Община Хи...рино. Мястото на буквичката "т" зее като след изкъртен зъб. "Т" като трагедия - огромна, непреживяема, ако си част от нея, докато дишаш, ще те преследва. Хитрино днес е разделено на две, откъдето и да го погледнеш. Разполовява го бариерата, спусната между деня преди и след разрухата на инцидента, между пощадената му от огъня горна част и жестоко засегнатата от взривната вълна долна. Граничната бразда между двете части на селото е жп линията Русе - Каспичан, първата у нас, същата, покрай която някога Хитрино се е зародило и започнало да се пълни с живот.

Осем месеца след инцидента Хитрино все още търси опорните си точки, за да продължи напред, скърби за жертвите, пресмята огромните си щети, брои милионите, потеглили към кметството и хартисали засега, вместо да им помогнат да стъпят на крака. Селото пресмята колко са новоприсламчените към тях, за да се наредят на опашките за помощи. И наднича в дворовете на съседи, опитали да се облагодетелстват от трагедията. И такива има, колкото щеш са. Затова вместо да се разбягат от уплах през девет села в десето, че утре трагедията може да се повтори, жителите му дори станали повече.

"Станахме повече, откъде ли не заприижда народ заради топлия обяд, който раздаваха четири месеца. Тръгнаха да грабят одеяла, дрехи, всякакви помощи от Червения кръст, някои пък



сами счупиха стъклата на прозорците си,



за да им подновят дограмата", разказват с възмущение хора от селото. А други питат: Къде отидоха парите за покрива на читалището, които селото само събра помежду си? Защо сцената още е неизползваема, защо не става за нищо, а някой прави в сградата барче?

И най-важното, защо осем месеца след експлозията влакът снаряд, както казват в Хитрино на товарната композиция, дерайлирала край гарата им, лети край тях със същата убийствена скорост? Когато минават през селото, всички влакове намаляват скорост до 40 км в час, само тоя с цистерните не. И няма кой да го спре. Хвърчи все така по жп линията Бургас - Девня като цъкаща бомба. Вечер като си легнеш, не знаеш дали утре ще се събудиш, казват преживелите огнения ад. А от колективния им иск към фирмата превозвач "Булмаркет" - файда никаква. "Нямали средства да обезщетят пострадалите?! Хайде, бе! Ако е така, кой им позволи да си източат парите, та сега нямат фонд за обезпечаване?", гневят се преживелите огнения ад. И цитират на глас загубите си: седем отнети живота, 29 ранени, няколко десетки сринати и изгорели къщи, отнесени покриви, изпочупени прозорци, унищожена инфраструктура, съсипано имущество, събирано цял живот.

От другата страна пък са приходите - държавни пари, европейски, дарения от съпричастни граждани, за да се измъкнат по-бързо от кризисната ситуация. Пари, с които другаде биха направили чудеса, ако не за три дни, то за три месеца. Томас, англичанинът, заселил се преди десетина години в съседното на Хитрино село Сливак, същият, който разливаше топъл чай за всички пострадали в деня на огнения взрив, често им го повтаря: Това, ако беше се случило в Англия... Ама нали Хитрино не е на Острова, та сега част от него се обновява, а другата е още изровена,



надупчена като след бомбардировка



От пролетта в селото блъскат чукове, трополят багери, хвърчат искри от електрожени, работниците сноват сред прашните строителни площадки. 11-те постройки, които Камарата на строителите вдига за своя сметка, и още една, дарение от младежкия ГЕРБ, са в различен етап на готовност. Градежът върви там, където строят "Автомагистрали Черно море". Две от новите постройки са техни, отбелязват в селото. Но засега само на гербаджийската й се вижда краят, а двете сестри Рейханя и Севги, които ще влязат в нея, са все в устата на селото. Някои ги одумват със завист заради новата им къща, други със загриженост и болка - родителите на двете момичета са сред загиналите под развалините на дома им. Докато чакат новия си покрив, 23-годишната Рейханя и 13-годишната Севги живеят в дома на леля си.

Според обещанията на политиците и кмета до края на тая година на мястото на днешните ровове ще се появят и останалите 13 къщи, за чийто строеж държавата е отпуснала пари. Засега обаче никой в Хитрино не вярва, че това наистина ще стане в срок.

"Защо беше тоя цирк на бензиностанцията? Бойко Борисов си направи пиар на наш гръб и си отиде. Къде е сега да ги натисне? Да бяха пуснали поне Ердоган или Орбан да направят селото... Пълно безхаберие. Зимата иде... Ей го Петър, четири дни е изкарал в най-голямата виелица без ток. Зиме във фургоните няма живот", свива вежди срещу напичащото в жегата слънце Николай Цачев, един от настанените във фургони на ул. "Пирин". Двамата със съседа Петър са с еднаква съдба. В тия фургони жив да се опечеш, та са седнали на хлад под дебелата орехова сянка. Николай хваща под мишница патериците, за да ни покаже какво е останало от дома му. Беше солидна къща, казва, и отваря металната външна врата. Взривната вълна на експлозията е помела къщата, изгорила е цялото му имущество, вдигнала го е на 70 см над земята, изтръгнала е ноктите му, изпотрошила е костите му... Като го изписали през април от болницата, прибрал каквото успял да изрови от обгорелите руини и струпал на кълбо всичко в теснотията на временния си дом. Животът като в Сървайвър -



без течаща вода, с притичване към изкопите



на мястото на дома ти за тоалетна.

"Скоро сезонът на Черноморието ще приключи и строителните фирми ще хукнат натам. Къщите, дето са започнати по центъра, може и да станат готови до Нова година, но нашите - абсурд! Срокът е две години, дотогава ще ни размотават... Който оцелее, оцелее", казва с обида в гласа третият съсед по фургон от ул "Пирин" 33. И се кахъри, че дори и един ден да се сдобие с обещаната му къща от 65 квадрата, на неговите 70 години и с тоя прекаран инсулт, как ли ще напечели пари да й вдига ограда, да й прави пътна врата, да започва живота си от начало...

Оцеляващите в спартански условия от декември насам са ...хм, кой знае колко. "Предадох всички списъци с живеещите на фургони на обществената комисия", тюхка се Гюлкан, експерт по екологични проекти, но край извънредната ситуация, ангажирана както и цялата общинска администрация с нови отговорности. После свива един след друг пръстите на ръцете си: "Петър Радев, чиято къща е съборена, живее във фургон на ул. "Пирин". На ул. "Възраждане" е фургонът с Айнур Сали, дъщерята и внучетата й. Майката на Тодор Стефанов също живее там, той пък е в града на квартира... Майфер Ахмед, чиято майка изгоря в къщата им срещу жп линията, живее в града на квартира. По решение на Обществения съвет наемът й се плаща от социалния фонд. Във фургоните е и Николай Цачев", допълва бързия си списък Гюлкян. Някои чакат новия си дом при близки, роднини, кой където е намерил покрив.

Гюлкан е част от екипа, сформиран от служители на Общинска администрация и социалното подпомагане, ангажиран с изплащане на помощи на пострадалите за преодоляване на последствията от железопътния инцидент - разходи за ток, вода, за лечение и допълнителни средства за здраве по специален проект за Хитрино след инцидента.

Шестмесечните помощи за ток и вода вече са приключили, но пари за лечение ще се отпускат до края на втората година след датата на трагедията. Невим Хасан не вижда, загубила е зрението си при инцидента заедно с къщата си и с малкия си фризьорски салон. "Една софийска клиника й прави безвъзмездна операция. Ако се наложи да бъде лекувана в чужбина, фондът ще поеме разходите. Оцелялата по чудо Рехайня пък до момента е претърпяла много операции, нейното лечение е поето от държавата и общината", казва Гюлкян.

Кметът Нуридин Исмаил пък се опитва да ни убеди, че въпреки малките закъснения, всичко в преодоляването на последствията от инцидента върви по план. Вече са приключили с документалната част на новите строежи, а със строителството ще се справят по-лесно, отколкото с документацията. Скоро къщите ще започнат



да никнат една след друга като гъби



Ако не на 100, то на 90% всички ще бъдат готови до края на ноември, дори трите, които са с документален проблем, без нотариален акт.

Заради забавени ремонти в по-леко пострадалата горна част от селото също има недоволни. Някои подскачат, обвиняват местната управа, че е отклонила пари за луксозни придобивки на общинската сграда, кметът на свой ред пък ги контрира: "Защо да не купя климатици, трябваше ли администрацията да мръзне на минус 20 градуса през зимата без врати и прозорци? За какъв лукс става дума, остъклили сме сградата, дори врати още не сме й сложили. Ще се обновяваме най-накрая."

Други като Нихат, който живее над линията, са се въоръжили с търпение: "Ние също имахме счупени прозорци, тях поставиха, останаха покривите и други по-малки щети. Като свършат долу, ще дойдат и при нас", казва Нихат и добавя умислен: "Претръпнахме вече. Това е второто нещастие, което преживявам покрай тази жп линия. През 1977 г. на същото място два влака с мазут и бензин се срещнаха челно. Горивото се разля, потече из долната част на селото като река. Една клечка кибрит ни трябваше, за да литнем всички във въздуха."

"Претръпнахме - казва и Гюлкян, докато разлиства папките с дълги списъци. - Ама как да се съвземеш? Строителството кипи, а пострадалите постоянно са все пред очите ни. Нали все сме в контакт с тях. Вдигаме къщи, ама де да не беше се случило..."

"Тук беше фризьорският салон, срещу нас имаше железарски магазин, отиде... До него беше аптеката, сега стои само скелетът й. В горния край на бариерата изгоря строителният магазин. Тук пък имаше ресторант...", изброява Рейханя, докато вървим към новия й дом на ул. "Панайот Волов", гербаджийският, заради който е в устата на селото. И се зарича: Наесен ще си довърши следването в Шуменския университет. Заради майка си, която навремето не успяла да стане студентка. Чакала нея.