Знаете ли, когато стояха на съвещанието, всички колеги, началници на направления, служби ми казаха: или им дайте нещо да ни кажат какво да правим, или просто е безсмислено. Даже единият от тях, така, уважаван служител, каза: ще взема да ги изям тези листа или ще изляза да се запаля с тях навън, защото вече не знаем къде да ги съхраняваме и какво да ги правим.

Ген. Бойко Борисов, по БНР



Министър Петканов ще представи на премиера и президента доклад за организираната престъпност. В него ще има снимки на политици и магистрати, които седят на една маса с мафиоти. Дали това наистина ще се случи, не се знае. Историята с портрета на мафията я разказа главният секретар на МВР. А министърът му мисли как да постъпи. Точно на него ли му се падна да разнася горещия картоф?

В петък в София се случи най-зрелищният атентат от наситената история на престъпността у нас. И колкото мощен бе взривът, толкова по-непонятно бе мълчанието на ръководството на МВР.



Изглежда сякаш има нещо много неприлично около обекта на атентата



и трайните му връзки с МВР и политици, та е по-здравословно да се мълчи.

Единственият, който реши, че трябва да говори, бе Бойко Борисов. А той всъщност отново каза, че в България има мафия и че МВР няма сили да се справи с нея. Но този път не спря дотук.

Висшето професионално ръководство заседавало и решило да извади компроматните снимки. Защо? От вопъла на анонимен висш офицер, разказан от Борисов, разбираме, че някои служители в МВР вече не могат да гледат как разследваните от тях мило си общуват с магистрати и политици. Затова напират да си покажат албумите поне на президента и премиера.

И какво ще се случи оттук нататък? По-скоро нищо, доколкото зависи от институциите в България. Те се движат след събитията. А събитията ги прави мафията. Факторите в тази власт,



докато са заети да управляват мълчанието си, мафията управлява държавата



На 23 януари президентът Първанов предложи да бъде създадена хиперслужба за борба с корупцията в най-висшите етажи на властта. Нещо като ФБР, което поне според замисъла изглеждаше, че трябва да се захване с необходимата за България операция "чисти ръце". Изглежда, тази идея няма да намери подкрепа в настоящото правителство и парламентарно мнозинство. Така че естествено заглъхна.

В замяна избуя друга. Започна сръбската борба с мафията и за главния секретар на МВР не бе проблем да намери у съседите пример за подражание. Сигурно и други офицери в МВР мислят като него. Всъщност Борисов каза на глас онова, което и без това немалка част от обществото отдавна мечтае - силната ръка. След като властта в Сърбия обяви извънредно положение и тикна 3000 в ареста под разсеяното мълчание на Европа, очевидно това не изглежда нереалистично. Пък и общественото мнение в Сърбия е доволно.

В тази история удобно



се забравя причината или поводът, поради който бе обявено извънредно положение



Убиха премиера Джинджич. Преди да се стигне до покушението срещу него, там избиха няколко десетки видни представители на мафиотските бизнес и политика. А преките извършители на атентата срещу Джинджич се оказаха действащи барети, свързани с престъпен клан.

Извънредното положение там свършва. След няколко месеца ще стане ясно, че на мястото на тия, дето са в затвора, са изникнали нови.

Но за какво й остана на България време? Институциите да започнат активната битка с престъпността. Или да оставят критичната маса от показни престъпления да продължава да се трупа, докато накрая се стигне и до височайше покушение.

Остава все по-малко време.