Кризата в Ирак умори всички. Евросъюзът се почувства отслабен и унизен в най-славния си час - когато се разшири със 105 милиона нови граждани и увеличи територията си с 34%. ЕС няма обща външна политика, а някои страни-членки, въпреки че го знаеха прекрасно, се опитаха да сътворят такава около собствените си позиции. Няма значение кой бил прав, кой бил крив. Важното е, че не се получи.

След като бяха разделени преди и по време на войната, в Атина лидерите на 15-те отново не успяха да стигнат до съгласие каква точно да бъде позицията на Евросъюза за следвоенен Ирак. В общата си декларация за Ирак те призоваха за "централна роля" на ООН и за "значителна роля" на ЕС в политическото и икономическото възстановяване на Ирак. Според дипломати тези фрази означават, че лидерите от ЕС признават, че ролята на САЩ в Ирак ще бъде доминираща.

Очевидно е, че битките между известните лагери ще се повторят в Съвета за сигурност на ООН, където България е непостоянен член (за щастие според едни, за нещастие според други). Едва ли някой иска да се повтори резултатът, довел до започването на войната срещу Ирак без разрешение на ООН.

Сега



настроенията са по-скоро в полза на компромисите



САЩ имат нужда от ООН, за да могат да експлоатират законно иракския петрол или по-голямата част от него, и то не само в рамките на програмата "петрол срещу храни". Проблемът е в това, че в противен случай този петрол би бил незаконен. Прогнозата е, че този огромен петролен залог ще се решава с малките крачки, етап след етап, като поредица от резолюции, осигуряващи на заинтересуваните страни парчета от тортата, а на ООН - завръщане в играта.

И пазарлъците вече са в ход.

България участва в среща на "големите" - в Атина се събраха министрите на външните работи на Франция, Великобритания, Русия, Германия и Испания в присъствието на генералния секретар на ООН Кофи Анан. Соломон Паси каза само, че на срещата се оформило общо мнение, че "ако ние успеем да постигнем съгласие помежду си, много вероятно е това съгласие да се превърне в мнение на Съвета за сигурност". Той не спомена нищо за различията, които очевидно не са позволили да се достигне до това общо мнение.

Няма съмнение, че



предстои цяла поредица от битки в Съвета за сигурност,



при които България ще бъде принудена да заема позиции и да избира между САЩ и оста Франция-Германия. Ако някой има илюзии, че Париж и Берлин ще прощават на София за нейните отклонения, нека си припомни думите на Ширак, произнесени при подписването на договорите за членство на новите 10. "Европейският съюз е нещо повече от голям пазар, от общи политики, единна валута и свободно движение на хора. Става дума за колективна амбиция, за споделена дисциплина, за здрава солидарност и естествено идентифициране с европейското семейство."

Френският президент де факто разви идеите си, които беше изразил твърде грубо на срещата на ЕС в Брюксел точно преди два месеца. И те не се отнасят само за поведението на източноевропейците по иракската криза, но и за избора им откъде да си купуват самолети и дали да предоставят бази на САЩ, или да допринасят за отбранителната инициатива на Евросъюза. Пред журналисти Ширак обясни, че когато общата отбранителна политика на Евросъюза стане реалност, това ще промени мисленето на европейците и ще допринесе за постигането на обща външна политика.

Всичко това може да звучи абстрактно и далечно, но амбициите на Париж са очевидни, а още по-очевидна е реалната способност на



Франция и Германия да накажат България и Румъния,



като забавят тяхната евроинтеграция. Дипломати от тези страни не крият, че се отнасят скептично към способността на София и Букурещ да бъдат готови за членство през 2007 г. Двете страни наистина не напредват достатъчно бързо, но не би било справедливо към тях да бъдат по-взискателни, отколкото са били към десетте.

Правителството би следвало да претегли много по-добре националния интерес и да се ориентира към проевропейски позиции. Засвидетелствахме вярност на САЩ, когато това беше най-важно за Вашингтон, осигурихме гласовете в Сената за членството ни в НАТО. Оттук нататък приоритет е членството в ЕС. Ако не се забележи видима промяна в поведението на България в Съвета за сигурност, тогава ще стане ясно и на слепия, че Соломон Паси е подменил националните приоритети - вместо НАТО и европейска интеграция вечна дружба със САЩ.