:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,476,037
Активни 79
Страници 26,703
За един ден 1,302,066

Българите вярват на Брюксел три пъти повече, отколкото на София

Възможности за работа, пътуване и образование са трите най-високо оценявани ползи от европейската интеграция
Бихте ли подкрепили присъединяването на България в ЕС днес?


Често се смята, че българските граждани са приели влизането в ЕС с големи очаквания, но после ентусиазмът неотклонно и бързо е започнал да спада. Данните показват друго. Първоначално членството се приема с доза реализъм (или скептицизъм), следва период на положителен опит и високи оценки и едва след това нарастване на негативните нагласи.

Откъде идва черногледството в последните години?

Наслагването за усещане на кризи в ЕС - започването на световната икономическата криза, съвпаднала с началото на българското членство, последвалите сътресения в еврозоната, бежанската криза от 2015 г., започналият дебат за излизане на Великобритания са сред факторите за промяна на нагласите. Вътрешнополитическите събития също са били фактор за формиране на мнение, включително по европейски въпроси. Например над една пета от хората, които не са подкрепяли членство в Шенген (март 2015 г.), са се аргументирали, че просто не подкрепят никакви инициативи на тогавашното правителство.

Нагласите към подкрепа за членството (напр. при хипотетичен "референдум") също са започнали от по-ниска позиция в началото (2009 г.), след което са нараствали (2013 г.) и регистрирали спад през последните една-две години. Това е било съпроводено с нарастване на антиевропейските нагласи и подкрепа за антиевропейски партии, което е достигнало до една пета от запитаните.

Доверието към европейските и българските институции е варирало през годините, но като цяло доверието в европейските институции се е запазило около три пъти по-високо, отколкото към българските. Тревожно е нарасналото недоверие и към български, и към европейски институции през годините, което е достигало до една пета от запитаните. Възможности за работа, пътуване и образование са трите най-високо оценявани ползи от европейската интеграция.

По отношение на други механизми за по-нататъшна интеграция в ЕС



подкрепата за смяна на лева с евро е спаднала



над два пъти между 2011 и 2015 г., но се е запазила много висока подкрепа за валутния борд с привързване на националната валута към еврото. Подкрепата за членство в Шенген е започнала от доста високо ниво, но постепенно е спадала още преди бежанската криза от 2015 г. Но и в двата случая неподготвеността на България за членство в

Еврозоната и Шенген е изтъквана сред основните причини за несъгласие с тези политики.

В първите години на членството делът на подкрепа на интеграцията е бил висок сред запитаните с различни профили по отношение на тип населено място, възрастова група, религиозна принадлежност, ниво на образование. Но към 2016 г. вече има различен профил на хората, които подкрепят членството в ЕС: жителите на по-големите градове, по-младите, тези с по-високо образование.

Според електоралните нагласи единствено привържениците на "Атака" са имали ясни антиевропейски нагласи за излизане от ЕС. Дори сред партии със сравнително по-висок дял на привържениците на антиевропейски настроения - БСП, ДПС, малки партии и негласуващите, все пак подкрепящите членство в ЕС са останали доста повече.

Поради ограничения брой анкетирани, посочили, че биха гласували за партия "Атака", доверителните интервали за оценка относно отговорите на симпатизантите на тази партия са значително по-големи от посочените във визитката на изследването.

Оценката за членството на България в ЕС се е повишила в периода 2008-2015 г. Близо три пъти нараства делът на запитаните, които оценяват членството като "много положително", от само 6.7% през февруари 2008 г. до 20.4% през 2015 г. Тя е варирала между 2013 и 2014 г. с известен спад, за да се повиши отново през 2015 г. Делът на по-умереното одобрение - "по-скоро положителна" оценка - също е нараснал с близо 5% между 2008 г. и 2015 г. до 44.1%.

Крайно отрицателните оценки са намалели от 8.2% през 2008 г. до 7% през 2015 г. По-умерено критичните оценки ("по-скоро отрицателно") също са намалели с почти 14% между 2008 и 2015 г., съответно от 29.2% до 14.8%.



НАГОРЕ-НАДОЛУ

Ако се обединят съответно положителните и отрицателните отговори, се вижда, че в самото начало на членството положителните и отрицателните оценки са били сравнително близки - 46.1% положителни и 37.5% отрицателни (2008 г.), като след това отрицателните са спаднали с над 18%, а положителните са нараснали с над 22% до 68.4%, което е и най-високото ниво на положителна оценка с близо две трети от запитаните (2013 г.). Последвал е спад до 62.4% (2014 г.) и след това известно увеличение до 64.4% за положителните оценки. Негативните оценки са спаднали почти двойно между 2008 и 2013 г. до 19.1% (2013 г.), имало е леко повишаване през 2014 г. до най-високото им ниво от 23.2% и след това малък спад до 21.8% следващата година, но одобряващите са останали три пъти повече от неодобряващите. Делът на хората, които не могат да дадат оценка, се движи между 16.4% и 13.7% в началото и края на периода и не се променя значително.

----------



*Статията е част от поредицата "10 години в ЕС" на Институт "Отворено общество" - София по повод на десет години членство на България в Европейския съюз. Използвани са данни от проучвания на общественото мнение, извършени от Институт "Отворено общество"- София в периода 2008 - 2016 г.

15
1940
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
24 Юли 2017 20:02
.
"Българите вярват на Брюксел три пъти повече, отколкото на София".
.
Българите сме три пъти по-сигурни, че София
ни лъже, отколкото, че Брюксел ни лъже.
.
24 Юли 2017 22:35
Не вярвам на София,но още по-малко вярвам на Брюксел.
24 Юли 2017 22:40
ФандъкСИТИ нема кво да го обсъждаме
щото нали БайХой каза"Квот кажат началниците у Брюксел"
а на ония тапегьози от Брюксел хептен не ВЯРВАМ
24 Юли 2017 22:42
Не вярвам на София,но още по-малко вярвам на Брюксел.

Вярвай на Долни Главанак.
25 Юли 2017 00:25
Мисля, че не вярваме на никого. И без това всички лъжат.
25 Юли 2017 01:41
В София са обикновени кокошкари в сравнение с лисиците и невестулките от Брюксел.

Институт "ОтРовено общество"
25 Юли 2017 02:24
Как да им вярваме, бре хора?
Они у Брюксел са гей до гей, ще додат да ни изтаковат!
25 Юли 2017 12:11
Българите вярват на Брюксел три пъти повече, отколкото на София


Сократе, Сократе ...
25 Юли 2017 12:15
Българите вярват на Брюксел три пъти повече, отколкото на София


Въх, чи ся изненадАх! Все съм си мислел, че българите вярват на София три пъти по-малко, отколкото на Брюксел. Век живи - век учись!
25 Юли 2017 12:16
0 x 3 = 0

Можеше и четири пъти:

0 х 4 = 0
25 Юли 2017 12:17
" Пъти повече" - значи умножение
" С повече" - значи събиране.
25 Юли 2017 15:39
Нещо ми липсват коментари по същество. Изследването е интересно!
25 Юли 2017 17:25
Марин Лесенски, програмен директор в Институт "Отворено общество"

Повече не четох. Препоръчвам и на вас.
25 Юли 2017 19:33
Откъде идва черногледството в последните години?

Ми бяхме преди Румъния и се гнусяхме от сравнения с нея. Докато не дойде ОПГто, което ни прати далече след Румъния и на опашката на Европа...
25 Юли 2017 23:15
*
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД