Контратероризмът бавно се приватизира и се осъществява от нископлатени служители в технологични компании като Facebook, Google и Twitter. Макар тези компании да наемат експерти и бивши правителствени служители, за да се справят с екстремистката пропаганда и вербуването на техните платформи, повечето от черната работа се извършва от подизпълнители срещу около 15 долара на час, а в YouTube работата е поверена на доброволци. Резултатът е частна работна сила с ниска квалификация в сферата на контратероризма, наета да върши работата, която би трябвало да вършат правоохранителните органи. Тази работа се върши тайно и със слаб контрол.

Преди дни Facebook, YouTube, Twitter и Microsoft обявиха създаването на съвместен форум за борба с тероризма след дългогодишните критики, че технологичните корпорации не успяват да блокират агресивния екстремизъм на платформите си. Съществуването на тайни екипи, създадени да борят тероризма в социалните медии, вече освети странната връзка между технологичните компании. От една страна, те искат да бъдат възприемани като защитници на личното пространство на потребителите си от намесата на правителството. Но в същото време са под огромен натиск да попречат на усилията платформите им да се използват за радикализиране и подтикване към насилие. Световни лидери като премиера на Великобритания Тереза Мей и френския президент Еманюел Макрон определиха тези платформи като хранителна почва за тероризма и поискаха създаването на по-добри инструменти за разпознаване и премахване на екстремистко съдържание. ЕС създаде проектозакон, който да принуди социалните медии да ограничават екстремизма, или да понасят високи глоби. "Това вече е отговорност на технологичните гиганти - дори против волята им, защото правоохранителните органи просто не са в състояние да го правят", казва Карл Милер, директор в Центъра за анализ на социалните медии в мозъчния тръст "Демос". "Това отчасти е проблем на капацитет на правоохранителните сили и в известна степен е свързан с това, че технологичните гиганти не искат да дават на държавите достъп до големи бази данни."

Twitter, Facebook и Google обявиха мерки, сред които блокиране на акаунти, използване на изкуствен интелект за разпознаване на екстремистко съдържание, наемане на повече модератори и администратори, разработване и подкрепа за кампании срещу езика на омразата и създаване на отворена база данни за "дигитален отпечатък" на изображения на насилие и тероризъм. Facebook сформира екип от десетина



нископлатени подизпълнители,



които не само да трият терористична пропаганда, но и да провеждат задълбочени разследвания на подозрителни потребители, да проследяват местонахождението им и да четат личната им кореспонденция.

Контратерористичното звено има специално разрешение да провежда разследвания на профилите на потребители, ако те бъдат заподозрени, че са свързани с терористични групи, определени като такива от Държавния департамент на САЩ. Пълният достъп до даден профил се осигурява веднага, след като той бъде маркиран от алгоритмите, търсещи определени имена, изображения или хаштагове, свързвани с терористични групи. Тогава модераторите получават достъп до частната кореспонденция на потребителите, могат да видят с кого общуват и какво споделят, да проверяват кои места са посещавали.

Основен приоритет на екипа е да идентифицира "пътуващите бойци" на ИД и "Ал Кайда". Човек може да бъде категоризиран като "пътуващ боец", ако профилът му има съдържание, което показва симпатии към екстремизма и ако например е посетил Рака в Сирия, преди да пристигне в Европа. Когато някой бъде идентифициран като пътуващ боец - поне веднъж дневно някой по света бъде определян като такъв, профилът му се прехвърля към вътрешен екип във Facebook, който решава дали да предаде информацията на правоохранителните органи. Ако профил на потребител, вече маркиран като опасен, отправи заплаха в писмено съобщение, той също се препраща за оценка към вътрешния екип. От Facebook отказаха коментар по повод тези разследвания.

Twitter пък е изправен пред друго предизвикателство. Компанията е известна с това, че яростно защитава свободното слово и анонимността онлайн, докато Facebook и Google настояват за използване на истински имена. Изследвания показват, че Twitter е сред предпочитаните инструменти за пропаганда на ИД и за пренасочване на потребители към използването на приложения за частни разговори като Telegram. Бивш служител в Twitter казва, че компанията гледа на проблема изключително сериозно, отчасти по правни причини. През май Twitter, Facebook и Google бяха съдени от роднини на жертвите от нападението в Сан Бернардино за преднамерена подкрепа за ИД и за екстремизма. Профили, които очевидно са свързани с ИД, се изтриват. Twitter е блокирал 376 890 акаунта за нарушения, свързани с подкрепа на тероризма, само през втората половина на 2016 г.

YouTube е платформата на Google, предпочитана от джихадисти и проповедници на омраза, които използват също Google Docs и Google Plus. YouTube



не само хоства пропаганда, но и изкарва пари от нея



- преди време стана ясно, че рекламните кампании на известни марки се появяват редом с проповедници на омраза. Това доведе до масов отлив на реклами, докато YouTube не обеща да реши проблема.

ИД става все по-изкусна в разпространението на пропагандата си. Всяка комуникация се разпространява като мултимедийна рекламна кампания, с качествени видеа, радиопрограми и брандирани хаштагове. Съдържанието се лансира от армия про-ИД медийни групи, които го разпространяват в интернет, качват видеозаписи на различни места в мрежата, за да затруднят полицията при проследяване. "Социалните медии не разбират, че това е системен проблем в целия онлайн свят. Затова терористите печелят", обяснява Ерик Файнберг от компанията за киберразузнаване GIPEC. "Те трябва да блокират комуникационни поредици, а не отделни акаунти."

Споразумението за обединяване на усилията е само начало. Ако технологичните компании не продължат напред, те може да бъдат принудени да го сторят от регулаторите. Европа вече предложи мерки в тази посока и според експерти след около 2 г. САЩ ще ги последват. Регулаторите може да поискат от технологичните компании да гарантират, че могат по-добре да идентифицират и локализират своите потребители и да контролират по-активно мрежите си за терористична пропаганда - предложения, които защитниците на граждански свободи роптаят бурно. Пред перспективата политиците да се намесят изглежда много вероятно да се извият ръцете на технологичните компании сами да се регулират. Това, разбира се, няма да е панацея срещу тероризма, но ще затруднява екстремистите да вербуват нови последователи.