Министерството на образованието тръгна на лов за първолаци - въоръжено с експерти, социални работници, медиатори, дори и полицаи. В опит да запуши пробойната на входа обаче има опасност да изпусне учениците, които ще "изтекат" на изхода - в края на основното образование, приключващо вече не в осми клас, а година по-рано - в седми. Съкращаването на цял един клас - осмия - в почти половината училища в България определено не беше целта на новия училищен закон, но за съжаление се оказа резултатът от него. Картината отдавна е ясна и дори МОН не крие неприятната си изненада от факта, че от 1100 основни училища у нас едва 5% са станали обединени до 10-и клас. Останалите школа остават с един клас по-малко. А учениците, които иначе щяха да учат там още една година, или ще я изкарат в близкото обединено училище или гимназия, или просто ще приключат въпроса с образованието си дотук. И двете опции са еднакво възможни, а това, че ведомството не знае колко деца ще припознаят едната възможност и колко ще се примирят с другата в никакъв случай не означава, че цялата реформа няма да се окаже наливане "от пусто в празно", или пък че броят на отпадналите ученици ще намалее, каквито са амбициозните очаквания.

Замисълът на обединените училища, чийто статут бе въведен м.г. с новия училищен закон, бе борбата срещу ранното отпадане на учениците от системата. Идеята на преобразуването на едно основно школо до 8-и клас в такова до 10-и клас бе на младежите да бъдат предоставени по-големи възможности за продължаване на обучението. На практика обаче идеята се провали с гръм и трясък - от 1100 основни училища едва около 56 са се превърнали в обединени. Останалите над 1046 основни школа (до 8-и клас) на практика съкращават един клас и стават до 7-и клас, тъй като основното образование вече приключва тогава.

Въпреки че промяната е несравнима по мащабите си в последните години, МОН говори твърде лаконично и уклончиво за последиците от нея. Един клас по-малко логично означава



по-малко ученици, по-малко учители,



по-малък бюджет за училището. Не е ясно дали картината навсякъде ще е точно такава, но фактът, че министерството не дава по-подробна информация по редица въпроси, произтичащи от новите разпоредби, определено не убеждава, че отпаднали ученици няма да има. Учудващо е, че при купищата информации от най-различно естество, които училищата са принудени редовно да подават към регионалните управления по образованието, МОН не може, а може би не иска да отговори на резонни питания, свързани с намаляването на един клас за близо 1/2 от системата на училищното образование (общо училищата у нас са около 2400).

Вместо да обяснят причините за слабия интерес към новия тип училище от министерството предпочитат да посочат с какво са съобразени предложенията за преобразуване на обединените училища - със създаването на "условия за достъп до качествено образование, като е отчетена от една страна склонността за пътуване и риска от отпадане на ученици от уязвими групи, и от друга страна - възможността за ресурсно, материално и кадрово обезпечаване на образованието в първи гимназиален етап", с "насърчаване на учениците за включване в системата на професионалното образование", с "наличието на съществуващата училищна мрежа от професионални и профилирани гимназии, както и със средните училища, където учениците могат да продължат образованието във втора гимназиална степен" и т.н.

По данни на МОН общият брой на шестокласниците за учебната 2016/2017 година е бил 61 055 ученици. Т.е. може да се предполага, че толкова горе-долу ще са догодина бъдещите седмокласници, които ще завършат основно образование по новия закон. Колко обаче ще са седмокласниците, които ще учат във въпросните 58 обединени училища, от ведомството не могат да отговорят. По същия начин се отклонява и въпросът ще се наложи ли съкращаване на учители заради закриването на един клас. Вместо това заявяват, че МОН "съблюдава за реализирането на принципа за равен достъп до качествено образование на всички ученици в страната" и че "с обединените училища се дава възможност на учениците да продължат образованието си до 10-и клас и да не отпадат от образователната система". "Относно евентуалното съкращаване на учители следва да се уточни, че директорите на училищата имат грижата до 14.09.2017 г. да подготвят нормативите и разпределението на часовете за следващата учебна година", гласи сухият коментар на МОН по това питане.

От министерството отхвърлят всякакви опасения, че десетки и дори хиляди деца може да останат с един клас по-малко. "Няма основания за изразените съмнения, тъй като са създадени необходимите условия за обучение на учениците след седми клас в останалите училища на територията на съответната община", посочват оттам. На въпроса какъв е очакваният ефект от преструктурирането на училищната мрежа и от намаляването на един клас за над 1000 училища, административният отговор на МОН гласи, че се очаква намаляване на броя на отпадналите ученици чрез: "задържане на учениците в образователната система по-дълго време, повишаване на мотивацията за учене и достъпност до образователната институция,



ако учениците нямат склонност да пътуват



или са от уязвими групи, и придобиване на професия до 10-и клас".

Как обаче да повярваме на чиновническите обяснения, когато те не са подплатени с никакви факти, анализи, или дори единични примери? Докато примери в обратната посока не липсват никак. През май т.г. вицепрезидентът Илияна Йотова посети Тополовград, където има доста отдалечени села. Тогава тя заяви, че каквито и транспортни средства да се осигуряват, е невъзможно в част от годината учениците от тези места да отидат до големия град. Според нея въпросът не е само в транспорта, а в това, че учениците трябва да има къде да се хранят и да почиват. "Ще стане така, че голяма част от родителите ще се откажат да ги пращат. За мен тази формула няма да проработи", прогнозира Йотова.

Невероятно, но от МОН изглежда не са наясно и дали ще се назначават нови учители в обединените училища и колко общо ще са нужни. "Работодател на учителите е директорът на училището. Всеки конкретен случай е строго индивидуален и зависи от спецификата на училището", казват оттам. Иначе е ясно, че преобразуваните училища са предимно в малките населени места. Най-много обединени училища има в област Благоевград - 10, следвана от Шумен - 6, и Добрич - 5.



КАМПАНИЯ

Преди месец marica.bg съобщи, че 700 ученици в седми клас ще отпаднат от образователната система в Пловдивска област, защото не са подали документи за участие в кампанията по прием след 7-и клас. Общи данни за колко деца в такава ситуация в цялата страна все още няма. От министерството подчертават, че приемът е до 11 септември, докогато могат да бъдат приети и учениците със слаби оценки, които са изкарали по-добри оценки на поправителната септемврийска сесия (въпреки че не са участвали в приема). "Следователно за непродължили в гимназиална степен може да се говори след този срок и при анализ на завършилите основно образование в 7-и и 8-и клас и на записаните в неспециализираните и в специализираните училища", заключават от МОН.

По последни данни в първи етап на класиране са имали право да участват 50 692 ученици и са участвали 49 027 от тях, т.е. 96.82%. Незаписаните ученици към момента са около 2800, като част от тях са на поправителни изпити, а други са записани в съседни области или са заминали за чужбина. Чрез прилагане на Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна възраст ще се изясни статусът на всеки от тези ученици и ще бъдат предприети мерки за продължаване на образованието на всеки ученик, коментират от МОН.