Вероятно няма домакиня, която да не знае, че великденските яйца се боядисват или в четвъртък преди празника, или в събота, а петъкът е ден, в който не се върши никаква работа. Защо е такава традицията и какво още трябва да се знае за седмицата преди Възкресение Христово?

Днешният Лазаровден се свързва най-вече с танците на лазарките. В миналото обаче той е бил празник в чест на нивите, пасбищата и горите.

Утрешният празник - Цветница, пък народът свързва с върбовите клонки, с които окичва дома си. Празникът е посветен на тържественото посрещане на Христос в Ерусалим. Нарича се Вход Господен в Ерусалим. Традицията повелява на този ден да се отиде на църква. Носят се пролетни цветя, здравец, върбови клонки. Част от тях се оставят около иконите, а друга част се отнася обратно в дома, след като са били осветени от свещеника. В дома се поставят пред иконите.

В повечето църкви свещениците раздават върбови клонки, здравец и зеленина. Ако здравецът, който свещеникът ви подаде, се случи с корен



непременно го засадете



А от върбовите клонки се сплита венец, който се закача над входната врата или над вратата на дневната. Държи се до следващата Цветница.

От Цветница до Томина неделя (първата след Великден) не се прави помен за починал близък. На Лазаровден (днес) обаче може.

В миналото на Цветница момите извършвали кумиченето. При този обред девойките за женене пускат върбови венци в река и гледат кой ще изпревари останалите. В някои области на България вместо върбови венци в реката се пускат парченца от специално омесен за целта хляб или ладийки, пише Димитър Маринов в книгата си "Народна вяра и религиозни народни обичаи".

От понеделник започва Страстната седмица. Дори и да не сте спазвали пълния пост, добре е поне през тези седем дни да се ограничите в храненето, тоест да не ядете никакви животински продукти и да не пиете никакъв алкохол. А последните три дни - четвъртък, петък и събота,



се спазва строг пост



Което ще рече и без никаква мазнина. За онези, които са спазвали целия пост и могат да издържат, най-добре е през тези три дни да се хранят само с вода и хляб. Това не важи за децата, бременните, старците и болните.

Строгият пост през последната седмица означава и въздържание от греховни помисли и плътски изкушения. Така че помислете два пъти, преди да вдигнете ръка на детето, да скръцнете със зъби на жената/мъжа, да се скарате със съседа/колегата или просто да заспорите ядно с политика, който ви обещава нещо от телевизионния екран.

В миналото на Велика сряда не се вършела никаква женска работа - тоест тъкане, предене, шиене. Някои досега спазват традицията и на този ден не пипват игла и конец.

На Велики четвъртък се боядисват яйцата. Има си обаче традиции, които не е зле да се спазват, за да се съхранят за поколенията. Яйцата винаги се



боядисват от най-възрастната жена



в семейството. Първото е винаги червено. С него се натриват бузите на децата, за да са румени и здрави, а на челото им се прави кръстен знак. После яйцето се оставя пред иконата на Богородица в дома. Държи се до следващата година. А старото се счупва и по вътрешността се гадае за здравето на семейството. Ако жълтъкът е изсъхнал, втвърдил и заприличал на кехлибар, то годината ще е здрава. Ако обаче яйцето е развалено и мирише, то пазете се от болести. Не е речено, че ще са тежки.

Според стари поверия с червеното яйце се развалят направени магии. С него се бае и срещу уроки. В някои краища на България се пекат обредни хлябове с червено яйце, боднато в средата. Неговите черупки били особено лековити. В други се почитат душите на мъртвите, тъй като съществува поверие, че на този ден небето се отваря и душите на покойниците идват на земята.

На Велики четвъртък или Велика събота се месят козунаците. В четвъртък се отива на църква, а



след литургията, която започва в 18.00 ч.,



се минава под масата. Това може да се направи и на следващия ден - петък, но в по-ранен час, а не вечерта.

В четвъртък по принцип не се работи, което не означава, че къщата не трябва да се изчисти. Но това в никакъв случай не е голямото великденско чистене на дома.

В петък обаче е абсолютно забранено да се подхваща каквато и да е работа. Не е случайно онова, което старите хора казват за Разпети петък: "На този ден и птичката гнездо не вие."

Онези, които не са успели да боядисат яйца или направят козунаци в четвъртък, могат да сторят това в събота. А вечерта се ходи на църква, когато се извършва светата Василиева литургия. Тържествените песнопения започват около 11.00 ч. Точно в 12.00 камбаните възвестяват Възкресението Христово. Тогава е правилно да се запалят свещите. Хората се поздравяват с "Христос Возкресе". Отговорът е: "Воистина возкресе". А не "Мерси", "Аха", "Разбрах", "Добре" или нещо от този род! Защото има и такива случаи.

След поздрава става първото преборване на яйцата. Те обаче не се ядат, а се



запазват до следващия ден



Църквата се обикаля отвън три пъти по посока на часовниковата стрелка, след което всички поемат към дома си със запалена свещ. С огъня, който ще отнесат, се пали домашното кандило. Вечерта, след като децата заспят, до главите им на възглавницата се оставя по едно червено яйце, което да намерят, щом отворят очи на сутринта.

На Велика събота се приема причастие. Това става след поздрава "Христос Возкресе". Приема се и в неделя. Тогава се става рано и се отива на църква. Не се яде нищо, нито се пие вода. Там се приема причастие. Ако има опашка, се чака тихо. Без бутане с лакти, предреждане, скандали или обсъждане на сериалите и политиците, както се случва понякога! Едва след причастието човекът, който е постил, може да се храни нормално и да си хапне козунак и яйца.

На Великден има и някои обичаи, които в много семейства са се съхранили. Такъв е младоженците да посещават своите кумове, а децата - своите родители и кръстника си.



Редът за посещения е следният:



първо се отива при кръстника, после при родителите, а след това на гости на девера. Но щом булката роди, посещенията при девера спират. При кръстника се ходи в продължение на три години. При гостуването се носят боядисани яйца, козунак и вино.

На този ден е задължително всеки да облече нова дреха. Ако няма нужните финансови средства, достатъчно е да има нещо ново по себе си, пък било то и съвсем дребно. На децата обаче е добре да се купят нови обувки или нова дрешка.

Великденската трапеза е богата и включва зелена салата, печено агнешко (а в някои краища печена кокошка), баница, пита, козунак, яйца. Чукането с яйца е сред най-забавните, дори и за възрастни, великденски обичаи. Собственикът на яйцето-победител щял да е най-здрав през годината.

Според едно поверие е добре черупките от изядените яйца да се запазят и заровят в градината. А ако се сложи от тях под прага на къщата, то злото няма да прекрачи през вратата цяла година.