Ако попаднете в Ардино и за няколко часа мернете не повече от 10-ина мотаещи се, приемете това за нормално. Повече от половината жители на родопското градче живеят само от гурбет. Хитът от няколко години е Холандия. Има цял квартал, който е по-известен с името Холандския, отколкото като "Изгрев". Там няма къща без гурбетчия.

Но в Ардино няма и гурбетчия, който с охота да седне да ви говори за патилата си. Дори и да се разприказват, хората категорично отказват да бъдат снимани и записвани - от страх да не бъдат разкрити и спряни, защото, разбира се, работят нелегално. Страхът е постоянен спътник на гурбетчията - това разбирам от две млади и много красиви момичета, на които се натъквам случайно в иначе безлюдното ресторантче "Жасмин". Едното е миньон с дълга ситно къдрава коса и широка усмивка на фотомодел. Другото - висока брюнетка, заета с укротяването на 10-месечния Денис, на когото в количката му е тясно и скучно. Гюлер и Неслихан са сестри с богат гурбетчийски опит, макар да са по на 23 и 24 години. Върнали са се преди 20-ина дни и още не могат да се отърсят от умората.



Гюлер означава "усмихната" и в случая е вярно.



Заради къдравата коса от малка я наричали Гулит, като холандския футболен ас. По паспорт обаче е Галя. "Защо съм Галя ли? Защото служителката от туроператорската фирма в София ми обясни, че с турско име няма да получа виза. Бях на 19 г. тогава, Шенген още не беше паднал за нас. По съдебен път получих български имена", казва тя, предусетила въпроса. Завършила е гимназия, учила е и мениджмънт в Кърджали. Но безпаричието на родителите й попречило да изкара докрай обучението. Омъжила се набързо, семейният доход бил едва 200 лева. Омръзнали им вечните борчове и тръгнали да търсят пътища за чужбина. През август 1998 г. се озовали в Хага. "Знаех малко английски и немски, но не съм предполагала, че основно ще ми трябва турският език. Там емигранти от Турция, повечето кюрди, държат частни бюра по труда. Те са обвързани и с работодателите, които наемат хора за нелегален труд.

Хага е раят за нелегалните наемници. Там са предимно нашенците от Югоизточна България - Ардино, Кърджали, Хасково и Смолян. Най-добрите пари се вадят в оранжериите. Но не работиш със собствените си имена - в документацията на фирмата е вписан холандец, който де факто може и инвалид да е. Така не получаваш никакви осигуровки, нито пък заплатата е като тази на местните. По-възрастните от 35 г. не могат да бъдат наети. А и ако нямаш някого, който вече се е уредил там, шансът ти да намериш работа е нищожен", разказва Гюлер.

Сестра й Неслихан и мъжът й ги посрещнали в Хага, та не се наложило да си търсят квартира. Тя започнала работа в оранжерия за цветя, а мъжът й - на автомивка. На четвъртата година я спипали и я върнали обратно у дома. "Един понеделник към 9 ч. дойдоха много учтиви полицаи, мед им капеше от устата. Помолиха ни да отидем в кантината - мястото за почивка и кафе. Привикваха ни поред, разпитваха за всичко. Качиха ни в бус и ни отведоха в емиграционно бюро. А после право в ареста. Имах късмета да остана там само три дни. Моите приятелки бяха зад решетките 10 дни.



Любезността на полицаите обаче ме стъписваше,



както и обстановката - нямаше мръсотия, развалена храна или пренебрежително отношение. Бяхме общо 10 души, всичките от Ардино и Кърджали, само един човек от Разград. После ме натовариха на самолета и кацнах в София. Мъжът ми също бе депортиран, но месеци преди мен и беше успял да се върне пак в Хага. По-късно моята работодателка се застъпи за мен, искаше да узаконим престоя ми. Но докато чаках работна виза, трябваше да бъда в България. Добре, че паспортът ми не беше белязан с черен печат. Това беше вратичката ми за измъкване пак навън", спомня си Галя.

"Светът на хризантемите е много топъл. Това цвете изисква високи температури и през лятото е ужасно да работиш в парника. Темпото, което се изисква, е зашеметяващо бързо. Бавен ли си, губиш работата. Нямаш норма, 11 часа е най-дългата смяна, но зависи от поръчката. Само веднъж седмично се почива", казва Гюлер.

Неслихан уточнява, че работата толкова не тежи, колкото рязко променилото се напоследък отношение към българските граждани. "В началото нямаше проблеми. Но изведнъж за гурбетчиите се заговори като за престъпници, мафиоти, проститутки. Не повече от 2% са легално работещите българи в Холандия, а има толкова хора с висше образование - лекари, инженери. Холандците се отнасят добре към чужденците, защото знаят, че бачкат здраво. Но разберат ли, че си от България, става друго", разправя Неслихан, докато малкият Денис дърпа косите й.

Гулит пък хитрувала, представяла се за туркиня от Турция. "Там българин означава нелегален. Разкриеш ли се, няма работа за теб. Иди и обяснявай, че искаш с честен труд да изкарваш хляба си и че си зарязал родното място точно поради липсата на шанс да живееш нормално", помръква усмивката й.

Сестра й Неслихан обяснява, че много държала да роди бебето си в Хага. Не, че ще получи някакви екстри, а заради отчайващото състояние на родилните домове у нас. Тя и съпругът й направили гурбетчийския си дебют в Австрия. Цяла година работили във Виена - той готвач, тя миела съдовете в кухнята. "Беше супер, и заплащането много добро, и отношението на австрийците към нас. Те са интелигентни хора. Ние сме гурбетчии с традиции, мъжът ми и преди това е бил в тази държава.

Аз и сега бих посъветвала младите да заминават за Европа, тук няма бъдеще. Много мои връстници не искат да се женят, защото са наясно, че щом нямаш работа и дом, не трябва да създаваш деца. Аллах да помага на всички българи да могат да си намерят работа в чужбина. Защо Кърджалийско винаги е на дъното, не мога да си го обясня. Дали защото в района живеят повече турци и помаци? Нито има работни места, нито заплатите са нормални", разсъждава на глас младата жена.

Сега в малкия град в Източните Родопи семействата на двете сестри си имат къщи за чудо и приказ, коли и събрани пари за обзавеждане. Двете млади жени още не мислят къде ще си търсят работа. В шивашките цехове заплатата е 100-ина лева без осигуровки, но с работно време и темпо като за гастарбайтери на Запад. За мъже тук няма работа, затова, ако не в чужбина, те търсят препитание по строежите в София и другите по-големи български градове.

Докато се прощаваме, пред туристическото бюро служител слага прясно изписана на картон табела - нова линия до Холандия само за 130 лева на пътник.



-------------------------

Гурбетът - цивилизационен избор



В Кърджалийско се говори, че поне 100 милиона евро от чужбина годишно влизат в банки и буркани. Това са парите, които гурбетчиите носят или пращат на близките си, за да преживяват и да им ги спестяват. Няма инвеститор, който да е вложил такава сума в региона, да е отворил фабрика и да е разкрил работни места. Не е по-различна картинката и в Лудогорието, където също етнически турци населяват компактно градове и села.

Поне 10 000 души от Източните Родопи работят нелегално зад граница. Един нашенски изселник в Турция, на когото не му провървяло там, та се пробвал в Холандия, твърдеше, че само в Хага има над 4000 бачкатори от Кърджали. Впрочем, късметът не го ударил и в страната на лалетата, и сега се е установил завинаги в бащината къща тук, в България. И не ще да признае, че е един от 100-те нелегално пребивавали в Холандия български граждани, изловени от тамошните власти и върнати у нас.

За последните три години тази добре уредена държава ни е върнала над 2 800 българи. При първия "транш", кацнал през есента на миналата година, 54 от 100-те бяха все от Кърджалийско. Малко по-късно Холандия ни върна още една солидна група трудещи се, 23-има от които пак родопчани. Гурбетът е цивилизационният избор на турците, населяващи планинските райони на държавата ни.

Щом за мъжете няма друг хляб, освен този по строежите вътре в страната, и щом на жените мястото им е на тютюневата нива и после вкъщи, където няма течаща вода и телефон, а единствената екстра е телевизорът със сателита за турски програми, изборът е гурбет!

И когато дипломите нямат място в България, а социалните помощи закъсняват с месеци и семействата се обричат на борчове и глад, за какво друго да мислиш, ако не коя граница да преминеш. Да, има програми за преквалификации и заетост. Как обаче учителят, техникът, медикът и металургът да се преквалифицират в шивачки, каквито главно се търсят в тези райони? При това срещу 12-15-часов труд им се предлага 100 лева заплата без осигуровки, която дори не се изплаща редовно. Затова гурбетът е спасението от "шанса" да бъдеш бял роб в родината си.

-----------------

* Публикациите за проблемите на турското малцинство в България се осъществяват със спомоществователството на Световната банка и Нациналния съвет по етнически и демографски проблеми към Министерския съвет. "Сега" спечели проекта в съревнование с 5 конкуренти.