На страната й трябва не Велико народно събрание, а Велико партийно събрание.

По-точно - междупартийно.

Всички въпроси, които стоят пред българите, сега могат да бъдат разделени на две части.



Част първа.

Въпроси, чието решаване опира до ресурс



Тук влизат огромно количество проблеми: от здравното осигуряване до отлепянето на икономиката от дъното. Ресурс пък се вижда само от две посоки - имаме надежди за фондове от Европа и имаме време, което минава и, общо взето, лекува (но много, много бавно). Нито за първото, нито за второто има защо да променяме държавата конструктивно. Няма такъв дефект в нашето държавно устройство, който, ако бъде отстранен, тези въпроси да се придвижат напред.

Затова по тази "част първа" е достатъчно да се състезават за власт партиите. Да предлагат конкретни решения, да препоръчват по-умели ръководители... И съответно - според акъла на избирателите - да ни управляват едни или други.



Част втора.

Проблеми, които изискват почти само воля



Тук попада по-тесен кръг проблеми: главно съдебната система, мафията, нелегалното финансиране на политиката, тайните служби, пристрастието на държавните медии. Пари не се искат. А времето тече в "обратна посока" - не само че не лекува, ами задълбочава тази серия проблеми.

И точно в този пункт ни се предлага Велико народно събрание.

Оставям настрана плиткото хитруване специално на СДС, че подобно Велико събрание би положило бърз край на сегашното управление и в същото време би поставило БСП на власт само за кратко. Защото великият парламент няма четиригодишен мандат. Тези сини мечтания можем да сметнем за нормални, макар и немного умни. Идеята, че "червените" ще дойдат на власт и бързо ще се провалят, е една естествена идея на сините лидери. Но грешката на СДС в случая е, че те са сигурни в свое бъдещо управление без коалиционен партньор - нещо доста проблематично като предпоставка.

Но, казвам, да оставим това настрани.

Главният недъг на предложението за ВНС е съвсем другаде. Пита се:



конституцията ли пречи да се удари по мафията



или липсата на обща воля на партиите? Конституцията ли е извор на нелегалното финансиране на всички български политически партии или фактът, че те не успяват да се разберат за легално финансиране, както е, да речем, в Германия? Какво ти впрочем да се "разберат", те даже не артикулират въпроса... Конституцията ли трябва да променяме, за да започнем да избираме лидерите на БНТ, БТА, БНР, главния прокурор и т. н. с квалифицирано мнозинство?

Или за да си направим ФБР, което да следи висшата корупция, ни трябват 400 депутати?

Очевидно не.

За всичко това



е достатъчно партиите да се разберат,



както се разбраха по ЕС и НАТО. Нищо повече.

Затова казвам: Велико партийно събрание.

Може би има съмнение, че практически целият електорат ще подкрепи такова нещо? Или пък, че международният фактор ще бъде против?

Та в Сърбия извънредно положение въведоха, правата на хората ограничиха и почти никой пак не е против - нито отвътре, нито отвън.

Защо? Ами просто защото дойде време за легализация. За легален живот. Дето има една пословица: преходът свърши.

Не казвам впрочем, че и едно Велико народно събрание не може да оправи тази работа. То просто е по-дългият, по-скъпият и по-неразумният начин. Като в класическото изречение: ще се поклоним на Бога 77 пъти вместо само веднъж.

-----------------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com