Жал да му стане на човек за министъра на туризма Николина Ангелкова тези дни. Жената цяло лято кара по морето, брои чадъри и шезлонги и им сверява цените, мери свободни и платени площи по плажовете, изчислява колко спасители на колко хора се падат и стигат ли за времето, когато идва мъртвото вълнение. И изведнъж се явява икономическият вицепремиер Валери Симеонов, провежда две-три чалга акции из избрани и нарочени за замърсители на шумовата среда заведения и обира целия медиен шум.

Дни наред напоително текат информации за нашествието на Валери Симеонов в Слънчев бряг. От тях разбираме, че вицепремиерът е вдигнал мерника на някоя и друга дискотека в курорта, нахлул е там с екипи от данъчни, митничари, служители на инспекцията по труда, на здравната агенция и на агенцията по храните. Резултатът - временно спиране на музиката в проверените дискотеки, прихващане на известни суми заради просрочени задължения на една от тях към НАП, арест на един диджей и пълен шаш за присъстващите на театрото. Гротеска, достойна за сравнение само с шоуто на Волен Сидеров пред клекмага на столичната улица "Раковски". И точно толкова безсмислена и неефективна.

Накрая се стигна дотам, че



министър Ангелкова опита публично да се разграничи



от наблюдаващия я вицепремиер и да обяснява, че тя прави проверки само през деня, самостоятелно и "тези проверки нямат нищо общо с тези на вицепремиера". Реакция разбираема и донякъде оправдана - на фона на целия неколкомесечен напън и на неистовата амбиция да доказваш, че има смисъл в иначе безсмисленото ти ведомство, изведнъж да те изместят от авансцената и да те пратят някъде зад кулисите. Както обичаше често да казва един колега: "Мъка! С черен етикет!"

Съвсем естествено на фона на цялата шумотевица социалните мрежи и форумите се напълниха с шеги и закачки към туристическите корифеи. Но и с доста смислени изказвания. Едно от основните е, че ако вицепремиер и министър лично трябва да налагат ред в туризма, значи държавата никаква я няма. Иначе чак не е за вярване, че премиерът Бойко Борисов не се изказал още. Все пак той лично разпореди разправа с ресторантьор, позволил си да начисли такса "празен стол" за направена, но неизпълнена напълно резервация.

Добре е, впрочем, че досега мълчи. Иначе ще се подложи на много и все неудобни въпроси.



Шумът далеч не е основен проблем на Слънчев бряг



Проблем обаче е многогодишното безхаберие на държавата. Безхаберие, което позволи онова нещо, което някога бе курорт, да се превърне в нов град, макар и непризнат официално - за разлика от съседния Свети Влас, който вече има градски статут. И досега има спорове около собствеността и поддържането на инфраструктурата. Прекомерното застрояване протече под благия поглед на държавата и въпреки съмненията, а и доказателства в някои случаи, за откровено погазване на законите. Имиджът на Слънчев бряг като евтина дестинация, с евтина храна и още по-евтин алкохол, с достъпни наркотици и толериран секс туризъм също бе налаган от поне две десетилетия насам. Време, в което държавата деликатно не е направила нищо, за да промени посоката му на развитие.

В понеделник Валери Симеонов, вероятно усетил се, че е преминал границата, в която пиарът може да му бъде полезен, и е влязъл в зона, в която е уязвим и може лесно да бъде атакуван, опита да обясни, че дискотеките със силна музика уронвали авторитета на туризма в България, а едва 10% от летовниците в Слънчев бряг били младежи. Буквално по същото време, в което той развиваше тезите си в Бургас, се появи и декларация от 13 организации, някои от тях много далеч от морето, в негова подкрепа. Чалгата стана пълна.

Вицепремиерът се похвали, че с акциите си налага ред във финансовата дисциплина. Но от приходната агенция още преди месеци предупредиха, че затягат контрола върху обектите по морето и ще ги затварят за определено време, ако газят правилата. Направени са хиляди проверки и без присъствието на Валери Симеонов. От НАП обещаха и повече конкретни данни - но в края на тази седмица. От здравната инспекция се оправдаха, че не могат да мерят шума от заведенията на открито, можели само вътре, и то в напълно изолирани помещения. Вицепремиерът обаче обикаля по плажовете с портативен уред и установил, че там са Содом и Гомор. Как е различил кое от съседните едно на друго заведения вдига по-голям шум, не се уточнява.



Редът в курорта се определя с общинска наредба



и общината трябва да следи за спазването й. Досега не се е чуло да има наказани, да не говорим за затворени заведения в Слънчев бряг. Ако те са спазвали наредбата и записаните в нея часове, както твърдят, то с какво право един, макар и висш държавен чиновник, си позволява еднолично да раздава "правосъдие"? Ако засегнатите от акциите му решат да заведат дела за уронване на престижа и за пропуснати ползи, кой ще плаща? Със сигурност няма да е Валери Симеонов. Ако пък въпросните заведения години наред са нарушавали закона и е трябвало лично един вицепремиер да се разходи до морето, за да накара компетентните органи да се задействат, защо няма уволнени чиновници?

Далеч съм от мисълта, че всичко по морето е изрядно, законосъобразно и в изгода на туристите. Но самодейни акции и демонстрация на активност са само много шум за нищо. Ако трябва да продължим със заигравките със заглавия на Шекспирови пиеси - "Напразни усилия на любовта"*.

Чалга проверките само заглушават чалгата в туризма. Ако някой отнеме на Слънчев бряг славата на евтина дестинация, потвърждавана години наред от авторитетни западни издания и изследвания, то курортът просто ще се изпразни. И нещата далеч не опират само до онова сравнително късо и вече обезобразено крайбрежно пространство между Несебър и Свети Влас. А до политиката на държавата в туризма. Той може да е определян за приоритетен отрасъл, но няма никакъв признак някое от правителствата от последните десетилетия дори да се е замислило за някаква стратегия, за развитие на нови зони извън малкото морски и още по-малкото ски курорти. Резултатът е свръхконцентрация и на хора, и на проблеми, в ограничени пространства, и пълна липса на инфраструктура, и на достъп до иначе атрактивни и търсени дестинации извън тях.

Един от най-високите тонове в цялата чалга постановка тези дни взе министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя сякаш забрави, че непрекъснато отлага така широко прокламирания нов закон за туризма. Но ден след ден



представя данни за ръст на потока от туристи,



за нов и нов интерес за в бъдеще. В понеделник се похвали как се готви нов статут на националните курорти. И как преговаря с ТУИ за следващия сезон, а те ни поздравяват, че мислим за статут на курортите. Може и да е ирония. Авторитетната ТУИ всъщност е в България от десетилетия, работи с частния бизнес и министърът няма нищо общо с нейните намерения и планове, извън показните снимки. Ангелкова заговори и за нова визия на преместваемите обекти по плажовете - тя щяла да стане, като приемем неродения още закон за туризма. За визията за туризма извън плажовете в понеделник не бе споменато. Как информациите за произвола и за нашествието на висши държавни чиновници по курортите, за масови нарушения и за лоши условия се отразяват на бъдещи намерения на потенциални посетители - нито дума.

Просто бе направен пореден опит с чалга проверки да се заглуши чалгата в туризма. Ефектът е обратен - за пореден път бе показано, че държавата се е оттеглила от този бранш и се сеща за проблемите там само когато трябва да се вдигне малко шум. Малко, за кратко време, но много, много безсмислен.

--------------------------------------------------------------------

* "Напразни усилия на любовта", с оригинално заглавие Love's Labour's Lost, в превод на Валери Петров започва така:

" Тъй славата, която ние всички

преследваме до сетния си дъх,

записана на бронза ни надгробен,

ще ни спаси от истинската смърт;

дорде живеем, да извършим подвиг,

пред който всепоглъщащото Време

нащърбило косата си, да трябва

да ни даде в наследство вечността!"