Трима тийнейджъри пребиха един младеж на улицата в Хасково преди няколко дни вследствие някакви виртуални обиди в Мрежата. Това стана новина само защото не се беше случило обратното - примерно тримата младежи да пребият младежа виртуално вследствие някакви обиди, които са си разменили на улицата.

Съдът, полицията и ние правим още разлика на тези неща. Но за 17-годишните младежи не съм сигурен. Техният свят е много различен от нашия, когато бяхме на 17. На 17 г. ние гледахме една телевизионна програма и се упражнявахме в иронични анализи по нея. На 17 те почти не гледат двестате, които имат, но мозъците им са препълнени с музика и картинки до такава степен, че речта остава някъде встрани - като писмо с плик и гербова марка, което възрастен ексцентрик носи в пощата. Не че няма да му го приемат - може и така да се комуникира, ама



- аман от ексцентрици, все пак



Ако трябваше да подирим образователно сравнение на тези различия, можем да кажем, че на 17 ние бяхме повече или по-малко успешни експерименти на филологията; докато на 17 днешните юноши са огледало на нейното - на филологията - крушение.

Само че сега не иде реч за филологията, само я споменавам - в конкретен контекст. Един от най-виртуозните сърфисти по езиковия океан - поетът Йосиф Бродски, бе се помъчил да даде определение на поезията чрез термина "ускорител". Той смяташе, че добрата поезия е просто нещо като гигантски ускорител на съзнанието. Наскоро четох резултати от научни изследвания върху мозъка, които показваха, че ролята на такъв ускорител на съзнанието играе всъщност и книгата, самото четиво.

Най-революционен ускорител на цивилизацията ни днес обаче е Мрежата и свързаните с нея придобивки.

Само за около четвърт век почудата на човечеството от факта, че виртуална активност може да причини реални беди и сътресения - политически преврати, подтикване към самоубийство, безброй други най-различни постижения и престъпления - се смени с навик, дори с известно отегчение.

Да, може. И какво от това? Какво от това още никой не знае. Но преживяваното от нас, човеците,



днес е сравнимо с революцията,



която става в историята с откритието на Гутенберг. Знанието, без зависимост от това дали е било достоверно или набор от схоластични догми, с онова откритие е излязло от тесните архиви на жреци, духовници и тънък слой аристокрация и е тръгнало по повече и по-склонни, вкл. към демократични ереси - глави. Знанието днес, включително на съвсем битово равнище, както и присъщото му свойство да създава и руши авторитети, е достъпно на практика за всички. Негови разпространители са не само оторизираните за това институции и хора - то се разпространява и ползва - с редки авторитарни изключения, без ограничения по света благодарение на новата общодостъпна електронна сфера.

(Наскоро попаднах на жалбите по този повод на дама, занимаваща се от десетилетия с покупко-продажба на недвижими имоти. Преди, разсъждаваше тя, бизнесът вървеше по-добре, защото хората имаха по-малко информация - кое колко и къде върви, какви документи трябва да се оформят, как се оформят, къде се заверяват и т.н. За тази информация си плащаха и печелехме добре. Сега за много неща се информират по специализирани сайтове, общуват си един с друг и ние почти не сме им нужни. Подобни неща съм чувал от архитекти, юристи, преводачи и др.)

Тази общодостъпност на знанието безусловно е нещо добро. Тя обаче крие и какви ли не рискове. По-скоро не ги крие, а ги демонстрира и днес така, както е правила преди столетия и хилядолетия, когато жреците са държали знанието зад десет ключа. Един от рисковете е, че това знание и новите технологии ще оставят милиони без работа, за което вече стана дума в предишен текст. Друг огромен риск е, че големи и неравностойни в образователно отношение общности вероятно ще стават лесна плячка на манипулативни технологии, вкл. от добре организирани и злонамерени центрове. Те всъщност вече стават.



Този гигантски исторически ускорител -



Мрежата и нейните производни, подобно свръхскоростния влак, който Илън Мъск ще пуска между Ню Йорк и Вашингтон, също ще носи част от човечеството към бъдещето с непредставима за предците ни скорост. Само че това пак ще е само част от човечеството. В прекия и в преносния смисъл. И не защото теоретично няма да могат да го ползват всички, а защото някои просто няма да се качат - от гняв, гордост, глупост или обикновена прищявка - все едно.

Възможно е голяма част хора - или части - сугестирани от различни гурута на нови есхатологични концепти, или пък просто жертва на икономически или психогенен декаданс, да останат да стоят унило край линията, да си разкървавяват носовете по идейни причини или от скука. А най-непримиримите или най-психопатичните - ще търсят начин да взривят влака.