Обвинителният акт срещу 18 лица, които прокуратурата намери за виновни за фалита на КТБ и произтеклите от него щети, е факт и това бе последният очакван документ, който да разкрие истината за този зрелищен провал. Или поне голяма част от нея.

Обвинението е за създаване на организирана престъпна група с ръководител Цветан Василев, за длъжностни присвоявания в размер на 2.6 млрд. лв., прословутите липси от касата в размер на 205 млн. лв., но се разбира и че има други течащи производства, включително за БТК и за присвоени от Цветан Василев 1.5 млрд. лева. Не става много ясно разграничението, но от предишни изявления на прокуратурата е известно, че другите дела се отнасят за "вторична кражба" на активи на банката.

В отговор на обществените очаквания обвинението представи резюме на "модела КТБ", което изобилства с епитети, мащабни обобщения, теоретични разяснения, които смело прекрачват от областта на правото в сферата на финансите, както и драматични признания на свидетели и обвиняеми лица. Според текста по онова време Цветан Василев е бил най-мощният бизнесмен у нас и е ангажирал банката с прекалено рискови дейности, като се е разпореждал еднолично за осигуряване на пари на фирмата (предприятията под негов контрол), за свои лични нужди и за политици. Подробно се обяснява защо твърденията на Василев, че е инвестирал в инвестиционни проекти чрез т. нар. SPV (фирми на подставени лица), са несъстоятелни. В подкрепа на това са представени дори твърдения за разликата между венчърен капитал и рисков капитал, но няма теоретично пояснение за това какво е доверително управление - каквото се смята, че е извършвал Бисер Лазов, основният свидетел. Потвърждава се оценката, която неведнъж сме споделяли, че проблемите в КТБ започват след 2011 г. Нещо повече - според обвинението БНБ е трябвало да се намеси още през 2011 или 2012 г., за да ограничи щетите.

Прокуратурата очертава следните



направления на престъпленията:



финансиране на политици, журналисти, спортисти, актьори и/или други лица от обществено-политическия живот; финансиране на лични нужди на Цветан Василев; финансиране на инвестиционни, медийни и други проекти на обвиняемия Василев; увеличаване на капиталовата база на КТБ; осигуряване на парични средства за поддържане пирамидалното функциониране на КТБ (за обслужване на получени вече кредити на търговски без реална търговска дейност, контролирани от обв. Цветан Василев).

Голяма част от инвестициите на Василев са пълна загуба, твърдят прокурорите. Очевидно търсенето на схеми за заобикаляне на закона и организацията на цялата конструкция от фирми са ангажирали целия управленски ресурс на банкера. В резюмето например се разказва как е ставало събирането на подписи, дори е имало отговорник за това, но през последните години Василев е започнал да управлява с резолюции (изглежда сам се е затруднявал с огромната си структура). Не се споменава за финансов анализ и такива неща. Твърди се, че дори най-високопоставените служители, особено свидетелите на обвинението, са изпълнявали безпрекословно волята на шефа (водени от уважение и доверие) и са започнали да се замислят чак след 20 юни. Има макроикономически оценки, базирани на презумпцията, че синдиците няма да възстановят повече от 814 млн. лева от активите на КТБ. Този, които е писал резюмето, добре владее драматургичните похвати, защото не са спестени и пикантни подробности (например за удвоената заплата на Николай Бареков при влизането му в политиката - 100 хил. лв. месечно, или къщата му, подарък от банката чрез заем с краен получател дружество, прехвърлено на сенегалец).

Според прокуратурата "кредитите по друга линия", разпоредени от обв. Цветан Василев по модела КТБ, представляват около 70% от целия кредитен портфейл на банката (който е около 5 млрд. лв.) - като за свързаните с Василев фирми са извадени от банката под формата на кредити около 3,5 млрд. лв.



Банката и политиците



Това, което хората винаги са искали да знаят, когато става дума за КТБ, е дали има замесени политици. Винаги досега този отговор е спирал до личния политически проект на Василев - "България без цензура" и Николай Бареков. Резюмето също е щедро на подробности по тази сюжетна линия. Но има и друго твърдение, което всъщност е най-важното. Описвайки депозитите от държавни фирми, прокуратурата казва следното: За крупните клиенти държавни фирми свидетелят Орлин Русев (един от директорите на банката, бел. ред.) е знаел за практика да се плащат суми на ръка (комисионни, възнаграждение или както там се нарече) на хората, от които зависи тези държавни дружества да държат парите си в КТБ. Тези пари седят основно по разплащателни сметки, по които лихвите са ниски. Срещу това определени лица от държавата са получавали пари на ръка.

Въпреки че в резюмето се споменават още 24 наказателни производства, не се казва да са повдигнати обвинения срещу "определени лица от държавата", които са получавали рушвети. Слабо оправдание за подчинените на Цацаров е да кажат, че Русев не е знаел имената на лицата. Прокуратурата има всички ресурси да проследи кои държавни компании са депозирали средства при неизгодни лихви в КТБ. А кой е отговорен за това решение, може да се разбере от уставите на дружествата или - още по-лесно - от ресорните министерства.

На пресконференция по темата наблюдаващият прокурор Иван Гешев едро обобщи, че парите, които Василев е дал за корупция, са 1.5 млрд. лева. ("Между 1 и 1.5 млрд. лева са раздадени в пликчета, торбички и чувалчета, става въпрос за корупция в най-общия смисъл.") Това е огромна сума за мащабите на България.



Събитията около фалита



За първи път излизат подробности за действията на Василев около фалита и разрива му с Бисер Лазов и останалите. Лазов, смятан за дясна ръка, скоро след затварянето на банката се превърна в защитен свидетел на прокуратурата и именно на неговите показания и отчасти на Орлин Русев - първия от директорите на КТБ, който бе обвинен, се гради тезата на обвинението. Историята, разказана от Лазов (не пише, че е потвърдена от други свидетели, присъствали на срещата) е трогателна. Той не е имал представа за липсите от касата на КТБ до 20 юни, а когато е разбрал, отлетял за Виена и поискал от Василев с подпис да се задължи да оправи нещата. Банкерът отказал. В този момент на Лазов всичко му станало ясно и казал "Ти вече не си ми шеф" (стр. 51-53 от резюмето, струва си да се прочетат, те говорят доста както за разследваните лица, така и за разследващите).

На база на показанията на Орлин Русев и Бисер Лазов обвинението открехва завесата за това, което се е случило зад кулисите. Оказва се, че на 17 юни - деня, в който БНБ обяви, че КТБ и банковата система са стабилни, подуправител на централната банка е настоял Цветан Василев да осигури над 1 млрд. лева, или банката ще бъде затворена. "Във вторник (17.06.2014 г.) на обяд Русев среща с Лазов в КТБ и му разказва за негова среща в БНБ със св. Димитър Костов - подуправител на БНБ. На тази среща Димитър Костов е изразил позицията на БНБ по въпроса с кризата в КТБ, като е дал предложение до три дни Цветан Василев да организира негови или по негово искане капитали, минимум милиард и половина лева да се внесат в банката, или в противен случай позицията на БНБ ще бъде поставяне под специален надзор на КТБ." Два дни по-късно БНБ иска от Василев 1 млрд. лева, което изглежда означава, че преценката й е била приблизителна. Изпълнителните директори на КТБ са настоявали на 18 юни за ликвидна подкрепа от централната банка от едва 250 млн. лева. Тя бе отказана, както стана известно по-късно - заради липсата на обезпечения (ДЦК), а и защото КТБ не могла да докаже, че става дума за ликвиден проблем, а не за неплатежоспособност.

Ще направя малко отклонение по касовите липси за 206 млн. лева. Оказва се, че е имало и друг такъв случай - с липсващи 120 млн. евро от касата (на друго място се споменават други суми), но Василев "уредил" липсите с нови привидни кредити. Този път е нямал време. Второ, от обвинението излиза, че Цветан Василев все пак е оставял разписки за изплатените му пари. Но с това е била наясно само главната счетоводителка, а свидетелят Русев и всички останали знаели за разписките, но предполагали, че Василев, без да им казва, покрива липсите, като внася пари в брой в касата о от време на време. Което значи, че поне за това трябва да има документална следа, а не само показания на свидетели. Не се разбира какви са обясненията на главния счетоводител и главния касиер по този случай. Обясненията на самия Василев липсват, тъй като прокуратурата отказа да го разпитва. Никой - нито одиторът КПМГ, нито вътрешният контрол, нито БНБ са проверявали касата, пише в документа.

Много важен нюанс се съдържа в следното твърдение на прокуратурата: "В периода след 20.09.2014 г. Банката е изправена пред поетапното обявяване на необслужваните кредити на свързаните с обв. Цветан Василев дружества за предсрочно изискуеми, а с това и пред необходимостта да провизира отпуснатите 3.5 млрд. лева кредити поради тяхната несъбираемост".

Със затварянето на банката се прекъсва възможността на Василев да осигури обслужването на кредити за свързаните с него дружества чрез нови траншове. Ако той се е надявал да продаде някоя от инвестициите, за да финансира погашения по кредити (цитирани са показания, че е смятал да продаде БТК), това също е било осуетено след неговото бягство в Австрия и после в Сърбия. Нека да припомним, че БНБ отложи решението си за КТБ, предизвиквайки повторна проверка на активите с дата 30 септември 2014 г. На база на резултатите от тази проверка бяха начислени провизии за необслужвани кредити, на което основание пък бе отнет лицензът на банката. Твърдението на прокуратурата на този фон провокира съмнението, че забавянето на изплащането на депозитите на гарантираните вложители е било с цел да се даде възможност за настъпването на предсрочна изискуемост. Добре е това съмнение да се разсее от отговорните институции, защото рискът за данъкоплатците ще нарасне твърде много, ако трябва да покрият и обезщетения на вложители.



Ролята на БНБ



Обвинението не пести упреци към БНБ. Това може би е очаквано, доколкото трима служители на банката - бившите подуправители Румен Симеонов и Цветан Гунев, както и Славияна Данаилова са привлечени като обвиняеми. Подробно се разказва, че Гунев е бил приятел на Василев и негов гост в кабинета му на 12-ия етаж. Но между редовете и дори с директни упреци на места се чете и друго.

Цитат: "Банковият надзор, извършван над дейността на КТБ, не направи основно две неща. Първо, не установи, че са налице големи експозиции към свързани лица и концентрации на бизнес групи. Второ, не установи, че предоставените кредити са високо рискови и следователно подлежат на по-голяма обезценка от отчетената. Ако това беше направено своевременно, КТБ трябваше да бъде поставена под особен надзор и лицензът й за извършване на банкова дейност да бъде отнет още на 1 януари 2012 г. Размерът на всички предоставени след тази дата банкови кредити, които остават невъзстановени към 20.06.2014 г., представлява общата сума на вредата, която неправомерната дейност на банковия надзор на БНБ нанася на икономиката и държавата като цяло."

Подробно е описано заобикалянето на ограничението за кредитиране на свързани лица, което, "ако е било установено, би било основание за прилагане на надзорни мерки". Подзаглавията са красноречиви: "Големите експозиции и експозициите към свързани лица, които БНБ не видя", "Необходимата обезценка на рискови експозиции, която БНБ не видя" и "Неправомерното увеличение на капиталовата база на КТБ, което БНБ не видя". И още: "Това, че този надзор и контрол е по-скоро закрила и защита, прикриваща и улесняваща извършваната присвоителна дейност, му става ясно след 20.06.2014 г." (има се предвид Бисер Лазов, когото прокуратурата брани).

Прокуратурата е категорична: "За БНБ това е поредният надзорен провал. БНБ има правомощие и задължение да прекласифицира кредитни експозиции по Наредба № 9, и съответно е била длъжна да го направи за такива кредити, независимо от проблема с подставените лица и заобикалянето на закона по смисъла на чл. 103 от ЗКИ. В крайна сметка именно тези противоправни деяния са донесли вреди на КТБ АД и съответно на нейните кредитори. В този смисъл загубите в КТБ АД не са резултат от законосъобразно и добросъвестно поемане на обичаен банков риск, а и един печален резултат от провала на надзорната дейност на БНБ."

Но не се уточнява дали предходният провал е този от далечната 1996 г. или друг. При това твърдението за надзорен провал се отнася до целия УС на БНБ. Посочва се например, че Законът за кредитните институции изисква БНБ да има разработена методология, правила, индикатори за измама, индикатори за финансови операции с цел избягване на надзорната регулация, специално за докладване на свързани лица. Отговорност на УС е била да приеме наредби за прилагането на Глава единадесета и според прокуратурата е налице "виновно неизпълнение" на това задължение.



Липсващите лица



Резюмето съдържа много имена на кредитополучатели, като е направен опит те да бъдат класифицирани, което е добре. Но отсъстват ключови компании, които са се възползвали от ресурса на КТБ. На първо място, това е "Булгартабак". Внимателно са избегнати още "Техномаркет", ИПК "Родина" и медийните проекти извън ТВ7 и дори "Партнер лизинг", което осигури финансирането за печатницата, придобита от Делян Пеевски срещу 4 млн. лева (без машините).

"В хода на разследването не сме установили някакви неща, които са свързани с г-н Пеевски, и затова не сме го направили", казва Гешов на специалната пресконференция.

В резюмето са пощадени и още няколко групи бизнесмени извън тези, които се свързват с Василев и Пеевски, и само за едно сравнително дребно дружество е посочено, че е получило кредита си едва ли не като приятелска услуга. Разбира се, по-точни твърдения за това дали е налице избирателност от страна на подчинените на Сотир Цацаров изискват прочит на целия обвинителен акт, което засега не е възможно.