Бойко Борисов много обича да се оплаква, че лоши хора му мътят водата и му пречат да управлява мъдро и справедливо. Тормозят го лъжлива опозиция, фалшиви новини, кошмарно наследство от некадърни други правителства, "паметници на културата, пардон - на глупостта" като АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Отгоре на всичко фирми фантоми (и не само фантоми) пъхат жалби - пръти в колелата на всяка голяма обществена поръчка.

В последните дни премиерът кипи от възмущение и тревога най-вече заради буксуващия втора година конкурс за избор на изпълнител на тол системата. От гнева му пък неочаквано изплува идеята да я възложи на държавно предприятие и така да натрие носа на тарикатите, които сам нарече "щатни жалбоподателки". Конгениално, нали? Да очакваме ли, че всеки път когато някоя голяма обществена поръчка забуксува, премиерът ще вади от ръкава си държавна фирма, която да поеме задачата?

Факт е, че законът е предвидил и така наречените инхауз процедури - тоест обществена поръчка да се възложи без конкурс на специално държавно (или общинско) предприятие, което да свърши работата, без да си начислява печалба. Това не е българска измишльотина, а нормална практика. Но



всеки знае как се употребяват държавните дружества у нас



- те не работят за общественото благо, а обслужват частни интереси, претакат комисиони, трудоустрояват верни партийни кадри, напористи "калинки" и парашутисти връзкари.

Не сме забравили какво се случи със СИП - Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти". Държавната фирма бе създадена през 2011 г. точно за да ускори градежа на магистралите и усвояването на европарите за пътища. Тогава Борисов, първо издание премиер, ни убеждаваше, че държавната СИП ще подкара на пета скорост градежа на "Хемус" и "Струма".

Но СИП се оказа излишен посредник на пътната агенция във възлагането на поръчки за проектиране и градежа на магистрални отсечки. Занизаха се обичайните скандали с обжалвания на процедурите и съмнения за нагласени победители и толериране на "наши фирми" - за "Хемус" и "Струма", за тунела "Железница" и т.н. В началото на 2016 г. Борисов жестоко се обиди, че му пришиват връзки с Делян Пеевски и Валентин Златев, и дръпна шалтера на няколко знакови обществени поръчки.

Малко по-късно СИП бе безславно закрита. От ГЕРБ погребаха държавното предприятие със същата охота, с която рекламираха голямата нужда от създаването му. А магистралните обществени поръчки се върнаха пак там, където бяха - в ръцете на АПИ. И пак зациклиха.

Сега покрай тол системата Борисов и ГЕРБ май се готвят да режисират подобен спектакъл - с прехвърляне на отговорностите от АПИ на държавно предприятие. А



това няма да спре подставените жалбоподатели



И държавно предприятие да се захване с тол системата, то пак ще опре до обществени поръчки - за доставка на софтуер, хардуер, апаратури, уреди и т.н. Което ще рече, че ще се отварят нови простори за жалби и за бавене. И пак ще цъфнат дежурни жалбописачи и подставени играчи. Както ставаше и с поръчките на злополучната държавна фирма СИП. Например поредната засечка в избора на строител на участък за "Хемус" стана заради някаква си "СиГ Груп", която се оплака в Комисията за защита на конкуренцията заради неясноти в процедурата. Оказа се, че "СиГ Груп" няма нищо общо със строителството, а се занимава с ресторантьорска дейност.

Премиерът наскоро сподели с медиите яда си, някакъв си метач от ул. "Суходол" №3, който чистел пред "Пирогов", блокирал конкурса за тол системата. "Метачът" е "Мархинженеринг" - дребна фирма, която няма нито ресурси, нито намерение да прави тол мрежата. Тя наистина се мерна като автор на жалби в началото на състезанието. Но това бе миналата година и не е ясно защо още тогава Борисов не взе мерки срещу фантомите и щатните жалбоподатели, а сега припали за "метача".

Миналата седмица поръчката за тол системата най-сетне напредна и се стигна до отваряне на оферти. Това обаче съвсем не означава, че Борисов и компания са се отказали от държавното предприятие. Напротив, темата си стои на дневен ред и оня ден се разбра, че работата може да бъде възложена на държавната фирма "Автомагистрали". Както подсказва името й, тя е създадена да се занимава с магистрали, не с толове, е-мрежи и пътни такси. С годините дружеството западна и сега се състезава не в конкурсите за строителство на нови магистрални отсечки, а в търговете за поддръжка и снегопочистване. Та как точно "Автомагистрали" би се справила с фините и сложни настройки на тол системата, не е ясно. Мистерия е и дали друга държавна фирма - съществуваща или новосъздадена, би се справила с такава специфична, високотехнологична и мащабна задача. Откъде ще си достави опитните мениджъри и експерти и колко време би им отнело да се превърнат в екип?

Понеже е ясно, че тази идея издиша, Борисов лансира и друга. Призова за промени в Закона за обществените поръчки, които да направят невъзможно безкрайното обжалване и протакане на процедурите. Но кого призовава? Нали от него зависи да събере екипи, бизнес и независими експерти, да обменят мнения, да "купят" от успешния чуждестранен опит в борбата с несъстоятелните жалби и да напишат спасителните промени в закона. Впрочем в предния си мандат Борисов неспирно се перчеше, че приетият в 2016 г. ЗОП граничи със съвършенството. А ето че и днес всеки подставен участник може да блокира процедурата, като се оплаче на КЗК, а после и в съда.

Да не говорим, че в много случаи



за протакането на обществените поръчки са виновни възложителите,



които с гафовете си буквално канят кандидатите да пускат жалби. За справка - поредният рестарт на процедурата за тол мрежата през май, когато пътната агенция "великодушно" отпусна на състезателите 24 часа да подадат офертите си. Вярно е, че поръчката се проточи безобразно много и че всеки сериозен кандидат е имал предостатъчно време да изпипа предложението си. Но все пак срокът от едно денонощие е подигравка, особено когато става дума за важна и сложна система за 200 млн. лева, която ще се гради дълги месеци. Нищо не пречеше на АПИ да отпусне поне 2 седмици за представяне на офертите и да не дава пореден повод за обжалване на процедурата.

Така или иначе Борисов вече отвори нова страница по темата за шиканирането на обществените поръчки - предложи мобилизация на сивото вещество на нацията, обсъждане и приемане на законови промени срещу фалшивите жалби. Само не се разбра за кой мандат го планира.



ЗАВЕРАТА ТОЛ

Поръчката за тол системата започна зле и се развива лошо и в пълна тайнственост - като съзаклятие. Известно е само, че ще струва най-малко 200 млн. лв., но никой не знае какво точно е тръгнала да поръчва държавата. Като латерни управляващите повтарят как в светлото бъдеще пътните такси ще опразват с по 1 млрд. лева годишно джобовете на пътуващите из родината шофьори и как с милиардите ще постигнем европейско качество на шосетата. Отвъд впечатляващата сума обаче тол системата е обвита в плътен смог. Няма яснота за кои пътища ще има тол такси и електронни винетки. Отговорните фактори ту ни уверяват, че новото таксуване ще обхване 50% от шосетата, ту подхвърлят небрежно някакви 80%. А пък в нормалните държави тол мрежи има само за магистралите. Друг ключов въпрос - каква технология ще използва нашата тол система - сателитна, микровълни, джипиес - също е в здрача. Изобщо не се знае по каква тарифа са изчислени онези между 800 млн. лв. и 1.5 млрд. лева приходи годишно, за които ни проглушават ушите още от времето на "Борисов 2". А всеки ден някой от сегашните министрите и пътни шефове "изпуска" по някой нов детайл - например, че за български тирове щяло да има отстъпка в таксата, че пътуването през уикенда щяло да се таксува двойно и тройно по-скъпо или че за леките коли ще има е-винетки с 24-часова и с 3-дневна валидност. Няма обаче отговор на най-простия въпрос - колко ще струва 1 пропътуван километър и колко ще излезе да стигнем от София до морето или от Дунав мост до границата с Турция или Гърция.