2002 г. бе неудачна за кмета Софиянски "в кучешки план".
Безславно си отиде блицпрограмата му, която трябваше с магическа пръчка да накара десетките хиляди улични кучета в София да изчезнат за една година - до изборите, разбира се.
Провали се безславно и широко рекламираната Наредба за зоохигиената на екозам.-кмета Спиров. Приетата от СОС Наредба за животните компаньони пък беше изготвена от експерти на комисията по екология с шеф Мария Харбова без участието на кметски "специалисти".
Единственият полезен ход на кмета в тази ситуация беше да назначи нов приближен на мястото на компрометирания бивш шеф на "Зоомилосърдие", който да изглади мъничко смачкания донемайкъде имидж на общинския кучкарник. И Софиянски прати там пенсиониран генерал.
Генерала веднага се разгърна
в тактическа и стратегическа посока. За пореден път дебело се подчерта, че се действа изключително законосъобразно. Подчерта се, че се действа изключително в интерес на гражданите. Спомена се даже, че е възможно да се действа съвместно с Врага - дружествата за защита на животните. На софиянци бяха подхвърляни най-разнообразни цифрови данни за дейността на екоуравновесителите, без каквито и да е екологична или поне математическа логика. Допълнителна маскировка Генерала си осигури посредством издаването на куп вътрешни инструкции, заповеди и указания, имитиращи управленски размах и компетентност.
Като един истински стратег и новатор Генерала подходи и към ахилесовата пета на всяка администрация - работата с граждани. Там вече постигна недостижими за предшественика му бюрократични висини: за да осинови куче от генералския кучкарник, всеки софиянец е длъжен да измине между 30 и 100 км в софийското движение, да контактува 6 пъти с няколко администрации и да ползва поне 3 дни неплатен отпуск. В суматохата фактът, че
процедурата противоречи на ветеринарния закон
и общинските наредби, почти не се забелязва.
По-важното е, че с обходни маневри се затруднява максимално възможността на кучелюбците (б. пр. - тези бяха лошите) да се погрижат за животните си. И се вдига КПД-то на кучкарника в посока евтаназия. Не че войната не е предварително загубена: всеки ден в София се раждат средно около 450 кученца, а общинските кучкари убиват по около 35 на ден.
Но Генерала си е генерал. Чукча воюва, а не умува. Реши, че таксата за осиновяване на куче от поверения му кучкарник може да бъде увеличена от 24 на 65 лв. Забравил, че в България има едни такива особени норми, наречени закони, той избърза да оповести официално предстоящото повишение и по стар свой обичай сгреши. После представи за одобрение от СОС новите вътрешни правила за дейността на "Екоравновесие", пълни с недомислици, които стратег като него би могъл да обясни само с това, че като ги е писал, не ги е чел - с безумна процедура за осиновяване на куче от кучкарника, но
без елементарни правила за залавяне,
транспортиране и настаняване на кучета. Или си вярва (а това би било много тъжно), или просто си слуша началника, без много да му мисли. А началникът в последно време нещо много се обърква - открай време с кучетата, а напоследък с водата, с билетчетата...
В тунела обаче има светлина и тя не е от блясъка в очите на кръвожаден помияр. В момента се готвят поправки във ветеринарния закон, които ще засегнат и уличната кучешка напаст. Чу се, че щяло да бъде поевропейскому, истинско. Може пък наистина някой да е разбрал за какво се използва това странно сиво вещество. Еврика! По-добре кучешката мафия да го отнесе, отколкото софиянци да продължават да го отнасят. И дядо Йоцо видя, че с трепане няма да стане работата. Няма ли да свършва тая война вече?
|
|