|
Тези монети са частица от огромното богатство, което притежава д-р Иван Иванов.
За нумизматичната си страст той много-много не обича да говори. А иначе не крие, че притежава най-богатата колекция монети "Средновековна България" и още редица редки и скъпи експонати. Понякога, когато си откъсне време от животните, той ги изважда и им се радва като истински колекционер.
"Не мога да обясня какво ми става, просто в един миг решавам, че на някоя от колекциите трябва да й се радват много хора и я дарявам на музеите", обяснява шефът на Зоологическата градина. За последно преди месец той дари на НИМ колекция от 70 монети на град Виминациум, сегашния Костелиц, в Сърбия. Направил е над 30 дарения, освен на Националния исторически музей и на Великотърновския, и Ямболския. Страстта му към монетите е от 40 години. Когато бил в четвърти клас, изведнъж започнали много да му харесват и да събира продупчени монети от престилките и герданите на жените. После разбрал, че продупчените монети нямат стойност. Спомня си, че тогава намерил в сандъка на дядо си огромна кутия със сребърни
австроунгарски монети от времето на цар Борис Трети.
Баща му, бивш офицер от царската армия, обяснил, че дядото е събрал монетите, за да поръча да му изковат нова сребърна сабя. И днес д-р Иванов има такава 100-левова сребърна пара от 1930 година.
Нумизматиката е скъпо хоби, признава д-р Иванов. По-голямата част от средствата, които изкарва в частния си ветеринарен кабинет, отиват за монети. Апартаментът ми е наследствен, вилата ми също е построена, преди да стана директор на Зоологическата градина през 1995 година, нямам кола и не смятам да си купувам, признава колекционерът.
Синът му Борис, който е на 23 години, също се запалил по хобито на баща си. Сега го уча на тънкостите, казва Иванов. Страстта му е толкова силна, че почивните си дни отделя на нея - в събота отива в нумизматичния клуб, а в неделя - в клуба на филателистите. Там са хората, с които има обща приказка за монетите.
През останалото време говори само за животни.
Д-р Иван Иванов е потомствен ветеринарен лекар.
Той е от Враца и от баща си научил първите уроци в занаята. Съпругата му Мария също е ветеринарен лекар, а в момента работи в БАН. Децата му - Борис и 20-годишната Мая - обожават животните, макар че професионално са "избягали" от професията на родителите си. Вкъщи непрекъснато си говорим за нещата в зоологическата градина, често получавам съвети, а когато нещо трябва да се свърши, близките ми идват тук и помагат, обяснява д-р Иванов. Той няма любимо животно. Обожава домашните си любимци - кучето Джамбо и котарака Мърчо, но със същата любов говори за всяко от 1350-те животни в зоопарка. С Мърчо си имат своя традиция - всяка вечер след работа огромният черен котарак го пресреща на пазарчето на "Ситняково" и заедно се прибират у дома. Той пък винаги носи нещо вкусно в джоба си.
Сутрин, щом отиде в зоопарка, Иванов не пропуска да се порадва на камилата Пешо и тигрицата Глезла. Те са най-любвеобилните животни. Наскоро получихме в дар водни кози - едни от най-плашливите животни - и забелязах, че Пешо, който е изключителен танцьор, започна да играе странно, разказва шефът на зоопарка. Танцът на камилата плашел козите и те се разбягвали грациозно - нещо, на което камилата се наслаждавала. Д-р Иванов се тревожи за водните кози и обмисля къде да ги премести. Тревожи се и за Пешо, който не само че непрекъснато целува работниците в зоопарка, но и често контактува с посетителите, а това може да бъде опасно за него.
Историите с животните нямат край. Всяко едно от тях обаче ми е еднакво скъпо, независимо от характера му, уверява д-р Иванов. С еднаква любов той говори за любвеобилната и кротка тигрица Глезла,
осиновена от съпругата на премиера Маргарита,
и за своенравната слоница Сивитри, която държи всички на разстояние.
Глезла е като дете - когато види доктора с бялата престилка, се скрива, ето защо вече съм забранил на лекарите да се явяват с бели престилки, шием им зелени или тъмносини, обяснява Иванов. Слоницата пък е злоблива, за нея важи поговорката "Помни като слон". Преди да пристигне у нас от Индия, Сивитри е била дървосекачка, измъквала е трупите от джунглата. Въпреки всичко и с нея може да си поиграе човек, но внимателно.
Д-р Иван Иванов обича да цитира Кафка, който казва: "Колкото повече опознавам животните, толкова повече се замислям за отношенията между хората."
При човека обичта може да бъде користна, докато при животните това е невъзможно, обяснява той. Забелязал е, че в зоопарка понякога идват хора специално за
да наблюдават животните и да се учат от тях.
Урокът, който той е научил, е, че можем да подчиним животното на нашата воля, но не можем да го подчиним на нашия характер. "Всяко животно си има свой собствен характер. Дори и най-добрите дресьори успяват само тогава, когато техният характер се разтвори и се слее с характера на животното."
Шефът на столичната зоологическа градина си мечтае да придобие животно, което го има само в София. Защо да нямаме една панда, животно, което много малко зоопаркове по света имат, казва той. После обаче допълва, че цената й е 400 хиляди долара и е много трудна за отглеждане.
В нашата професия има и много тъжни моменти, казва Иванов, спомняйки си за носорожката, която почина миналата година. Един месец, докато се борехме да спасим живота й, почти не съм се прибирал вкъщи, но тя просто умря от старост, разказва той, сякаш говори за скъп човек, който е загубил. И изплюва камъчето: "Колекцията ни от животни е остаряла, колкото и да се грижим за тях, те умират от старост."
Зоопаркът може и да няма достатъчно пари за обновяване на колекцията, но засега поне има добри условия за отглеждане на обитателите. Преди 7 години, когато гладуваха и хората, и животните, и се чудех как да ги спасим, измислих осиновяването, спомня си Иванов. Днес, на 19 април,
за 7-и път ще има Ден на осиновителя
в столичния зоопарк. Тук ще дойдат не само над 50-те осиновители на животни, сред които е царското семейство, "Кока кола", "Мото Пфое", БиТиВи, "Нощен труд", но и кметът на София Стефан Софиянски, шефът на столичния съвет Антоан Николов, зам.кметът Борис Спиров, около 100 деца от дома за сираци "Ран Босилек". Осиновителите ще получат специални паспорти за осиновеното от тях животно, а за децата ще има шоу и лакомства. Минималната такса, която плаща всеки осиновител, е 30 лева месечно. Някои дават и много повече, други пък като "Мото Пфое" са дарили камионче, което зоопаркът използва, а трети помагат с труд при залесяването и почистването на района.
Не мога да кажа, че за осиновените животни се полагат по-специални грижи - когато храня едно от осиновените от "Нощен труд" носати мечета Ноти, давам еднакво и на трите, обяснява Иванов. Сред осиновените животни са амурският тигър Мърдок, осиновен от БиТиВи, мечката-кодияк Бибо и лъвът Орфей - от Ротари клуб, "Кока кола" си е осиновила леопард, а Иван Константинов е пожелал да се грижи за птицата носорог. Симеон Сакскобургготски е "баща" на двата черни лешояда картали, а дъщеря му Калина е "майка" на бухала Убо и на един леопард. Пристигналият преди два дни от Франкфурт оцелот още си няма "родители". Наскоро пристигнаха от Чехия и 6 антилопи - три от вида адакс и три от вида орикс.
|
|