-после направи това, което Иван Костов правеше с лекота четири години в СДС - търсеше вътрешна, легитимна подкрепа за собствените си политически ходове. Когато си наумеше нещо, Костов обличаше мислите си в решения на НИС, на Националния съвет, на парламентарната група. Той така завърташе нещата, че в крайна сметка не лично Костов, а легитимните органи на СДС воюваха с Бакърджиев, с Бисеров, със Софиянски. Сега Надежда направи същото - направи така, че не тя, а цялата партия да воюва със Сугарев.

Големият въпрос, който остана без отговор след заседанието на ПС на ОДС в четвъртък, бе един - защо 50 човека, елитът на СДС, се занимават три часа с това какво е разправял Едвин Сугарев (редови член на Националния съвет на СДС) и Явор Дачков (журналист с десни убеждения, който даже не е член на СДС). Този въпрос е особено актуален, като се има предвид, че и Сугарев, и Дачков са добре известни на цялата ни общественост, че техните позиции не са нови.

Меко казано, странно бе, че дебатът за позициите на Сугарев бе проведен първо сред сините депутати - за всички е ясно, че Едвин няма нищо общо с парламентарната група, че тя не може да вземе никакво решение по адрес на поета.



Защо Надежда потърси подкрепата на депутатите



срещу атаката на един Сугарев?

Отговорът на този въпрос бе даден от "Раковски" 134. Сугарев не е сам, той защитава чужди интереси, него го използват други хора, те действат чрез него, обясняваха неспирно членовете на НИС. След извънредното заседание на парламентарния съюз на сините в четвъртък няколко пъти лидери на СДС намекваха, че Сугарев обслужва интересите на свободните демократи на Стефан Софиянски. Какво ти намекване!? В пряк текст го казаха хората.

Дали това е така? В СДС днес смятат, че Сугарев, Филип Димитров, Александър Божков и други лидери на СДС работят активно за сближаване на СДС със свободните демократи. През последната седмица поне два пъти Филип Димитров заявяваше, че дясното пространство трябва неизбежно и бързо да се обедини. Погледнато от кьошето на СДС, подобни изявления сигурно могат да се коментират като "обслужване интересите на Софиянски".

От една страна, е малко странно Сугарев да мине в лагера на столичния кмет - странно е, защото Сугарев винаги е бил самостоятелна и неконтролируема бойна единица. От друга страна, в СДС се шири образното обяснение на ситуацията: "Ние сме като стадо овце, което Софиянски обикаля. И като види някоя овца, която се е отделила от стадото, моментално я придърпва."

Не е ясно доколко топла и подплатена е връзката Сугарев-Софиянски. Това, което е ясно, е, че Сугарев наистина прави поредния опит да създаде паралелен син свят.

"14 декември" се опитва да формира алтернативни позиции, без да конкретизира някаква алтернативна политика. Сугарев наистина нанася удря по СДС, и то точно там, където ръководството на сините има най-слаба възможност за реакция. Сугарев поведе



битка за твърдото ядро на СДС -



за тези членове на партията, които не могат да живеят, без да виждат на всяка крачка дългата ръка на Москва, КГБ, Държавна сигурност, КПСС и БКП. Сугарев е образцов антикомунист и няма как да мине за враг в очите на тези хора. Той е изключително популярен в СДС - не бива да се забравя, че Сугарев и Филип Димитров получиха най-много гласове при избора на членове на Националния съвет на последната конференция. Предните вътрешни врагове - от периода 1999-2001 г., бяха спорни личности - едни ги мразеха, други ги обичаха, докато при Сугарев няма такъв момент. В СДС той има огромен рейтинг. Масата българи сигурно броят Сугарев за тих луд, поет хъшлак или нещо подобно, но сред 8-те процента, които харесват СДС, той е светиня. И затова е опасен.

Битката за ядрото на СДС е финалната битка за СДС - през 2001 г. нагледно се видя, че за сините не гласува случаен електорат, а партията е останала и без периферия. На практика СДС след Костов остана по едно голо и твърдо ядро.

През последните години СДС се опита да снеме от въоръжение арсенала на антикомунизма, тъй като след една дузина години на преход неговите лозунги престанаха да действат. В СДС обаче останаха твърде много хора, които смятат, че ръководството пипа меко, че комунистите от БСП трябва да се громят на всяка цена, а не да се гласува заедно с тях в парламента и т. н.

Интересно е, че ударът на Сугарев не е насочен само към Надежда Михайлова, а



към всички лидери на партията



Едвин обяви, че е разочарован от Надежда. Че съжалява за това, че е дал подкрепата си за нея на последната национална конференция. В същото време той твърди, че не съжалява за това, че не е подкрепил другия кандидат за председател на 13-ата конференция - Екатерина Михайлова, - "тъй като това би потвърдило статуквото в СДС, което статукво беше довело вече до спад в доверието". С две думи - Сугарев воюва както с линията на Надежда Михайлова, така й с линията "Костов". За първи път от доста време, когато в СДС закипи, не се вижда дългата ръка на обичайния заподозрян - Иван Йорданов Костов.

Сините днес очевидно не са наясно как трябва да продължи битката със Сугарев и дали въобще тя трябва да се развива. Ако действа праволинейно, ръководството трябва да изключи Сугарев от партията. Казаха, че той работи за чужди интереси; казаха, че не се съобразява с партийни решения - два гряха, които според чл. 10 на партийния устав трябва да бъдат последвани от изключване от партията. Очевидно е обаче, че ако на 13 май Националният съвет изключи Сугарев, просто ще демонстрира слабост, страх и паника. Шок и ужас.