|
- Г-н Славински, вие сте преговаряли по предишната проектосделка за БТК - тази с KPN-ОТЕ. По какво според вас тогавашните проблеми си приличат със сегашните?
- Приличат си по естеството си - по това, че са по-скоро финансово-правни проблеми, отколкото регулаторни или политически. Но се и различават съществено. В края на преговорите с KPN-ОТЕ ние бяхме достигнали до една доста приемлива цена, която надхвърли 1 млрд. долара като общ икономически ефект - цена за акциите плюс инвестиции.
Там обаче възникна въпросът с инвестициите. Купувачите искаха да се запише в приватизационния договор, че ако някой поиска допълнителни инвестиции или се приемат законови промени, които повлияят отрицателно на бизнеса на БТК, да бъдат плащани компенсации.
Това, свързано с току-що получената покана за преговори с ЕС, вече звучеше много опасно. Сега мога спокойно да кажа, че всичко, което договорихме по-късно по преговорна глава 19 - "Телекомуникации", съгласно онова искане на KPN-ОТЕ трябваше да бъде остойностено и да им бъде платено.
- Правили сте такива специални изчисления впоследствие?
- Не, просто всичко, което договорихме, водеше до това. Промените в закона водят към либерализиране на този пазар, към премахване на монопола на БТК, към регулиране на цените... Всичко това се извършва в ущърб на монополиста. Всичко това щеше да е неоценимо, ако бяхме сключили сделката, тъй като не бе калкулирано колко точно ще струва настъпването на определени събития. Купувачите просто искаха да се запише, че всяко нещо, което е в техен ущърб, ще бъде платено от държавата от този компенсационен фонд.
Някои тълкуваха това искане като "много семпло" и твърдяха, че няма нищо страшно, но всъщност то криеше много опасности. Затова многократно се опитвахме да изясним с KPN-ОТЕ, че тези неща няма да важат поне за стъпките, които трябва да извървим по пътя към НАТО и ЕС, но купувачите не искаха да възприемат това.
Сега нещата са много по-различни - купувачите работят при много по-ясна картина, много по-напред сме в процеса на преговори, глава 19 вече е затворена и дава много ясна представа какво трябва да се случи в този сектор. Всеки, който е запознат с перспективите пред ЕС, му е ясно какво предстои да се случи там.
Така че средата сега е предвидима. Основните проблеми пред сделката според мен са свързани с цената. Може би има и други, но аз все пак не знам подробностите.
- Какво й е на цената?
------------------------
- В момента предложението на купувача е да купи 65% от акциите на цената на чистата й печалба за две години и да инвестира в нея в продължение на 5 години по-малко, отколкото самата БТК е инвестирала за последните три години. ----------------------
- Но при последните преговори стана ясно, че те обещават още инвестиции, с които общата сума стига 700 млн. евро.
- Тези 700 млн. евро бяха коментирани, но под формата на пожелание. Купувачите казаха, че при възможност те биха инвестирали допълнително още определена сума. Разбирам ги, но това не е сделка.
Обикновено чистата печалба се умножава по 8 или 10, за да се получи цената. Тъй като се купуват 65%, нека да се умножи по 5 поне. Но печалбата за две години...
Има много фактори, които биха накарали хората от "Адвент" да дадат ниска цена. Аз смятам, че те са добри търговци, има си хас - като знам какво нещо са американските пенсионни фондове и как добре се грижат за интересите на американските пенсионери. Те са в правото си да търсят една сполучлива за тях сделка, която в добрия смисъл на думата в англоезичния свят се нарича "спекулативна". В това няма нищо лошо.
Но през месеците, в които се преговаряше с тях, в България се промениха много неща: тя бе поканена в НАТО и се оказа лоялен партньор на САЩ и Великобритания. Следователно, там, където има калкулиран политически риск, той би трябвало да се намали. Всяка фирма, когато си прави офертата, си калкулира тези неща.
Освен това демонополизацията в сектора е факт от 1 януари тази година, а се видя, че големите оператори не дойдоха тук да конкурират БТК, както го и предвиждахме. Както имаше малък интерес към БТК, така има малък интерес и да бъде конкурирана. Следователно мощният конкурент на БТК не се появи и това също подобрява бизнессредата за бъдещия й собственик.
Да не говорим пък за продължаването на тенденцията за увеличаване на оборота и печалбите, което се видя от последните финансови резултати.
------------------------
Или излиза, че от всички фактори, които биха могли да дръпнат офертата за БТК нагоре, не е налице само добрата ситуация в отрасъла в световен мащаб. В него има рецесия, всичко се предлага евтино, телекомите по света са в криза.
----------------------------
- Тази ситуация обратима ли е според вас? При предишните преговори беше точно обратното.
- Тогава имахме малшанса, че почна войната в Косово, което оказа силно негативно влияние.
Този отрасъл обаче според мен ще продължи да се развива по простата причина, че са намалели инвестициите и интересът на банките към него. Но никъде не се говори за намалял интерес към услугите. Те продължават да се търсят и да се реализират. Хората винаги ще говорят по телефон и тези, които са вътре в нещата, добре разбират това - просто темповете на развитие на техния бизнес няма да са стряскащо високи. Но какво лошо има в това? Разликата е, че този, който е очаквал, че примерно Интернет-услугите ще растат два пъти годишно, малко ще се разочарова - те растат с по-малки и нормални темпове.
Спомням си, че преди няколко години всички прогнози за растеж на мобилния трафик се оказваха неверни и той растеше два пъти повече от прогнозите. После прогнозите и самият растеж почнаха да съвпадат. Просто очакванията трябва да бъдат преоценени.
- Купувачите едва ли си правят неверни преценки. Но ако все пак сделката не стане факт, кои групи причини според вас ще натежат повече за това решение?
- Първото ще бъде състоянието на целия пазар, който е много слаб, и това кара и продавачът, и купувачът да обсъждат много ниски цени. Когато цената не удовлетворява една от страните, не се сключва сделка. Това може да стане, когато има справедлива цена. А тя е справедлива, когато интересите на едната и на другата страна са удовлетворени. Засега сделката е добра, но само за купувача. Другите причини са в сферата на предположенията. Само човек, който е запознат добре с документите по сделката, може да обоснове тези причини.
--------------------
Мен ме учудва едно нещо, което се прокрадна в пресата: че купувачът срещу определена сума се наема да извади от компанията съоръженията, свързани с отбраната и сигурността. Това ми звучи невероятно несериозно. Всеки сериозен бизнесмен иска да привлече държавния сектор за свой клиент, това са част от най-стабилните му приходи. Защо трябва да се изважда, за да се даде на друг?
----------------------
- Обяснението е, че трябват много пари, за да постигнат тези мрежи стандартите, наложени от членството ни в НАТО.
- Но това означава, че тези инвестиции ще ги направи друг, т.е. друг ще вземе този хубав бизнес. Това според мен не е бизнес поведение. Питайте който и да искате оператор дали иска да привлече при себе си държавния сектор, особено пък военните. Всеки ще ви каже, че се грижи за тях като за най-добрите си клиенти. Според мен в случая става въпрос за някакво неразбиране.
- Не се ли опасявате, че настъпващата либерализация ще доведе до стълкновение между фирмите в този бизнес, които са извън БТК, и собствениците на телекома? Първите биха могли да си издействат законодателни промени в ущърб на новия собственик.
- Не считам, че има чак толкова голяма опасност, при положение, че самият парламент е до голяма степен ограничен в действията си - от това, че ще влизаме в Европейския съюз. Стъпките, които трябва да направим в законодателството, са до голяма степен детерминирани. Няма място за големи своеволия и за големи лобистки реализации.
Спорът за едната година срок за прословутата "последна миля", т.е. за допускането на алтернативните оператори до крайния клиент, се състоя единствено от незнание. Ако някой се беше запознал сериозно с договореностите и политиката на ЕС, с това, че всички промени в закони трябва да бъдат предвидими и обявявани в самия закон със срокове, изобщо нямаше да го повдига този въпрос. Спорът може да е за самия срок - дали да е 8 или 12 месеца по-рано или по-късно.
- Преди няколко месеца казахте публично, че има голяма опасност БТК да остане отново държавна. Още ли сте на това мнение и не смятате ли, че обществото ще загуби повече в този случай?
- Опасности има, но при тези сделки обикновено се избира по-малкото зло. А кое е то, решават тези, които имат цялата информация за тази сделка.
- Когато вие бяхте министър, имаше ли политически натиск върху БТК?
- Върху конкретните решения на мениджмънта й, в никакъв случай. Натиск за това да показва добри финансови резултати - да.
- Спомням си една ваша среща с бившия премиер Иван Костов, след която мълниеносно беше съобщено, че БТК е изтеглила предложението си пред тогавашното ДКД за промяна на цените.
- Аз пък не си спомням за такава среща. Но и да е имало, погледнете как са се движили отделните стъпки по пътя на балансиране на цените през този период. Ще видите, че спрямо положението, в което е сега, БТК успява навреме да балансира цените си. Според мен ще има още една, най-много две стъпки в същата посока: увеличаване цената на градския разговор и абонамента и поевтиняване на международните и междуселищните разговори и този процес на оправяне на структурата на цените ще е приключил успешно.
Колкото до намесата на политиците, нея я има в много области и това е естествено. Те идват на власт с идеи, част от които са чисто икономически. При дребните производители, туризма и земеделието също има голяма политическа намеса, но тъй като това става по различни начини - данъци, държавна подкрепа и много други, намесата често не се забелязва. В телекомуникациите, както и във всеки инфраструктурен отрасъл, намесата на политиците просто е по-видима. Така е и в енергетиката, и в транспорта. Важно е постигнатото от политиците да се покрива с обещаното. И техните икономически интереси да са по-видими и прозрачни.