"Нека говорим по тези въпроси отново подир два месеца."

Симеон Сакскобургготски

28 април 2003 г.



Така премиерът отговори на един от последните въпроси в парламента на осмия ден от началото на войната в Ирак. Някои от колегите не разбраха какво точно искаше да им каже министър-председателят.

А то бе съвсем простичко.

Времето дава винаги най-вярната оценка за събитията и взетите решения. Времето дава винаги възможност за равносметка. Времето обаче винаги е безкомпромисно по отношение на отговорността. Времето оценява безалтернативно правилността или грешката при взимането на управленските решения. Времето винаги работи в полза на далновидните и е безпощадно спрямо неориентираните.

Това бе контекстът на отговора на министър-председателя Симеон Сакскобургготски на 28 април тази година. А въпросът бе свързан с българската позиция по отношение на войната в Ирак, мястото ни в международната коалиция и дали правителството и мнозинството в Народното събрание са взели адекватно и правилно решение.

Не два месеца, само две седмици бяха необходими, за да се установи, че премиерът е отговорил много правилно на колегата.

Само две седмици бяха необходими, за да се уверим, че правителство и управляващо мнозинство са взели национално отговорно решение, защитавайки стратегическите интереси на България.

Само две седмици бяха необходими на демокрацията в лицето на международната коалиция да пребори тиранията в лицето на режима на Саддам Хюсеин.

Сега обаче



дойде времето за равносметката и за отговорността



И дори продължителността на този процес да е по-голяма, времето няма как да не даде безмилостната си оценка.

Във Франция например въпреки че общественото мнение все още е настроено против войната в Ирак, медиите в своите анализи са вече твърде критични по отношение на позицията на Париж и особено за действията на президента Жак Ширак преди и по време на конфликта. Френската дипломация реагира много бързо и веднага прояви завиден прагматизъм. Франс прес предаде, че Ширак е възобновил контактите с американския си колега Джордж Буш. В сряда двамата лидери разговаряха по телефона и така възстановиха диалога, прекъснат на 7 февруари, два месеца и половина след началото на конфликта.

Германия, другият основен опонент на САЩ за войната в Ирак много бързо се включи в диалога за следвоенното възстановяване на Ирак. Берлин стана инициатор на Атинската декларация на Европейския съюз за Ирак. Германските медии обаче не пощадиха канцлера Герхард Шрьодер и външния министър Йошка Фишер.

Русия направи грешен избор, като се противопостави открито на САЩ в иракската криза, заявиха руски политически наблюдатели на форум в Москва. Анализът им сочи, че руската външна политика е слаба и често става жертва на стереотипите от студената война. Мнозинството от участниците във форума заявиха, че руската дипломация е направила груба грешка с позицията си в иракския конфликт, и намекнаха на президента Путин да преоцени ползата от външнополитическите си съветници.

Европейският съюз, изцяло разединен преди войната, се обедини веднага, след като се видя нейният край. Атина стана мястото, където Великобритания и Испания, от една страна, и Франция и Германия, от друга, направиха отчаян, но успешен



опит да си стиснат ръцете за бъдещето на Ирак



Според ЕС ООН трябва да играе централна роля за постигането на иракско самоуправление в Багдад.

У нас.

Общественото мнение, съвсем естествено, реагира бавно на динамиката на събитията в Ирак. Все още повече са тези против войната, въпреки че тя върви към своя край. В същото време 42% от анкетираните в изследване от април смятат, че победата на САЩ и коалиция във войната срещу режима на Саддам Хюсеин ще се отрази благоприятно за България. Това противоречие трябва да бъде обяснено от социолозите.

Президентът Първанов изненада всички симпатизанти на БСП, като обяви тази седмица, че България трябва да изпрати охранително формирование в Ирак по силата на коалиционните ангажименти, които сме поели.

Антивоенните мероприятия стихнаха.

Може би защото стихна активността на организаторите от БСП.

Очакваме позицията на "Позитано" 20. Защото войната свърши. Защото демокрацията за пореден път победи тиранията. Защото дойде време за равносметката и отговорността. А времето, както знаем, е безпощадно в оценките си.