Ако нютоновият закон за действието и противодействието се отнесе към прокуратурата, би звучал така - след всяко шумно дело следва голямо обезщетение за подсъдимия. Провалът на знаковите дела е хронична болест на държавното обвинение. Процесите, които започват шумно, един по един се сриват в съда. Обвиненията остават недоказани, а подсъдимите получават правото да съдят прокуратурата по Закона за отговорността на държавата за вреди (ЗОДОВ).

Неотдавна прокуратурата беше осъдена да плати рекордното обезщетение от 300 хил. лв. на съдията Петър Сантиров, който беше оправдан по дело за подкуп заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. В началото на 2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно прие, че тримата са невинни по шумното дело за корупция, в което бяха зрелищно арестувани на 1 април 2010 г. В решението на ВКС се казва, че делото е "емблематичен пример за провокация към подкуп", инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров.

Освен рекордното обезщетение за причинените страдания прокуратурата е осъдена да плати на Сантиров и близо 40 хил. лв. с лихвите за имуществени вреди заради загубените от него заплати, докато е бил отстранен от длъжност. Невена Чеуз от Софийския градски съд е взела предвид тежкото здравословно състояние на Сантиров. Докато срещу него е водено наказателното дело, той е заболял сериозно. През 68-те дни, прекарани в ареста на националното следствие, е бил



поставен в унизителни, нечовешки и опасни условия.



Бил е заплашван от хора, които сам е пратил в ареста като съдия, включително от групата за отвличания "Наглите".

Бившият военен министър Николай Цонев също води дело срещу прокуратурата. На първа инстанция през февруари му бяха присъдени 58 400 лв. от исканите от него 200 хил. лв. Сега делото е в Апелативния съд в София. Третият оправдан - Тенчо Попов, осъди България в Страсбург за 14 000 евро.

Преди месец Мариана Димитрова, данъчна инспекторка от Варна, осъди прокуратурата за 100 хил. лв. В решението на Окръжния съд във Варна е записано, че задържането й сутринта на 12 март 2013 г. за длъжностно престъпление е било извършено демонстративно и публично. Тя прекарала в ареста няколко дни при нечовешки условия. Две години по-късно делото й още е на етап "разследване" и тя се възползва от правото си да поиска да бъде внесено в съда или прекратено. През юли 2015 г. прокуратурата във Варна прекратява делото с мотив, че Димитрова не е извършила престъпление. Няколко месеца по-късно тя е възстановена на работа. Цялата история води до сериозни здравословни проблеми за Димитрова, се вижда от решението на Окръжния съд във Варна. То не е окончателно.



С не толкова големи суми, но пък три пъти, е осъдил прокуратурата



и бившият шеф на фонд "Земеделие" Асен Друмев, който беше подсъдим по няколко дела. Неговите граждански искове чакат пред горните инстанции.

Преди близо година Друмев печели първото си дело срещу прокуратурата. На първа инстанция са му присъдени 40 хил. лв. обезщетение заради проваленото обвинение срещу него за сключване на три неизгодни договора за наем. Първоначално Софийският районен съд го призна за виновен и му наложи 3-годишна условна присъда и да плати 482 129 лв. на фонд "Земеделие" заради щетите, причинени от неизгодните сделки. Градският съд измени присъдата му - оправда го за две от тях и намали наказанието му на 2 г. условно, а иска за щети - на 249 177 лв. Върховният съд обаче изцяло оправдава Друмев. Апелативният съд намалява обезщетението на 15 хил. лв. с мотива, че по две от обвиненията, по които Друмев е бил оправдан, е изтекла давността да търси вреди от прокуратурата. В момента процесът е пред върховния съд, който може и да откаже да го разгледа.

През март Софийският градски съд определя обезщетение от 15 хил. лв. на Друмев заради наказателен процес от преди 10 г. По него през 2010 г. на първа инстанция той е осъден на 4 г. затвор за престъпление по служба - за това, че е допуснал нарушения при сключването на договори, по които няколко фирми са получили евросредства, като от това са били възможни вредни последици от субсидията над 43 млн. лв. Настъпилите вреди са за над 4.1 млн. лв. за бюджета на ЕС и на 1.37 млн. лв. за държавния бюджет. На втора инстанция Друмев е изцяло оправдан, а след това върховният съд потвърждава, че той е невинен. Представителят на върховната прокуратура не поддържа тезите на прокурора от по-нисшата инстанция - пледира, че посочените в обвинителния акт деяния на Друмев са несъставомерни.

Два месеца след като му е присъдено това обезщетение, Друмев печели и трето дело срещу държавното обвинение. Софийският градски съд му определя обезщетение от 20 хил. лв. заради провален процес за длъжностно присвояване. По този казус Друмев е оправдан на три инстанции по обвинение за длъжностно присвояване. В акта на върховния съд по наказателното дело се казва, че "разкриването на обективната истина е злепоставено от неправилно очертания предмет на доказване още на досъдебното производство".

Друга съдебна сага, по която сметката ще платят данъкоплатците, е тази за "Софийски имоти". Тази пролет, 10 г. след шумния старт и разрояването на делата,



всички те приключиха с оправдателни присъди.



Бившият шеф на дружеството Тошко Добрев и подсъдимите с него членове на борда са окончателно признати за невинни по делата за безстопанственост, а вратата към търсене на обезщетения заради обвиненията им се отвори. При това някои от процесите бяха прекратени заради изтекла давност, а по други самата прокуратура не поддържаше обвиненията в съда.

Добрев вече е завел дело по Закона за отговорността на държавата, показва справка в електронното деловодство на Софийския градски съд. Не става ясно каква е цената на иска му. Ако се съди от практиката при такива казуси, едва ли ще е малка. Колкото по-продължително и шумно се е водил един процес, толкова по-големи обезщетения носи накрая за оправданите.

Радост Патева, която беше в Съвета на директорите на "Софийски имоти", сега има две дела за вреди, причинени й от държавното обвинение. По първото от тях Софийският градски съд определя обезщетение от 70 хил. лв. Апелативният съд обаче намалява сумата 10 пъти - на 7000 лв., с аргумента, че така е справедливо. През октомври по казуса ще заседава и върховният съд. По втория иск на Патева срещу прокуратура са й присъдени 6000 лв., а горните две инстанции са потвърдили сумата.

Бившият зам. областен управител на Разград Бехчет Сюлейман също се нарежда в списъка на наскоро осъдилите прокуратурата. На него му е присъдено обезщетение от 20 хил. лв. заради дело за умишлена безстопанственост. Той е оправдан за това, че е позволил ремонтирането на църкви и джамии със средства, предвидени за поправяне на щетите от бедствия.

В началото на годината се разбра, че бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и бивш съветник на президента Росен Плевнелиев - Димана Ранкова, е осъдила прокуратурата да й плати 48 хил. лв. заради водено срещу нея разследване. "Повдигнатото й обвинение и изключителната настоятелност на върховната прокуратура то да бъде поддържано, са били достатъчни, за да бъде нейната работа подложена на постоянен коментар, а тя да бъде подозирана в некомпетентност и престъпни намерения", пише в решението на градския съд.





КОНТРА

Според прокуратурата много от решенията по ЗОДОВ са неправилни. Причината е, че Върховният касационен съд почти не допуска тези казуси за разглеждане като трета инстанция. "В резултат на това прокуратурата е лишена от възможността да защити интересите си пред най-висшата съдебна инстанция", твърдят от обвинението в последния си годишен доклад. Според тях било от обществен интерес отговорността на прокуратурата да се ангажира само при доказани нарушения на закона, а не при всяко дело, завършило с оправдателна присъда или прекратяване. Призовава се и говорителите, и наблюдаващите прокурори да мерят изказванията си и да спазват презумпцията за невиновност. Съдейки от последните публични примери, тези препоръки са само изхабено мастило.