Георги Киряков е завършил политология в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по организационно развитие на партиите и изборни практики. През 2007 г. завършва и Българското училище за политика "Димитър Паница". Учредител е на ДБГ, но заради принципни разногласия с ръководството напуска партията през 2014 г.
------------
- Г-н Киряков, ГЕРБ и "Обединени патриоти" внесоха законопроект за забрана на чуждестранно финансиране за магистратски организации. Може ли да се каже, че управляващите обявяват война на сдружението, която най-активно критикува съдебната реформа - Съюзът на съдиите?
- Това е поредната битка от война, която се води от години. Тя не е само срещу определени организации в правната система, а е срещу цялото българско общество. Подобни законопроекти целят да ограничат политическата инициатива на гражданите. Когато видим да се предлагат закони, насочени срещу конкретна структура, не можем да не се замислим дали по някакъв начин тя не пречи на управляващите да правят каквото си искат. Разсъжденията ни би трябвало да стигнат и дали не се прави опит да се отнемат силите на обществото да се съпротивлява.
- Сериозни ли са ГЕРБ в намерението да приемат текстовете, или само размахват пръст?
- Ще зависи от това дали управляващите ще намерят оправдание за внесените текстове. Второто нещо е дали ще има достатъчно силна съпротива от засегнатите организации, както и от финансиращата страна. Очевидно е, че в България външният натиск оказва много по-голямо въздействие от вътрешния. Виждам, че вече има реакция на "Америка за България". Естествено, фондацията е против и иска оттеглянето на законопроекта. Предполагам, че ако се стигне до обсъждането му в зала, съпротивата ще се засили. Но не вътре в парламента, защото там няма достатъчно критична опозиция. Очаквам тя да дойде извън НС. Ако се приеме законопроектът и Съюзът на съдиите спре да функционира нормално, ще спре да се чува глас, който постоянно посочва проблемите и призовава за тяхното отстраняване.
- Кабинетът утвърди проекта за програма на европредседателството, т.нар. три "к" - консенсус, конкурентоспособност, кохезия. Разпознавате ли истински важните теми, които България трябва да поставя пред ЕС?
- Трите "к" са просто високопарни думи. Нелепо е през пиара на три еднакви букви да се търси успешната формула на председателството. Защо са избрали точно тези букви? Защо "к", а не "я" или "з" например. На кой какво говори думата "кохезия" в България? Питам директно екипа, който подготвя председателството: С кой ще търсим консенсус? Ако нашите лидери ще искат от европейските да пренебрегнат някои правила на ЕС заради България, защото сме от малко по-бавно развиващите се и по-трудно приемаме основните му ценности, нека кажат. Тогава може да предложим думата "консенсус" да се замени с "колаборация". Или с "катарзис". Тази дума ми се струва много по-подходяща от "консенсус".
- Партиите в парламента повтарят често, че е време ЕС да премахне т.нар. мониторинг над България и Румъния. Ако политиците ни наистина искаха да дискутират по темата сериозно, не трябваше ли да я изведат като приоритет?
- Проблемът е, че откакто има мониторинг, не разбрахме, че за да отпадне той, трябва постоянно да предприемаме конкретни стъпки. Малки, средни или големи, това трябваше да се случва. В Румъния те бяха правени и Румъния ще излезе от този мониторинг. А ние ще стоим в него, защото не изпълняваме простичките условия, които Европа ни е поставила. Покрай актуалния скандал с НДК и покрай други по-стари скандали за пореден път стана ясно, че България не е започнала да изпълнява елементарните изисквания на ЕК за спирането на мониторинга. В този ред на мисли няма как България да постави темата като приоритет, защото на практика ние не сме готови да я обсъждаме. Ако го направим, това ще е възползване от председателството да изнудваме Европа.
- Разправиите между Мирослав Боршош и Лиляна Павлова как влияят върху скандала с НДК?
- За съжаление, в този скандал засега участват само двете заинтересовани страни. На Павлова й бе отнет двореца, а тя обвини Боршош в лошо управление. В момента прокуратурата извършва разследване и докато не бъдат обявени резултатите от него, всичко ще бъде въпрос на пропаганда. И едната, и другата страна ще защитават своите тези. За мен в този спор се смесват две неща. Едното е финансирането на културна дейност, другото са разходите за ремонта на двореца. Първото е естествено да носи загуби. В цялата световна история културата никога не е носила принадена стойност. Тя всъщност трябва да носи принадена стойност само в културния смисъл, не в икономическия. Загубата, свързана с организацията на културни събития, не е фатална. Фатално е, ако при някакви ремонтни дейности са се извършвали нечисти сделки. Ако това бъде доказано, то Боршош и хората, които са го контролирали, трябва да си понесат отговорността. Но не обществена критика и порицание, а наказателна отговорност.
- Защо премиерът Борисов досега не е коментирал скандала?
- Премиерът изигра своята роля в казуса с НДК с предприетите смени на отговорните министри. След това правилно се оттегли и не влиза повече в него. Отговорността трябва да е на ресорния министър. Като премиер, задачата на Борисов е да координира работата на МС, а не да решава проблеми, свързани с ремонта на НДК. Не трябва да се занимава с плочките, с разрешителните, с конфликти между съподчинени. Това са дребни проблеми, които отвличат вниманието му от основните задачи.
- Кой защитава обществения интерес и кой прилича на лобист в казуса с новите изтребители?
- Този дебат трябва да разделим на три. В експертната част президентът действа и като бивш главнокомандващ на ВВС. На административно ниво е важно да се изясни дали цялата документация е правилно структурирана. Третата част е политическата, в която в момента наблюдаваме битка за влияние. В нея Румен Радев вече се проявява като политик, а не като институция. Търси политическа видимост, създаване на собствен властови център. Бих казал, че по някакъв начин го постига. Връщайки се към трите аспекта, виждаме, че засега политическият надделява над експертния, а административният остава изцяло на заден план. Проблемът е, че от това губи обществото. Не се изяснява въпросът защо един производител ще се предпочете пред останалите. Не се решава и проблемът с елементарния суверенитет на страната. Ако вчера сме били във Варшавския договор, а днес сме в НАТО, то къде ще сме утре? Винаги трябва да имаме едно наум, че тази организация може да спре да съществува и че това ще ни направи изключително уязвими от външна намеса. С конкурса за тези самолети би трябвало да гарантираме минимум отбранителни способности. За съжаление, в момента всеки търси краткосрочни електорални и медийни политически дивиденти, а не отговора на тези въпроси.
- Етническото напрежение, което отново се усети през последните дни, не е ли поредната димна завеса?
- Нещата изглеждат като във филма "Да разлаем кучетата". Вдига се димна завеса, за да се прикрие друг проблем. Историята в Асеновград се случи много скоро след развихрянето на скандала в НДК. На пръв поглед изглежда, че напрежението там бе предизвикано, за да се отклони вниманието от проблема с българското председателство. Фокусът моментално бе изместен, при това - доста успешно. Както всички видяхме, цялото обществено внимание мигом се пренасочи. Това е лесносмилаем проблем, лесно се възприема, пали много хора и поляризира. Освен това пренасочва интересът от проблем, който наистина би уязвил политическия елит, защото вероятният корупционен скандал с НДК наистина ще засегне сериозно много хора. Така че вероятно за пореден път проблемът с ромите се използва за прикриване на по-голям проблем. В същото време проблемът с ромите също не се решава, а става все по-голям. В последните събития обаче има и нов елемент.
- Какъв?
- Новото самочувствие и самосъзнание на ромите у нас - т.нар. ислямизиране на съзнанието на ромите. Ако досега те нямаха никаква идеология, сега вече имат някаква. Тя им дава повече кураж да бъдат по-смели и организирани. Ясно се видя, че проблемът в гетото в Асеновград се прехвърли в друго, в трето. Тук държавата трябва да действа превантивно, за да "скърши хатъра" за подобни действия. Четох, че полицията бързо влязла в някакво ромско гето и намерила контрабандни цигари. Подтекстът за мен беше, че ромите са били предупредени, че друга идентичност, освен ромската, не трябва да имат - никакво ислямизиране, турцизиране и т.н. От тях се очаква да са слаби, неорганизирани, необразовани и да останат такива. Което още веднъж показва, че държавата няма конкретен план за тази група хора в България.
|
|