Макар че Брекзит вече е в ход, геополитическата несигурност и загубата на доверие в настоящото правителство на САЩ накара страните от ЕС и избирателите в Европа да оценят отново потенциалните ползи от съюза. Различни групи, включително някои страни членки, учени и Европейската комисия използваха умело ситуацията, за да огласят повече или по-малко сложни предложения за нужни политически реформи.

Има слухове, че някои еврокомисари се опитват да (зло-)употребят позициите си в полза на родните си страни или да подпомогнат собственото си кариерно развитие. Нашето изследване потвърждава, че еврокомисарите пренасочват значителни обеми еврофондове към родните си страни. За еврокомисаря по земеделие, който контролира най-голяма част от бюджета на ЕС, изследването ни установи, че делът, който родната му страна получава от общия бюджет на ЕС, се увеличава с около 1% по време на мандата. Това се равнява на около 850 млн. евро. Този факт напълно кореспондира с вицоподобните примери за поведението на еврокомисарите.

През 2008 г. бившият германски еврокомисар Гюнтер Ферхойген успя да намали ограниченията за емисиите въглероден двуокис, за да



защити интересите на германската автомобилна индустрия



Настоящият френски еврокомисар Пиер Московиси отговоря за утвърждаването на новия европейски фискален пакт. Той обаче бе един от първите, подписали искането на родната му френска Социалистическа партия за обединение на националните дългове на европейско ниво.

Настоящият чешки еврокомисар Вера Йоурова, която подчертава, че според нея еврокомисарите трябва да бъдат безпристрастни, обяснява: "Бих искала да се фокусирам върху координиране на действията на чехите в евроинституциите, за да се защитава чешкият национален интерес - след края на работното ми време".

Това определено противоречи на чл.17 от Договора за Европейския съюз, според който "Комисията ще защитава общите интереси на съюза" и трябва да изпълнява дейността си "напълно независимо" и отделно "от което и да е правителство или друга институция, орган, служба или общност".

Но какво друго можем да очакваме, след като при настоящата система комисарите се излъчват пряко от страните членки. И те разчитат единствено на родната си страна, за да ги номинира за втори мандат. Дори еврокомисарите, загрижени за общото благо, са под натиск да бранят интересите на родната си страна (и партия). Много еврокомисари, особено от по-малките страни, гледат на ЕС като на стъпало за висок пост в родината си. В крайна сметка комисарите вероятно чувстват и патриотичния подтик да бранят националните интереси.

Нашето изследване е първото, което измерва това поведение на еврокомисарите. ЕК обикновено не публикува данни за родните страни на комисарите, но ние използвахме например известния факт, че еврокомисарят по земеделие сам отговаря за европейския земеделски фонд. Така можем да проследим всички пари, похарчени в отделните страни от земеделските субсидии през годините. Резултатите от проучването ни сочат, че когато една страна излъчи комисар, делът, който страната получава от общия бюджет на ЕС, се увеличава с около 1 процентен пункт - това увеличение се вижда с просто око и не може да се обясни с национални характеристики, икономически или политически фактори. Това наше откритие не бива да се използва като доказателство за това, че интеграцията в ЕС не е желателна. Но се надяваме, че



ще предизвика дебат



за това как институциите на ЕС трябва да станат възможно най-добри.

Дори и мнозинството от комисарите да имат само най-добри намерения, исторически е видно, че една повредена система с погрешни стимули никога не е водила до добри резултати в дългосрочен план. Разбира се, би било наивно да очакваме, че ще е лесно да се промени настоящата система при наличието на интересите на всички засегнати страни. Въпреки това обаче е жизненоважно да гарантираме добре функциониращи институции, преди да прехвърлим още повече бюджетни правомощия на европейско ниво.

Ние имаме няколко прости предложения за начало на дискусията - прозрачност при гласуването и вземането на решения в Еврокомисията; еврокомисарите да се избират според това доколко ще са ефикасни на поста, а изборът им да бъде отделен от националността им; промяна в европейските договори за подобряване на демократичната легитимност и капацитета на Европейския парламент.



* Кай Геринг е старши изследовател в Университета на Цюрих, Щефан Шнайдер е преподавател в Хайделбергския университет. Двамата са автори на изследването Towards the Greater Good? EU Commissioners' Nationality and Budget Allocation in the European Union.