В България вече повече от две години икономическият ръст е около 3.5%. Безработицата спада, заетостта расте, основните показатели на пазара на труда доближават стойностите от 2007 г. През последните няколко тримесечия се отчита ускоряване на ръста на заплатите, като за периода от началото на 2015 г. до март 2017 г. България е с втори най-висок темп на нарастване на разходите за труд в ЕС (18.7%). Тази тенденция отразява вече видимите дефицити в разширяващите се бизнес сектори. Общият разполагаем доход на домакинствата нараства и това се отразява във все по-осезаем ръст на потреблението през последната година.

Възстановяването на пазара на труда се изразява в значително по-малко увеличение на броя на създадените работни места в сравнение с периода до 2008 г. Същевременно коефициентите на заетост и безработица (дела на заетите и безработните лица в общия брой лица в работната сила) отчитат значителни промени. Нарастване от 99 000 заети лица спрямо "дъното" през 2013 г. допринесе за спад на безработицата от 12.9% в края на 2013 г. до 7.2% средногодишно до края на март 2017 г. (такива стойности на безработицата имаше през втората половина на 2007 г.) Коефициентът на заетост във възрастовата група от 20 до 64 г. се увеличава от 63.1% в началото на 2013 г. до 68.2% през първото тримесечие на 2017 г. Така, въпреки че заетите са с около 300 хил. по-малко от достигнатите върхови нива преди кризата, от гледна точка на работодателите основните параметри на пазара на труда са сходни с тези през 2007 г.

Свитото предлагане на труд в ситуация на икономически растеж и увеличеното търсене от страна на работодателите се отразява в нарастване на общите разходи за труд. Реалният ръст на разходите за персонал след отчитане на инфлацията нараства видимо след 2013 г. За периода 2004-2006 г. въпреки увеличението на заетостта и номиналните доходи високата инфлация води до на практика нулева промяна в средните реални разходи за труд. Едва в периода 2007-2008 г. въпреки нарастването на цените се отчита годишен ръст на възнагражденията съответно с 9.5% и 13.5%. След като средният годишен ръст през 2014-2015 г. беше около 7.1%, от началото на 2016 г. се наблюдава ускоряване на темпа, като към първото тримесечие на 2017 г. вече нарастването достига 10.2% на годишна база.

Оживлението, което се наблюдава в икономиката през 2017 г., е стимулирано от ускоряването на кредитната експанзия. Лихвите, които българските фирми и домакинства плащат по новите банкови кредити в средата на 2017 г., са най-ниските изобщо до момента. Средната лихва по новите бизнес заеми пада до 3.5% през юни 2017 г. Малко по-висока е цената на жилищните заеми - 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити възлиза на 7.5%.

България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на МВФ, като тази тенденция се запазва през първото тримесечие на 2017 г., когато цените на жилищата се покачват с 8.8% годишно по данни на НСИ. Средните цени на жилищата в страната (без новото строителство) достигат 511 евро на кв.м през първото тримесечие на 2017 г., но все още са с 214 евро на кв.м, или с 30% по-ниски от върховите стойности преди кризата.

В периода преди световната криза ръстът на цените на имотите изпреварваше темпа на покачване на заплатите, а след 2009 г. тази тенденция се обърна - средната заплата се повишава по-бързо от цената на апартаментите. Едва в края на 2016 г. ръстът на жилищните цени догони повишението на заплатите. По този начин покупателната сила на средната месечна заплата се утроява спрямо 2008 г., измерена в квадратни метра жилищна площ. През 2008 г., по време на пика на жилищния бум, една месечна заплата е била достатъчна за закупуване на едва 0.35 кв.м, а през 2017 г. това съотношение е около 1. Същевременно кредитната експанзия се ускорява значително. През последните 12 месеца до юни 2017 г. са отпуснати с 38% повече нови заеми за покупка на жилище спрямо предходния 12-месечен период. Кредитният растеж е насърчен от понижението на лихвите по жилищните заеми, които падат с 1.1 процентни пункта спрямо година по-рано, достигайки 3.9% в средата на 2017 г. Заради наличието на тези благоприятни предпоставки цените на жилищата в страната и най-вече в най-големите областни центрове ще продължат да се повишават и през второто полугодие на 2017 г.