|
Неотдавна и премиерът Симеон Сакскобургготски забеляза колко е мръсна подопечната му държава. В края на март той се запъти към Брюксел и се сблъска с нерагламентирано сметище до летището. Оказа се, че по пътя към Европа дори самият министър-председател е принуден да преодолява боклуци. За какви европейски норми в екологията у нас можем да говорим тогава при тази затрупваща ни мръсотия?
Царското възмущение отекна толкова силно сред управляващите, че всички започнаха да се чудят кой е отговорен за безразборно изхвърляните отпадъци и най-вече кой трябва да ги изчисти - Софиянски, Арсенова или фирмата, строила правителствения ВИП на аеропорта. Случаят вече отшумя, но остана показателен за това как
общини и държава си прехвърлят проблема с боклуците.
Според закона за опазване на околната среда кметовете на общините са тези, които организират и контролират сметосъбирането и сметоизвозването до регламентираните депа за битови отпадъци. Затова и обикновените граждани и фирмите си плащат определената от общината местна такса смет. С която пък в повечето случаи кметовете плащат на концесионери, за да поддържат чистотата в населеното място. И смятат, че прехвърляйки отговорността си върху частните фирми са изпълнили дълга си.
В задълженията на концесионерите обаче влиза само изпразването на контейнерите и извозването на боклуците до съответното депо за отпадъци. На тях не им се плаща за нищо друго. На чиновниците от общинските екоинспекции пък им се плаща точно, за да следят дали дадена строителната фирма, след като е приключила работата си, е извозила отпадъците до сметището или междублоковото пространство на кооперациите е заринато от боклуци. И да ги глобяват за това, а също и да контролират как са изпълнили предписанията в съставените им актове за почистване на площите. На това му се казва превантивна дейност. Чиято цел е именно да не се появяват на четирите краища на всяко по-малко населено място изкопани дупки, в които после са изникнали бунища като планини.
Представителите на местната власт обаче обикновено реагират с вдигане на рамене и се оправдават с довода, че
няма пари за изчистването на боклуците.
По този начин въпросът приключва. А сметта вече заприличва на планина и все повече расте. За изчистването само на един декар от замърсените с боклуци площи са нужни 1693 лв. Поне по толкова са били изразходвани през 2002 г. за закриването на 2363 дка нерегламентирани сметища в страната или общо 4 млн. лв., сочи справка на дирекция "Управление на отпадъците" в екоминистерството. Това са пари, които общините трудно могат да осигурят. Но също така въпреки очевадната необходимост от вдигането на таксите смет за 2003 г. нито един кмет не промени тарифата за промил смет за бита, а
на места дори тя беше намалена.
Което намирисва на популизъм, предизвикан от предизборни планове за наесен. Или на безхаберие на принципа: след мен потоп. От друга страна, възниква и въпросът как при покачена такса смет за фирмите столицата, която за миналата година имаше бюджет за поддръжка на чистотата в размер на 72 млн., за тази година се оказа само с 53 млн. лв. за същите нужди? Логически парите би трябвало да са повече. Или масово не сме си платили данъците, или нещо общината ни заблуждава със сметките. Подобно подозрение (не само за София, а и за цябата старана) се натрапва още повече от факта, че досега нито един кмет не е дал точен отчет за разходите на средствата за поддръжка на чистотата. Концесионните договори за сметосъбирането и сметоизвозването обикновено са конфиденциални.
Не са известни и санкциите, които се налагат на фирмите
за неизпълнение на договорите. И няма гражданин у нас, който да знае как точно се използват парите от таксата, която той плаща за целта. Нито пък има община, която да може да каже колко пари са постъпили в хазната й от глоби на замърсители на околната среда. А самите кметове имат правомощия да глобяват с до 3600 лв. за декар, замърсен с битови отпадъци. Тези възможности за санкциониране обаче или не се използват от безхаберие, или парите от тях потъват някъде.
Другият нерешен и вече години нерешим проблем е с разделното събиране на отпадъците в градовете - дори в по-големите. В селата това е невъзможно, тъй като ще е много скъпо, смятат експерти. Преди време в София бе проведен експеримент с определен брои семейства, които разделяха боклука си на стъкло, хартия, пластмаса и хранителни отпадъци. За целта бяха инсталирани и специални контейнери. На този етап в страната ни няма нито един завод за преработка на битови отпадъци, тоест разделното събиране на боклука не топли никого, освен клошарите, които и без това по цял ден сортират отпадъците по кофите.
Още по-страшни и опасни за здравето на хората са
болничните отпадъци, натрупани по дворовете на лечебните заведения.
В София тяхното количество вече надхвърля 70 т., съобщиха от екоминистерството. В края на март директорът на регионалната екодирекция Гергана Благиева е изпратила писмо до областния управител Росен Владимиров за застрашаващото количество на боклука.
В писмото изрично е упоменато, че натрупването на голямо количество отпадъци, тяхното неправилно третиране и очакваното повишаване на температурите създава опасност за здравето на населението и за околната среда. Според Благиева налагането на санкция в случая няма да е целесъобразно, затова тя настоява да се вземе решение по случая.
Според хората на Долорес Арсенова областният управител може да вземе еднократно решение боклукът да бъде изгорен в "Кремиковци". Миналото лято там също е изгорено голямо количество отпадъци, с което е било предотвратена екокатастрофа.
Има натрупване на няколко тона болнични отпадъци, съобщи по- рано зам.-директорът на многопрофилната болница за активно лечение "Царица Йоанна" д-р Димитър Карадимов. Според него проблемът бил много сериозен, но опасност от инфекции няма. Същият проблем има и в други болници в столицата - "Пирогов", "Александровска болница", Пета градска, допълни д-р Карадимов.
Единственото място, където отпадъците могат да се унищожават, се намира във Военна болница, но капацитетът на пещта там не е достатъчен.
От кметството казаха, че в общинските болници понякога също има проблем с натрупването на отпадъци, но не толкова сериозен, колкото в другите големи лечебници, в които се правят повече операции.
До края на май се очаква да заработи инсталация за изгаряне на болнични отпадъци (инсинератор) в двора на Александровската болница, казаха от ековедомството. След пускането му ще бъдат събирани отпадъците, които се намират до 80 км. в района на София. Съоръжението ще гори по 400 кг. боклук на час. Как той ще стига до центъра на София без да засипе улиците обаче не е съвсем ясно.
Явно единствената надежда да се очисти държавата е в изискванията на ЕС. Но
нищо не струва по-скъпо от
привеждането на околната среда към европейските стандарти. Въпреки че в глава "околна среда", една от най-трудните в преговорите, ще бъдат договорени преходни периоди, те няма да бъдат безкрайни. Кабинетът изчисли, че около 6 милиарда лева са необходими на промишлените предприятия да приведат инсталациите си към европейските екологични изисквания до края на 2011 година. Сумата звучи абсурдно, като се има предвид на каква огромна част от брутния национален продукт се равнява. По-скоро много от тези предприятия ще фалират, оставяйки не само социални, но и тежки екологически последици.
Ако някой има съмнения, дали справедливо или не България не беше включена в групата от 10 страни, които ще бъдат приети в ЕС на 1 май 2004 г., достатъчно е да сравни как при тях и при нас се справят с боклука.
|