|
Твърди се, че здравната вноска ще се увеличи. Вярно ли е това? Здравната каса постоянно намалява безплатните услуги - вече се плаща и за изследвания, лекарствата са по-скъпи, значи от това трябва да се пестят пари. А и също се твърди, че има огромен резерв в БНБ. Защо тогава ще се увеличават осигуровките?
Ана Николаева, София
Уважаема г-жо Николаева, по отношение на въпроса трябва ли да се увеличи здравната вноска или не, без да навлизам в подробности, е необходимо да се знае, че решение може да се вземе единствено от политиците. Но трябва ясно да се каже, че вариантите не са много. Алтернативата е или да доплащаме от джоба си чрез различни регламентирани и нерегламентирани плащания, или постепенно да се увеличи здравната вноска за сметка на други преки и непреки данъци в условията на намаляваща обща осигурителна тежест. Постепенно, за 7-10 години, здравната вноска трябва да се увеличава, за да се постигне и стане осезаема реалната промяна в качеството и ефективността на медицинските услуги.
Резервът на НЗОК в БНБ изцяло ще се използва за здравеопазване. От 2004 г. очаквам цялата болнична помощ да премине на финансиране на база резултати от дейност към НЗОК, с което ще започне усвояването на тези средства. Ако резервът бъде разходванq без да се отчита ходът на здравната реформаq ще се ускори процесът на по-рязко увеличаване размера на здравноосигурителната вноска.
Крайно време е да осъзнаем, че само с обединените усилия на лекари, пациенти и работодатели можем да постигнем желаните цели на здравната реформа в България.
Г-н Ананиев, лекар съм във Варна, работил съм и във варненската здравна каса. Има твърде много неясноти в последния национален рамков договор. Моля да хвърлите светлина върху някои от тях!
В чл. 235 например се казва, че ако пациентът почине в болницата преди изтичане на минималния болничен престой, пътеката няма да се плати от касата, а от болницата, защото пътеката се смята за незавършена. Не смятате ли, че този текст дава възможност за твърде свободни тълкувания и ще ощети и без това твърде безпаричните болници?
При ортопедичните пътеки не е ясно кой плаща остеосинтезния материал - шини, игли, пирони, касата или болния! Кой?
Ще предостави ли Националната каса на договорните си партньори софтуерq след като изисква те да и предоставят информацията от направленията за хоспитализация на магнитен носител?
Ограничените лимити на общопрактикуващите лекари ще натоварят болниците да извършват изследвания, необходими за доболничната подготовка на пациента. Не смятате ли, че това не е справедливо?
Д-р Иванов, Варна
Уважаеми г-н Иванов, с чл. 235, ал. 2 от Националния рамков договор (НРД) много точно се дава информация за това кога касата заплаща клиничната пътека и кога не - само при спазени индикации за завършена клинична пътека (КП).
Завършена клинична пътека е:
- за хирургична клинична пътека - когато са извършени основната хирургическа процедура и предвидените следоперативни грижи;
- за нехирургична клинична пътека - когато са извършени предвидените в нея основни лечебни и терапевтични процедури и е спазен минимален болничен престой, посочен в съответната КП.
За ортопедичните клинични пътеки задължителният пълен комплект размери на остеосинтезни средства (DHS плаки, 1300 и 950 плаки, реконструктивни пирони, пирони на Ендер, канюлирани и кортикални винтове, интрамедуларна със заключване и без заключване), тазобедрени ендопротези, външни фиксатори и др. се отнася до възможността за качественото изпълнение на медицинските дейности (процедури) по клиничната пътека. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не заплаща за тях.
НЗОК не предоставя софтуер на договорните си партньори, но всеки от тях може да ползва софтуерни продукти за електронно попълване на документите, които само се одобряват от НЗОК, за да съответстват със стандартите, утвърдени в НРД 2003. Лечебните заведения трябва да притежават необходимия хардуер и софтуер с минимални възможности да регистрира, обработва, поддържа, съхранява и предоставя данни за регистрацията на пациентите.
Г-н Ананиев,
Споровете между изпълнителната власт и общините са отколешни. Но тази година ще се появи един сериозен проблем. В бюджет 2003 е заложен недостиг от 130 млн. лв. в общинските бюджети. Това са пари за извършени от кметствата дейности на държавата. Какво ще стане, ако държавата не може да осигури тези пари? Ще съкращавате учители и лекари, ще закривате училища и болници или какво?
С уважение: служител на общинска администрация
Уважаеми господине,
През годините на прехода по редица обективни и субективни причини се водеха остри спорове между изпълнителната власт и общините. Естествено е, когато няма правила и принципи, да не може да се докаже кой е прав и кой крив. Единствено въвеждането на финансовата децентрализация и разделянето на отговорностите може да сложи край на този безсмислен спор. За разликата от други години проблемът със 130-те млн. лв. е предварително известен, знае се откъде произтича и в Закона за държавния бюджет (ЗДБ) за 2003 г. е посочен възможният механизъм за неговото решаване. Изпълнението на бюджета за първото тримесечие на тази година и поетият ангажимент със ЗДБ ми дават основание да считам, че ще се осигури необходимият ресурс за финансово обезпечаване на дейностите - държавна отговорност. За да бъдем коректни към нашите читатели, следва да посочим, че на национално равнище бюджетите на общините за 2003 г. нарастват с 5% спрямо 2002 г., а като изключим столицата - с около 10%. Закриване на бюджетни учреждения е възможно да има, но това не е свързано с посочения недостиг, а с необходимостта от преструктуриране на основни бюджетни сфери с цел предоставяне на по-качествени и ефективни публични услуги за населението.
Г-н Ананиев,
Неотдавна разбрах, че има идея новата бюджетна и финансова година за държавата и за фирмите да започва на 1 април, а не както сега - на 1 януари. Не на шега бих искала да ми обясните има ли нещо вярно в това, доколко сериозни са дискусиите около тази идея, какви ще са предимствата и недостатъците от нейната реализация?
Даскалова, София
Уважаема г-жо Даскалова, действително в Министерството на финансите се дискутира въпросът, свързан със започването на бюджетната и финансовата година от 1 април. Такава практика има в някои европейски държави, например Великобритания. Мотивите, които са в подкрепа на това предложение, са свързани с облекчаване на процедурата по приключването на текущия бюджет, разработването на проектобюджета за следващата година и по-ефективното разходване на средствата в дните на коледните и новогодишните празници. Евентуалното решение би се отнасяло само за бюджетните организации и не засяга фирмите. Разбира се, това е само една дискусия, която трябва да бъде съобразена с правилата, статистиката и отчетността на страните-членки на Европейския съюз.
Кажете, уважаеми зам. финансов министре,
Как успявате да вържете собствения си бюджет, за какво не ви стигат парите? Според статистиката всеки трети българин тегли пари на заем, за да оцелява. Към коя категория се отнасяте вие - към тези, които свързват двата края, които теглят заеми, или които успяват да спестяват много или малко?
Райна Костова, София
Уважаема г-жо Костова, "изпълнявам" собствения си бюджет с доходи, които са резултат от моята трудова дейност. Към него се отнасям също консервативно. Правя разходи, които действително са ми необходими. Взимал съм пари на заем, като всеки българин, както и съм давал. Като човек, наближаващ петдесетте, мисля и за годините, които ме очакват.
Г-н Ананиев,
От финанси не разбирам, но се чудя как е възможно до края на април здравната каса да похарчи 65% от парите за лекарства за цялата година. Или първоначалните сметки са били погрешни, или текущите харчове на касата са надвишили значително допустимите нива. Вие как го обяснявате? И най-важното: откъде ще се вземат още пари, за да се закрепи положението до края на годината?
Ясен Панчев, по електронната поща
Уважаеми г-н Панчев, Националната здравноосигурителна каса разходва средства, определени в Закона за бюджета на НЗОК, гласуван от Народното събрание. Промените в Закона за здравното осигуряване изискват ясно разделяне на параграфите в разходната част на бюджета. За 2003 г. за лекарства са гласувани 162 млн.лв. С тези средства трябваше да бъдат разплатени дължими суми за лекарства, употребени от населението, през ноември и декември 2002 г. Това доведе до преразход по бюджета на НЗОК за първото тримесечие на тази година.
След поредица от заседания на управителния съвет на касата и по разпореждане на парламентарната комисия по здравеопазване към Народното събрание взехме спешни мерки за ограничаване на разходите.
В Националния рамков договор за 2003 г. съвместно с управителния съвет на Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България договорихме разходоспестяващи мерки. Сред тях са ограничаване на полипрагмазията - изписването на много лекарства за определено заболяване, каквато тенденция се очерта ясно в края на 2001 г. и през 2002 г.; диференцирано предписание, за да се идентифицира отговорността при неправилно и дублиращо се предписване от страна на лекарите; засилен контрол по отпускане на лекарствата в аптеките; контрол по събираемостта на здравните вноски и други.
В бюджета на НЗОК е предвиден резерв от 73 млн. лв., който също ще бъде насочен към заплащане на лекарства, отпуснати на здравноосигурените граждани.
НЗОК няма да допусне пациентите да бъдат лишени от необходимите им лекарства. Но в същото време ще следим стриктно за рационалното използване на медикаментите и за спазването на всички разписани правила за тяхното предписване и отпускане, както и за спазването на законовите задължения по внасяне на здравноосигурителните вноски.
Г-н Ананиев,
Смятате ли, че в близките 5 години българите ще разчитат на уредено здравеопазване, както в Европа. Сигурно чиновниците имат отговор за проблемите в системата, но резултатите от здравната ни реформа личат по новите гробове в столичните гробища само през тази зима. Нямам нищо против вас, но съм истински потресена от факта, че хората у нас гинат като мухи.
С уважение: Свилена Пеева, София
Уважаема г-жо Пеева, със сигурност в следващите пет години здравната реформа в България ще се ускори, като още през 2004-2005 година ще бъдат създадени предпоставки, за да се осигурят качествени, ефективни и сигурни медицински услуги.
Българският пациент има големи очаквания по отношение бъдещето на нашето здравеопазване. Но днес той мисли най-вече какво може да си позволи за лечение, а то е твърде малко. Един от основните проблеми на европейското здравеопазване е застаряването на населението. У нас този проблем е много тежък - средната продължителност на живота в България рязко намалява. Все повече хора в активна възраст умират. Детската смъртност също е жесток проблем.
Категорично ще се прекрати днешната ситуация, при която всеки, имал нещастието да се разболее, бързо научава черния ценоразпис. След това или трябва да го спазва, или да не получи полагащата му се по качество медицинска услуга.
Г-н Ананиев,
Всяка година правителството води дълги разговори с Международния валутен фонд по бюджета и го убеждава в правилността на своята политика. Как оценявате ролята на фонда в страната ни - необходима ли ни е неговата експертна помощ (финансовата със сигурност ни трябва)? Докога ще имаме нужда от строгия му надзор, не се ли научиха родните управляващи сами да си връзват сметките на парите и да харчат икономично и ефективно набраните от гражданите и фирмите данъци?
Анонимен, по имейла
Всички помним изключително тежкото състояние на държавата, когато въведохме валутния борд. Ние имахме нуждата и получихме подкрепата на Международния валутен фонд (МВФ). Фондът е подпомагал всички български правителства, с които е имал споразумение, по отношение формулирането и реализирането на цялостната икономическа политика. Един от основните акценти в съвместната работа с МВФ и Световната банка е извършването на структуроопределящите реформи в основните отрасли на икономиката, в това число и в бюджетната сфера.
Естествено, че управленският капацитет на страната ни се увеличава. Нормално е да поемаме по-голяма отговорност за собственото си развитие. Както е известно, следващата ни крачка е сключване само на предпазно споразумение с МВФ. На този етап наличието на споразумение с фонда ни дава достатъчни гаранции пред европейските и световните финансови и кредитни институции.
Искам да попитам Кирил Ананиев като председател на управителния съвет на НЗОК защо с влизането в сила на новия рамков договор сериозно намаляват доходите на личните лекари? Защо има още по-малки лимити за талони за тесни специалисти, което намалява и техните доходи? Защо са орязани и вторичните прегледи при специалисти? Например травматолог може да прегледа пациент по едно заболяване само два пъти в месеца, а невролог - ако пациентът не е диспансерен - може да направи 0.5 вторични прегледа на 1 човек? Така излиза, че много хора ще трябва да си платят. Повечето обаче не го правят и просто не ходят на лекар.
Панчев, Благоевград
Уважаеми г-н Панчев, Националната здравноосигурителна каса и Българският лекарски съюз договарят цените на отделните видове медицински дейности в зависимост от бюджета на НЗОК по отделните видове здравноосигурителни плащания (за общопрактикуващите лекари, за специалистите, за медико-диагностичните дейности).
Регулативните стандарти се определят от регионалната здравноосигурителна каса за всеки общопрактикуващ лекар и специалист, сключили договор с НЗОК, на базата на договорените обеми и цени на медицинската помощ. Регулативни стандарти се определят за издаване на направления за консултации и за провеждане на съвместно лечение и диспансеризация от специалист (първични прегледи от специалист); извършване на вторични прегледи, като частта на диспансерните от тях се определя на базата на Наредба N2 от 2003 г.
НЗОК заплаща допълнително 50% от общия брой първични посещения при специалисти със специалности хирургия и ортопедия и травматология за извършени хирургични процедури.
Г-н Ананиев,
Вие бяхте заместник и на Муравей Радев при предишното правителство, и сега на Милен Велчев още от началото на неговия мандат. Кажете как се оцелява на този пост по време на две поредни и все пак различни управления? Какви разлики можете да посочите между бюджетната политика по времето на Радев и на Велчев, за какво се харчат повече пари и за какво по-малко, променила ли се е финансовата дисциплина в държавните министерства и ведомства? С кого се работи по-лесно?
Драгомирова, Пловдив
Уважаема г-жо Драгомирова, първият въпрос, който ми задавате, показва, че българинът трудно се деполитизира, дори когато става въпрос за една толкова тежка и отговорна сфера, каквато е финансовата. В Министерството на финансите работят много добри професионалисти, които изпълняват стриктно и отговорно своите задължения. Те спазват законите, стараят се най-ефективно да разпределят парите на българския данъкоплатец и да помагат за правилния ход и ускоряването на структурните реформи. Като човек, на когото почти целият му трудов стаж е минал в Министерството на финансите, аз се чувствам част от тях независимо от длъжностите, които съм заемал.
Нормално е да има определени различия в подхода при провеждането на финансовата и бюджетната политика от двете ръководства на финансовото министерство. Основно обаче те се дължат на различните етапи, в които са протичали реалните обществено-икономически и политически процеси - като присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО, хода на здравната и социалната реформи, преструктурирането на училищната мрежа, финансовата децентрализация на общинските бюджети и други обективни фактори, които са действали през съответния период.
Безспорно е, че се подобрява финансовата дисциплина, но това е сравнително бавен и продължителен процес. Последните изменения на Закона за държавния вътрешен финансов контрол и въвеждането на делегираните одитори, изграждането в разпоредителите с кредити на системата за финансово управление и контрол, много добрата ни координация със Сметната палата и агенция "Държавен вътрешен финансов контрол", дават позитивно отражение в ускоряването на този процес.
|
|