"Искам да намеря пари. Имам много изобретения, идеи имам за 7-8 неща, но ми трябват пари, за да ги патентовам. Трябват ми около 50 хиляди лева, за да направя летящия автомобил."

Това обяснява Юлиян Мирчев - 40-годишен авиоинженер от Варна. Работилницата му се намира в приземния етаж на една от новите кооперации под Ритуалния дом в морската столица. По стените на малката "стая за почивка" висят плакати на самолети, до тях - църковен календар. На масичка в ъгъла е натрупана документация, а в импровизирана библиотека - книги за физиката, бизнескаталози и списания. В миниатюрния му, опушен от цигари офис, Мирчев приема и приятелите си. Докато пият кафе, обсъждат политиката, всекидневието си и - разбира се, творенията на Юлиян. Приятелите му са наясно с перипетиите му и не крият, че се гордеят с постиженията му.

----------------------

Мирчев е завършил инженерна специалност във Висшето военно училище във Долна Митрополия. Защитил дипломна работа върху конструирането на свръхлеки двуместни самолети. Правил е такива - навремето. Сега се занимава с всякакви машини. "То си е страст, но действително с това се занимавам ежедневно", казва Юлиян.

Оказва се, че е изобретател не от скоро, а от десетилетия. Изобщо не се замисля, когато трябва да датира своето първо изобретение.

"Първия си самолет направих, когато бях в пети клас. Е, щяхме да се убием с него - не хвръкна, ами се понесе надолу от могилата", признава той с усмивка. Слагахме си мачти на колелата, правехме си и големи хвърчила - веднъж, при силен вятър, ме вдигна на 5 метра, но



найлонът се скъса и се намерих на земята,



разказва Юлиян Мирчев.

За него може да се каже, че е осъществил детската си мечта - работил е в продължение на 15 години в авиобазата на "Балкан" във Варна. След съкращенията, последвали фаталния за авиокомпанията фалит, се занимава с частен бизнес в работилницата. А и не ми се връща вече там, добавя категорично той.

"Бизнесът" му бил достатъчен да храни семейството си с две деца. 150 лева била таксата за издаването на патент от агенцията в София. Не че са много пара, ама все пак, ако давам такава сума, трябва да преценя добре доколко ще е успешна инвестицията, обяснява Юлиян.

Получаването на заветния документ обаче щяло да се проточи твърде дълго във времето. А големите пари, които му трябват за патента на летящата му кола зад граница, той не може да осигури сам. Затова пуска обяви във вестник "Позвънете", издирвайки спонсор за начинанието си.

Засега обаче му се обаждат хора, които само опипват почвата, или колеги, които споделят свои изобретения и обменят опит около бюрократичните спънки пред осъществяването на проектите. "Имат желание да правят различни неща хората - кой вертолети, кой самолети, кой въздушни възглавници... всякакви хора и всякакви идеи."

Юлиян Мирчев е описал старателно на какви условия трябва да отговаря всъдеходът, който е проектирал. Чудната машина носи името "Папатак".

Кръстил я "папатак", защото летящите гадинки населявали с хиляди родното му място. Той е от Нова Черна - "до Дунава е, там са само блата, навремето беше и най-големият рибарник на Балканите", разказва Юлиян. "Когато паднеше дъжд, човек никъде не можеше да стигне - трудно бе да се изгази калта."

Заради тези спомени днешният изобретател посветил време и знания да направи такава кола, с която да преодолява наводнените местности край родния дом - буквално от остров до остров. Искал да направи нещо такова, което да е наистина полезно и за авджиите.

Там, в Нова Черна, той живял само до осми клас, а сега са останали родителите му. От онези далечни години и места му е останала и страстта към лова и риболова - единственото хоби, което има. И което рядко практикува напоследък.



Цялото му време е посветено на машините.



"Трябва да е като съвсем обикновен автомобил, който се движи в градски и извънградски условия със собствения си икономичен двигател. Той трябва да харчи 3-4 на сто в града, да развива до 70 км в час. Работи с бензин. Ще може да се прибира в гараж и трябва да отговаря на изискванията за движение по пътищата - има си стопове, мигачи, всичко, както е по закон.

Трябва да може да се движи по вода, да излита и каца във вода при вълнение до 2 бала. Да може да се движи в блата, кал, лед и пясък. Да може да излита и каца от вода и суша при скорост на вятъра до 7 метра в секунда при минимален пробег. Да може да лети до 2000 метра височина при скорост не по-малка от 50 км в час и дължина на полета от 200 км без зареждане на бензиностанция. Предполагаемата максимална скорост е 70-90 км в час."

Според Мирчев има някои неща, които не могат засега да се определят теоретически - като максималната скорост, например. Тя ще стане ясна при експерименти.

"Папатак" трябва да може да се зарежда на всяка бензиностанция като обикновен автомобил. Ще може и да се тегли от друга кола като ремарке. Целта е да се използва там,



където и джипове не могат да преминат,



обяснява Юлиян Мирчев.

Всъдеходът ще е двуместен - за пилот и пътник. Ще може да носи допълнителен товар - без горивото, до 50 кг.

"Папатак" освен това се "бори" за максимална безопасност, лекота на управлението във всички режими, да бъде колкото се може по-евтин и да отговаря на изискванията на инспекциите по въздухоплаване и корабоплаване.

Машината е проектирана на базата на триколка "Пиаджо", произведена в Италия. Използвам до 70 на сто от конструкцията й, обяснява авиоинженерът. Запазва се ходовата част и двигателят. Всичко друго - кабина, стъкла, ремаркета - се премахва. Оформя се кабина и корпус с аеродинамична водообтекаема форма от леки и здрави изкуствени материали.

Отзад се монтира двигателят, но Мирчев не уточнява дали ще е витлов, или реактивен. Тягата му трябва да е около 500 кг, а мощността ще е около 80-120 конски сили.

За да патентовам "Папатак"-а тук в България, цената е 150 лв. Но за да ми излезе патентът, трябва да чакам две години, казва Юлиян Мирчев. Затова той обмисля патентоване в чужбина - по-скъпо, но със сериозна закрила, преценява той. А и сроковете били по-кратки.

Изработването на първия модел ще струва по-скъпо от очакваната цена на следващите автомобили, смята изобретателят. Може и да излезе двойно, застрахова се той, защото ще има доста проби. Експериментите може да не са удачни - ще се променят нещата, аз затова съм определил за направата осем месеца, а колата може да е готова и за месец, казва той. 90 процента съм сигурен, че елементи ще се променят, не може да стане от раз, добавя майсторът.

Реалната продажна цена на машината, стига да тръгне в серийно производство,



ще излезе около 25 хиляди лева.



В нея е калкулирано всичко - и печалбата, усмихва се той. И добавя: "Ами толкова е един автомобил."

Габаритите му ще бъдат 2,30 м дължина, 1,30 м ширина и височина около 1,45 м. Той ще съдържа четири отделни изобретения, които обаче сигурно ще минат с общ патент.

За повечето от своите изобретения Мирчев не иска да говори от съображения за сигурност. Събира документите си, чертежите и нахвърлените на лист проекти и ги оставя "да отлежат". Не се смята за прекалено подозрителен и мнителен, но предпочита да се презастрахова и да се предпази от "интелектуални посегателества". "Беден народ - подкупен народ", обобщава кратко той. Не му е приятно да говори на тази тема, но е сигурен, че ако някой разбере подробности за негов проект, няма да се посвени да го използва. "Икономическият шпионаж не е измислица", многозначително казва той.

Особено нещо толкова атрактивно като всъдехода. Тази машина е нито рак, нито риба, признава той. Това не е автомобил като другите, нито само летяща машина, нито има всички характеристики на лодката - всичко е един компромис между трите. Не е икономичен като вертолет, а като автомобил е почти нормален. Е, ще бъде нискоскоростен, но пък ще задоволява доста потребности, казва изобретателят.

От фирма "Континентал" проявили интерес към негово изобретение, свързано с гумите, но поискали патент, а той още не го е патентовал.

И това ще стане някой ден, оптимист е Юлиян Мирчев. Казва само, че ако пак се върне към работата си като авиоинженер, няма да е в България.