Преди един ден премиерът се завърна от официално държавно посещение във ФИРОМ. Така в ООН наричат държавата, която комай само ние признахме под името Македония. Разшифровката на абревиатурата означава Бивша Югославска социалистическа република Македония. Гърция не е съгласна бившите българи в Повардарието да измародерстват името на една антична гръцка държава. И правилно не дават - така се брани историческо наследство. Сигурен съм, че някой в следващите дни ще напише, че никаква реална полза няма от това посещение. Пари за железница или автострада до Скопие нямаме нито ние, нито т. нар. македонци. Търговията ни е малко, но може да я стимулира не волята на двамата премиери, а пазарната конюнктура. Все пак полза според мен има. Най-малкото за окуражаване на десетината хиляди българи в Македония, които вече имат български паспорти, и още един милион, които искат да имат, но още ги е шубе да си ги поискат. Сигурен съм също (защото добре познавам "македонските работи"), че поне стотина хиляди, които през 1943-1944 г. са били над 7-годишни, са се радвали да видят човека, който през този период им е бил цар.

Но ако трябва да бъда съвсем честен, трябва да призная, че истински добросъседски отношения с Македония ние можем да имаме само ако македонският политически елит престане да гради държавата си върху родената в края на ХIХ век сръбска политическа идея (подкрепена от Коминтерна в 1943), че македонската нация и държава са се оформили в дълбока древност и нямат нищо общо с българската нация и държава. Това



прави Македония автоматично мародер



не само на българската история, но и на българската нация и държавност. Този факт поражда и постоянни претенции към съседните държави и не случайно почти всички македонски политици публикуват в местни и чужди медии планове за преразпределение на държавните територии. Само преди няколко дни това направи дори "бугарашът" Любчо Георгиевски.

Македония (или ФИРОМ) днес си остава това, което си беше и преди 12 години - едно все още живо творение на Комунистическия интернационал. Защо САЩ, които по цял свят продължават борбата с комунизма, се съгласяват един запъртък на световната комунистическа организация да съществува, ще разберем след време. И ако някой се съмнява в моето определение за Македония, ще припомня някои неща. По време на посещението на нашия премиер македонският най-тържествено обяви, че от днес нататък всеки, който в Македония иска да бъде българин, може да бъде българин. А Охридският владика не посрещна Симеон, защото българската църква не признала македонската църква. Да прибавим и постоянните претенции към нас да им признаем нацията и езика. Всичко това е мислене на коминтерновски мозъци, които смятат, че и в демократични държави последната инстанция по филологически, исторически и религиозни въпроси е, както при тоталитаризма, министър-председателят. Наистина те съвсем сериозно смятат, че г-н Кобургготски или който и да е друг министър-председател може да издаде постановление на Министерски съвет с текст: "Считано от 1 май правителството на Република България признава наличието на македонски език, нация и Македонска православна църква, като задължава съответните учени и институции в БАН, НИМ, СУ и останалите, БПУ и т. н. да се съобразяват с това постановление."

Дори и да допуснем недопустимото (българските учени, институции и общество да се съгласят с тези постановки), чуждестранната наука няма да се съгласи. Защото



всички постановки на македонизма са стопроцентови лъжи



и няма как да се докажат.

Какво да правим наистина в югозападна посока. Добросъседски отношения - разбира се, да. Няма да се трепем в началото на ХХI век за обезлесените македонски чукари, както в началото на ХХ век. Или да изграждаме непроницаеми гранични и митнически бариери, както по време на кралска и комунистическа Югославия. Но не можем да се съгласим и с фалшификациите и мародерствата на историята ни, с преследванията на българите в Македония и с вандализма спрямо нашите културни и военни паметници. Както и с отсъствието на генерална цел в нашата политика спрямо Македония. А тя в една уважаваща се държава, попаднала в тази ситуация, едва ли би могла да бъде друга освен тази, която си поставяха Гоце Делчев и Даме Груев и хиляди други борци за свободата на Македония. Тази цел (ще припомня) беше: Македония - самостоятелна държава на преобладаващо в нея българско население.