Наскоро медиите в Германия отразиха масово новата книга на германския журналист Константин Шрайбер "Вътре в исляма"(Inside Islam). Шрайбер посетил 13 петъчни молитви в различни джамии в родината си, след което дал за превод текста на проповедите, произнасяни съответно на турски и арабски, и ги представил за анализ на реномирани ислямоведи. Накратко изводите му гласят, че в джамиите често пъти се върши политическа пропаганда, че проповедите насъскват срещу християните, а имамите възпират вярващите да се интегрират в Германия.

В последвалата дискусия редица представители на мюсюлманската общност обвиниха журналиста в тенденциозност. В социалните медии се завъртя специален хаштаг #MeinMoscheeReport ("Моите впечатления от джамиите"), под който мюсюлмани споделяха положителното си отношение към проповедите в ислямските храмове. Блогърът от турски произход Акиф Шахин, който години наред е работил в различни джамии, се включи в дискусията с коментар, публикуван на страниците на в. "Ди Цайт". В него той между другото пише: "#MeinMoscheeReport рисува една съвсем различна картина. Там джамиите се оказват лоно на любовта и интеграцията. Докато четях различните туитове, през цялото време си казвах - красиви картинки рисувате. Само че каква полза има дори от най-красивата картинка, когато реалността извън вашия филтриращ балон изглежда съвсем другояче? Тази акция онагледява големия проблем на настоящата дискусия за исляма и мюсюлманите в Германия. В нея от едната страна е враждебността към исляма, а от другата - славословията за него.



Не се говори за проблемите и тяхното възможно решаване,



а единствено за това как да бъдат коригирани тежко негативните новини за джамии и мюсюлмани".

Самият Шрайбер разказа, че през м.г. работодателят му го помолил да заснема кадри от петъчна молитва в някоя германска джамия. "Тогава попаднах на странни брошури с антидемократично съдържание. Впоследствие разговарях с имама, а и с един от посетителите на въпросната джамия, който сам се определи като ислямист. Именно тези странни случки ме накараха да продължа да посещавам и други петъчни молитви в други джамии, след което да опиша впечатленията си в книга", каза в интервю за "Дойче веле" журналистът. "Турските проповеди, на които присъствах, бяха винаги с политически характер - кога изразен по-открито, кога по-мъгляво, но те винаги съдържаха политически контекст. Арабските проповеди, обратно, бяха по-скоро спиритуално-теологически, но консервативни в посланията си. Във всички проповеди обаче неизменно се съдържаха предупреждения за опасностите, свързани с живота в Германия", съобщи той. Голяма част от тези проповеди нямат никаква връзка с живота в Германия или Европа, което е странно. "От разговорите ми с повечето имами забелязах също така, че под родина те разбират например Турция или Египет, но никога - Германия. На моя въпрос дали поддържа контакт с германци, един от имамите отговори: "Да, контактувам си и с чужденци", сподели Константин Шрайбер. За този имам чужденците в Германия явно бяха самите германци. Подобна линия се наблюдава и в друго отношение. "Германия бива или изцяло отричана, или слушателите умишлено биват отвеждани в един съвсем друг свят. Пример за това е случаят с имама, който в една своя проповед предупреди за културните опасности, които са свързани с Коледа. Посланието е, че мюсюлманите не бива да празнуват този християнски празник, което е направо ужасяващо", каза Шрайбер. Той разкри, че една от молбите му за разговор беше отхвърлена по най-категоричен начин, като много от имамите умишлено отлагаха интервюто. "А аз всъщност исках да им дам възможност да изразят своята гледна точка, да ми разтълкуват проповедите, които са държали. Можеше например да се окаже, че са имали нещо съвсем друго предвид и че аз грешно съм ги разбрал.



Повечето посетители на джамиите бяха млади,



даже много млади хора", допълва той. "Ако ислямът действително е част от Германия, както твърдеше един бивш президент, за този ислям би трябвало да важи същото, което важи и за останалите обществени сфери - той трябва да е открит за диалог. А това няма да се случи, докато ние в Германия не знаем какво точно се говори в джамиите. Затова трябва да се запитаме как да се внесе повече прозрачност в тази насока", надява се журналистът.

В колонката си Акиф Шахин разказва своята биография и споделя опита си от дългогодишната работа като социален работник в различни джамии в Германия. Шахин очевидно познава в дълбочина онова, за което пише - и със загриженост за вярата си посочва редица проблеми, коментира "Дойче веле". За тях става дума и в блога му, който, според самия Шахин, му навлича много критики. А самокритика почти не се чува, пише той и продължава: "Но без самокритика нищо не става. Тъй че нека аз да направя първата крачка - с един алтернативен и честен разказ за джамиите. Когато бяхме деца, имамът в джамията в Хамбург ни биеше с пръчка, а родителите ни изрично му разрешаваха това. Потрошените кости са част от възпитанието в джамията. Там ни възпитаваха като ислямисти и националисти. Научихме се да мразим евреите и християните. Казваха ни, че германците са нечисти и не беше редно да имаме германски приятели." "Имамите ни учеха да се боим от Аллах и от ада. Да обичаме Аллах - за това почти не ставаше дума. Един от имамите имаше афера със своя практикантка, която заряза след година. Друг имам пък посъветва една жена да стиска зъби, когато мъжът й я бие. Защото така доказвала вярата си", пише Акиф Шахин, като изрично посочва, че това са негови лични спомени и негов личен опит. "Знам, че за мюсюлманите е болезнено да чуват подобни неща, а един външен човек може би ще види в тези редове и доказателството, че имаме нещо общо с тренировъчните лагери на "Ислямска държава". За съжаление в моята младост примери като цитираните по-горе бяха не изключение, а правило в повечето джамии. И до днес в отделни случаи, уви, продължаваме да се натъкваме на такива проблеми.



Тези редове причиняват болка и на самия мен,



защото трябва да преодолея себе си, за да ги напиша. Но те са необходими, за да възникне дискусия", признава той.

Авторът не се бои да защити вярата си и изрично пише, че в джамиите е имало и продължава да има много хубави мигове и срещи. Но младите мюсюлмани вече бягат от джамиите, твърди Шахин. "Причина са неатрактивните програми и управите на джамиите, които предпочитат да славословят исляма, вместо да се занимават с истинските проблеми на мюсюлманите. Крайно време е ислямските дружества да вземат насериозно и гласовете на критичните мюсюлмани, вместо само да ги демонизират. Няма съмнение, че много джамии вършат добра работа. Но жените все още не се включват достатъчно в тази работа, липсва и религиозна подкрепа на немски език. Накратко, проблемите не могат да се решат чрез разкрасяване, както се прави в #MeinMoscheeReport. А те са дори много по-тежки от описаното от Константин Шрайбер", обобщава Акиф Шахин.