|
Тези, вторите, бяха социалистите. Те заложиха на пацифистки настроеното мнозинство от българите, което преди месец не искаше да чуе за каквато и да е война срещу Ирак, и съвсем неочаквано претърпяха загуба. Според данни на MBMD, публикувани през миналата седмица, рейтингът на президента е тръгнал надолу (-6 на сто), паднало е доверието към единствения политик от ръководството на БСП в челната десятка - Сергей Станишев (-4 на сто), процентите на социалистическата партия, които повече от половин година стояха стабилно на 20 на сто, също са намалели (18 на сто). Възможно е спадът да не е драстичен, вероятно други агенции ще публикуват други резултати.
Важното е, че левите не забелязаха един прост процес: общественото мнение у нас се променяше динамично - успоредно с бързия напредък на съюзниците между Тигър и Ефрат. Продължителността на войната изненада левицата - БСП като че ли се бе приготвила за дълга, окопна война в градски условия, особено след като американците се оплетоха в Ум Каср и утрепаха няколко англичани, свои и кюрди с "приятелски огън". Съюзниците обаче се окопитиха бързо и сринаха статуята на Саддам в центъра на Багдад за някакви си три седмици.
Бързият "Шок и ужас" промени отношението на нашето общество
към конфликта. В края на войната почти половината от българите одобряваха подкрепата на правителството за Вашингтон и Лондон. В този смисъл усукването на БСП около антимилитаристичните лозунги не даде резултат. Партията така и не усети, че дори постоянното присъствие от митингуващи взе да се топи с хода на бойните действия.
Социалистическите гнезда на съпротива срещу войната в България изчезнаха така внезапно, както и частите на Републиканската гвардия. Червените деца на цветята, непреживели навремето нито своята Пражка пролет, нито своя Уудсток, въобще не се вписаха със своите антивоенни вопли в суровата балканска действителност, в която битките са нормална част от битието. За съжаление действителността ни си е баш такава - сурова. Точно затова тук протести срещу войната - като тези в Западна Европа - нямаше. Да се протестира срещу войната на Балканите е толкова безсмислено упражнение, колкото да се митингува в подкрепа на война. Поради една проста причина - тя, войната, винаги се е случвала или не, без да ни пита.
Социалистите на Станишев сгрешиха, защото заложиха на мира тогава, когато той вече изглеждаше невъзможен. Митингуваше се, когато цял свят бе наясно, че война ще има. Митингуваше се, когато войната избухна. Те говореха за мир дори тогава, когато войната завърши. Не се сетиха да говорят за това как да се намалят загубите в тази война.
Социалистите проспаха тази война с приказки за мир
Когато оръдията замлъкнаха, социалистите се огледаха и установиха, че са изправени сам-самички с маслинови клонки и бели знаменца срещу военната коалиция на НДСВ, ДПС и СДС.
Но макар че подкрепиха победителите, останалите парламентарни сили от своя страна не извлякоха кой знае какви вътрешнополитически дивиденти. Те говореха за войната с примирение. През техните очи войната изглеждаше като неизбежно зло, като чума, която тъй или иначе ще мине през селото. От камбанарията на т. нар. ястреби тази война ужасно приличаше на текст от старобългарско предание за падането на Търново, в което се казва просто: "Бог така реши." В резултат на всичко това е съвсем нормално рейтингите на "победителите" също да падат (според MBMD СДС има 10 на сто, а НДСВ - 6 на сто).
СДС не успя да извлече вътрешнополитически дивиденти, защото синята партия има достатъчно камъни на шията, които я дърпат надолу. От доста време сините са в такава ситуация, че дори и прекрасен политически ход от тяхна страна няма да се приеме с единодушни адмирации от целокупната общественост. С две думи, дори Надежда да запее като славейче, все ще се намери кой да твърди, че тя грачи зловещо. СДС просто е задължен да прави мъдри ходове и да се моли горещо да няма проблеми от рода на "Едвин Сугарев". Една почти невъзможна задача.
СДС може да извлече външнополитически дивиденти. Възможно е да се окаже правилно твърдението, че Надежда Михайлова бе
първият политически лидер, който "осребри" подкрепата си
за войната и това да е станало още по време на визитата й в САЩ около 3 март. Не само заради визитата зад океана, не само заради перманентните посещения на сини лидери в американското посолство - с цялостното си поведение по време на военните действия в Ирак СДС показа, че е партията, която стои най-близо до САЩ. Ако мироопазващата световна коалиция има някакъв съюзник в България, то това е безспорно СДС.
След тази война няма как Америка да не заложи на десните в България. Приказки от рода на: "На западняците не им пука кой управлява в България, важното е тук да има стабилност", са част единствено от профилираната политическа лексика.
Америка ще помогне на СДС, проблемът е дали СДС е способен да усвои помощта. Няма как американците да накарат електората в Долни чифлик да обича повече СДС. Има обаче твърде много начини САЩ да дадат рамо на десните партии.
Една от очакваните промени, които може да се осъществи под външен натиск, е сближаване на десните партии - СДС, ССД, ДПС. И части от НДСВ.
Войната помогна на НДСВ. Най-малкото с това, че отложи във времето всички по-сериозни атаки срещу кабинета. Не един политик от СДС и БСП обясняваше през последния месец, че войната бе стопиращ фактор - никой не иска оставки на министри, никой не воюва с правителството и парламентарното мнозинство, когато държавата е де факто на фронта.
Военните действия дадоха очакван ефект - повиши се доверието в армията и министър Свинаров. Нормално - когато започне война, всички започват да вярват още повече на армията. Според данни на НЦИОМ спря потъването на рейтинга на министър-председателя и на правителството като цяло.
Войната подейства стабилизиращо на управлението
Само една парламентарна сила - ДПС, се опита да извлече дивиденти от войната, без да участва в нея. Движението на Доган така и не определи своята позиция към бойните действия. Докато всички се питаха какво е становището на правителството, какво мисли БСП за войната и доколко последователен ще е СДС, партията на Сокола тихомълком се измъкна от прожекторите, свря се в ъгъла и там изчака края на битката. ДПС не обясни дали защитава мироналагането, дали скърби за убитите мюсюлмани в градовете на Ирак. Движението много заприлича на правителството в Турция, което, от една страна, бе верен съюзник на САЩ и Англия, но от друга страна, демонстрираше тази вярност по един доста специфичен начин.
Войната отшумява, идват изборите. Военните фактори, които накланят днес везните в една или друга посока, вероятно ще престанат да действат през следващите шест месеца. По време на местните избори спомените от войната ще са избледнели, а раните - зараснали.
По-дълготрайна ще остане единствено любовта на Америка към българските й партии партньори.
|