"Всяко дете трябва да ходи на училище!" Постановката звучи толкова просто и логично, че е чудно, че чак сега - след няколко поредни години на увеличаване на ранно отпадащите от образователната система, тя бе припозната от институциите като приоритетна цел. Просветният министър Красимир Вълчев обяви издирването и връщането на всяко дете в клас като основна задача на ведомството му, а за изпълнението й успя да ангажира всички имащи отношение към децата дирекции, отдели, служби и институции в държавата. Мегаакцията за "лов на ученици" получи благословията лично на премиера Бойко Борисов, под чиято шапка в началото на юли бе приет механизъм за взаимодействие между институциите. В него е описано кой какво точно трябва да прави, за да се промени неумолимата статистика, според която всеки седми младеж между 15 и 18 г. е напуснал преждевременно класната стая, а 1/4 от ромските деца и 10% от тези от турски произход изобщо не посещават училище. Операцията вече е в ход, а в края на миналата седмица кметове, шефове на регионални управления по образованието и представители на министерства се събраха, за да обсъдят практическото прилагане на механизма.



Замисълът



До 20 август във всяко населено място у нас трябва да бъдат сформирани по един или няколко екипа от специалисти. В тях трябва да се включат експерти от куп институции - общини, регионални управления по образованието, социални служби, МВР, отдели за закрила на детето и др. В малките населени места, където няма достатъчно хора, ще бъдат командировани служители от по-големите. С помощта на местните власти и служба ГРАО екипите ще се снабдяват със списъци на децата, които не ходят на училище в съответния град. След което ще трябва буквално да открият всеки необхванат в училище малчуган или младеж - като го потърсят на адреса му, говорят с родителите му и ги убедят, ако се налага и чрез медиатори, да пуснат детето си на училище. За респект образователните експерти ще бъдат придружавани и от полицай, който "внимателно" ще принуждава майките и бащите да осигурят присъствие на детето си в клас. "Ако не успеят да го намерят на постоянния му адрес, ще го търсят на настоящия адрес. Ако и там го няма, ще го търсят из цялата страна", обясни просветният министър Красимир Вълчев. На хартия замисълът звучи добре, но на практика пред реалното му изпълнение стоят немалко препятствия.



Проблемите



Основен проблем почти навсякъде ще се окаже липсата на достатъчно човешки и финансов ресурс. В някои малки общини например има само по един образователен експерт. Не е ясно как точно той ще бъде подкрепен от свой колега от съседното по-голямо село, където хората също са кът. "Воля имаме, но нямаме достатъчно хора за екипите, нито финансова обезпеченост", коментираха от община Лесичово, обл. Пазарджик, където има 3 училища, 2 детски градини и един филиал на детска градина. Оттам споделиха, че за да е ефективно издирването, то трябва да се прави и извън работното време на служителите, което обикновено е до 17 ч. Те обаче масово отказвали поради липса на допълнителни възнаграждения. В Лесичово нямало много необхванати деца, въпреки това се случвало да получат сигнал, че даден ученик не посещава училище редовно. "Веднага правим група, говорим с родителите, глобяваме ги, но глобите не се събират", обясняват оттам. Ученикът се връщал временно в клас за седмица-две, след което историята се повтаряла наново.

"При нас няма отдел на агенция "Социално подпомагане", нямаме отдел за закрила на детето, нито на МВР и въпреки това ще се справим. Притеснението ни обаче са родителите - те нямат респект към нито една институция", коментираха и от община Братя Даскалови. Оттам смятат, че ако в тези случаи не се промени сериозно държавната политика, т.е. ако не заиграе и тоягата, няма да има никаква промяна и реално задържане на децата в училище. В малката община в Старозагорска област основният проблем е миграцията - семействата заминават за няколко месеца на гурбет в чужбина с децата си, които записват и отписват от училище по няколко пъти.

Разводняването на отговорностите е другото опасение на кметовете, заради което механизмът може да остане само на хартия. От общините вече са се сблъсквали с високомерното отношение на някои училищни директори, които директно заявяват, че не е тяхна работа да водят децата в клас и това е задача за кметовете и МВР. От сдружението на общините в България признават твърде евфемистично, че координацията на всички тези институции ще е голямо "предизвикателство". "Разчитаме, че регионалните управления по образованието и останалите институции ще ни съдействат, а не само ще спускат инструкции и данни", призовават оттам. Като ключов фактор за успеха на мисията кметовете посочват и доверието между различните институции. "Ако продължава неотразяването на отсъствия и безконтролното даване на извинителни медицински бележки, реална полза от механизма няма да има", смята кметът на община Враца Калин Каменов. Анкета сред 220 общини показала, че масово кметовете подкрепят замисъла на МОН по привличане на всяко дете в клас. Според тях обаче, за да се осъществи той, са нужни още мерки като например - освобождаване на 5-6-годишните деца от такси в детските градини, засилване на санкциите срещу недобросъвестни родители, въвеждане на забрана за пътуване в чужбина за майки и бащи, които не осигуряват присъствие на децата си в училище, включително търсене на наказателна отговорност и др.

"Директорът е много самотен. Когато изпращаме сигнал до отделите за закрила на детето или социалните служби за някой ученик, после нямаме никаква обратна връзка и не знаем какво се случва с него", коментира пък директорът на 119-о училище в столицата Диян Стаматов от името на Съюза на работодателите в системата на образованието. Той призова МОН да се намеси по проблема с многото "болни" деца, липсващи от училище, които дори в елитните училища стигали до хиляди, както и да се помисли от догодина учителите, реализиращи механизма по издирване на децата, да получат финансово подпомагане. "Те ще го направят, но ангажиментите им става прекалено много, и то все безплатно", коментира той.



Невероятно, но факт



Примерът на община Враца е заразителен и показва, че колкото и да са сложни нещата, при наличие на воля всичко е възможно. "По документи при нас всичко е наред - всички деца посещават училище. Ако влезете обаче в някой клас, ще видите, че учениците са доста по-малко, като дежурното оправдание от учителите е, че 90% от отсъстващите са болни", признава кметът Калин Каменов. Той самият се учудил на добрата стиковка между преподавателите и родителите, които също твърдели, че децата им са болни. "Какво правят обаче тези "болни" деца в каручки, защо са на бунището да събират строителни материали?", пита той, показвайки снимка на магарешка каручка (заснета лично от него), в която се возят няколко ромски деца, водещи се по това време на училище. "Това лицемерие трябва да престане, няма никаква полза от него. Първата стъпка към разрешаването на един проблем е той да се признае", казва градоначалникът. В опит да върне липсващите ученици в клас той събрал 12 институции в общината, сред които МВР, социалните служби, отдела за закрила на детето, агенцията за безопасност на храните, ВИК, БЧК, РУО, РЗИ и т.н. Съвместно изготвили план за действие, начертали нужните ресурси, назначили отговорник и съставили индивидуален план за всяко дете и семейство. "И ние се страхувахме, защото в ромските бараки има въшки и бълхи. Но трябва смелост и малко лудост. Влязохме къща по къща, барака по барака, постройка по постройка", разказва той.

Каменов признава, че първоначално се е сблъскал с тотално отричане. Подчинените му отказвали да припарят до ромските махали под различен предлог - нямали застраховка живот, издирването на деца не влизало в длъжностната им характеристика, искали допълнителни възнаграждения и т.н. С много убеждаване обаче и предвождани лично от кмета, на третия ден нещата започнали да се получават. След 2-месечна тежка работа били идентифицирани 144 деца, които се водят записани в образователна институция само на хартия, както и още толкова безработни възрастни. "35 човека бяха регистрирани в бюрата по труда, 17 от които вече започнаха работа. 10 деца бяха записани при личен лекар, на какъвто досега не бяха ходили никога. С помощта на НПО започна работа по връщане на децата в училище", обяснява кметът на Враца. Той дори сложил камери в ромските махали, за да вижда сутрин на таблета си дали действително децата отиват на школо. Покрай тази акция изскочили и криминални нарушения като нерегламентирано даване на кръв, лихварство, наркоразпространение и др. "И аз се съмнявах, но трябваше да опитаме", признава още той, обещавайки пилотната акция да се превърне в непрестанна работа, а дребните засега успехи да станат по-видими в бъдеще.



Още идеи



Просветният министър Красимир Вълчев също е наясно, че в началото ще има недоверие, съмнение и липса на координация. "Някъде механизмът може и да не сработи. Някои институции може да не излъчат свой представител в екипите за издирване на учениците", допуска той. В подобни случаи той посъветва засегнатите кметове или РУО-та директно да сигнализират МОН. "Ако видите, че някой не съдейства или дадено училище прикрива ученици, подавайте информация към нас. Поемам ангажимента в рамките на денонощие да реагираме. Ще се обадим на съответния директор, ще му се накараме, ако трябва, ще го уволним", обеща в прав текст министърът. По думите му в началото може да падне "клепане" между институциите, но това ще е само докато машината се настрои. "Не може ние като държава да не можем с всички институции да обхванем всяко дете в училище. Трябва да можем", заяви недвусмислено той пред близо 150 кметове.

Вълчев призова общините да ангажират максимален брой хора и да отделят максимално от времето си. По думите му, засега само препоръчва на училищните директори да дадат допълнителни възнаграждения на педагозите, които се включат в екипите за лов на ученици. Занапред обаче те ще бъдат задължени да дават бонуси за този вид труд чрез промяна в наредбата за нормирането и заплащането на труда. От догодина предстои и корекция във формулата на делегираните бюджети, която ще позволи учителите, които работят в по-трудна среда, да получават повече средства. През септември МОН ще предложи и други законови мерки - например учителят да може да предложи под каква форма да се отпускат помощите за деца на социално слабите семейства. "Ако учителят види, че ученикът му идва без обувки, да може да предложи помощта за него да е във вид на обувки", онагледи съвсем схематично предложението си той. Още по-силно обвързване на социалното подпомагане с посещаемостта на детето в клас, както и промяна на санкциониращия механизъм в закона за закрила на детето (с цел по-голяма събираемост на глобите), са другите мерки, които тепърва ще се избистрят в диалог със социалното министерство. Предвижда се създаване на процедура за предоставяне на информация от институциите и съвместни действия за налагане на санкции по реда на закона за административните нарушения и наказания на родители, чиито деца в задължителна предучилищна и училищна възраст не посещават училище.



В ЦИФРИ

По данни на НСИ през учебната 2015/16 г. 21 170 ученици са напуснали образователната система, което означава, че всеки седми ученик между 15 и 18 години не е в училище. Основните причини са свързани със социално-икономически фактори, институционални проблеми, миграция, фактори на местоживеенето и жилищната среда, етнокултурни фактори и други. Редица международни изследвания също сочат, че делът на ранно отпадащите от училище у нас се увеличава, като през 2015 г. достига 13.4% (при цел от 11%). Българчетата, посещаващи детска градина, също все още са по-малко от заложената цел - 89.3% при целеви показател за ЕС 95%.