- Госпожо Цветанска, има ли облекчения за фирмите след "акция бюрокрация"? Или още част от проектите се носят на хартия, в кашони, както през първия програмен период?

- Да, тогава имаше много документи. Някои от тях действително отпаднаха, но постепенно в новия период се появиха други проблеми. Самото кандидатстване през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН) е изключително лесно. Сядаш в офиса и за половин час си подаваш проекта. Преди това ти си качвал документи в системата и накрая просто трябва да се генерира един файл, към който да се прикачи е-подписът на представляващия дружеството. Това отнема минути.

Но последният пример за проблем за кандидатите е точно с електронния подпис при подаването на документи по част от програмите. По "Иновации и конкурентоспособност" например се изисква те да бъдат подписани с е-подписа на този, който представлява предприятието. Вместо него обаче се оказва, че се е подписало упълномощено лице. В отделни случаи дори се изисква да се подписват всички членове на Съвета на директорите и всеки трябва да направи това с неговия електронен подпис.

Смисълът е така да се види, че той го е направил - в лично качество, а не да упълномощава. Не би следвало да е проблем за кандидатите, но ето че това се случва. Ако погледнете последния списък на отхвърлените проекти по мярката за енергийна ефективност по програмата за бизнеса, ще видите, че в общи линии всички те са отпаднали точно заради некоректно използване на електронния подпис.

- Има ли проблем с плащанията по "енергийна ефективност" в контекста на проверката на министерството и сигнала за подавани фалшиви финансови отчети по проектите? Допускате ли министерството да не прави успоредна проверка?

- Не знам дали се прави успоредна проверка. Да, разбрахме, че за част от процедурите се твърди, че отчетите са били подменяни, включително в хода на оценката. Това обаче е абсолютно непроверена информация. Имаше един проблемен проект, който бе класиран на първо място в процедурата за енергийна ефективност за малки и средни предприятия. Оказа се, че той не е доказал определен годишен оборот, но в същото време това не е било и нужно, защото правилата го позволяват. Единственото изискване беше да си съществуваща фирма от минимум три години. Ето това предприятие се оказа съществуваща фирма, но с нулеви приходи. Отговаря ли на правилата? Отговаря. За съжаление, този проблем забави възможността за увеличаване на бюджета по процедурата, така че да влязат още фирми, които са класирани в резервните списъци. Рискът за загуба на пари по "Конкурентоспособност" е най-малък, но ако има някакъв риск, то е именно по оста за енергийна ефективност.

- Защо?

- ЕК ще гледа изпълнението на междинните цели на програмата към 2018 г. Само проектите, които са изпълнени и безвъзмездната помощ по тях е платена, ще се взимат предвид за определяне на степента на изпълнение на т.нар. индикатори. А изпълнението на проектите по процедурата за енергийна ефективност тепърва започва - срокът е 18 месеца и затова вероятно не всички ще приключат в края на 2018 г.

- Какви са рисковете за загуба на пари по другите програми? Вече е ясно например, че част от средствата по "Наука и образование" и "Околна среда" ще бъдат по-малко...

- Не сме правили анализ на риска за тези две програми, но с просто око може да се види, че изпълнението по тях се бави много. Разполагаме обаче с данни по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), предоставени от Комитета за наблюдение. Тя продължава да е единствената програма, която не се администрира в ИСУН, и поради това няма публични данни за нейното изпълнение. По ПРСР има пет приоритета, всеки от които има междинни (към 2018 година) цели. Но някои от тях вървят доста бавно и опасността от загуба на резерва, който е в размер на 6% от финансовите средства по всеки от приоритетите, е много реална...

Ето един пример - за преработка на земеделска продукция в момента са одобрени 189 проекта, а до края на следващата година трябва да бъдат изпълнени 311. Това трудно ще стане, защото няма толкова одобрени проекти и тепърва проектите, които са "под черта", трябва да бъдат оценени, одобрени, изпълнени, отчетени и платени, а това изисква време. До края на идната година трябва да бъдат отчетени и проектите по т.нар. групи на производителите, а към момента мярката дори не е отворена.

- Изчисти ли се въпросът за това дали ДДС се признава като допустим разход на общините по проектите от ПРСР?

- Както през миналия програмен период, ДДС-то за общините ще бъде възстановено от държавата по реда на постановление, което предстои да се одобри от Министерския съвет. Към момента няма проблеми. Но изпълнението на индикаторите по мярката за общински проекти също е под въпрос.

- Общините продължават да трупат дългове. Все още ли и европарите са част от този проблем заради нерентабилните проекти?

- Не мога да кажа. Към момента няма нито един одобрен общински проект, а до края на 2018 г. те трябва да са 235. Най-вероятно ресурсът от 203 млн. лв. по тази мярка изобщо няма да бъде платен дотогава. Всичко това може да доведе до финансови корекции през 2023 г. Тази година ни изглежда далече, но държавата трябва да мисли отсега какви стъпки да предприеме, за да няма негативни последици за бюджета тогава..

- Какво казва фонд "Земеделие"?

- Фондът не прави политиката, а я изпълнява.

- Но може ли да ускори разглеждането на проектите?

- Да, може. Защото по ПРСР оценката на проектите може да отнеме до една година, а понякога и повече.

- В постановлението за усвояването на европари ясно е казано - оценката трае три месеца, нали така?

- Да, но то не се спазва. По програма "Човешки ресурси" при процедурата за "Добри и безопасни условия на труд" бяха подадени 2500 проекта. Там оценката се забави повече от година. Затова винаги, когато има оценка в рамките на 6 месеца, ние се радваме. Единствено по ОП "Иновации и конкурентоспособност" донякъде сроковете се спазват и са в рамките на тези 6 месеца.

- Да кажем, че 2500 проекта са много и експертите не успяват да ги обработят. Защо обаче се бави оценката и при малко на брой проекти?

- Липсват добре подготвени експерти. Когато имаш добре подготвен човек, той много бързо може да прегледа и оцени един проект и да види има ли проблем. Освен това липсва добра организация. Друг голям проблем е липсата на единен стандарт и единен подход при оценката на проектите. Това го видяхме в процедурата "Добри и безопасни условия на труд". Проекти, подготвени по един и същи начин, при едни и същи обстоятелства, при един експерт се оценяват по един начин, а друг дава съвсем различна оценка. Така накрая се оказва, че едните са одобрени, а другите са далечна резерва. Понякога липсва и добронамереност от страна на експертите по "Човешки ресурси", за да оценяват коректно проектите. Според мен им е било дадено указание да бъдат рестриктивни при оценката - за да не се окаже, че има изключително много добре оценени проекти, които заради малкия бюджет няма да получат финансиране.

- Но нали все пак ще влязат в резервния списък?

- Да, но няма да е добре да имаш 99 от 100 точки и да си резерва. Различното тълкуване от страна на различните програми на общите за всички разпоредби също е проблем. Наскоро се сблъскахме с това какво е тълкуването на финансова корекция. В ДФ "Земеделие" смятат, че всяка редукция е на размера на безвъзмездната помощ. Всъщност, финансова корекция се налага само след като е установена нередност, а това е нарушение на закона или ако не е направен публичен избор на изпълнителите по проекта, не са изпълнени индикаторите или не се спазват условията, заради които проектът е получил предимство при оценката. Тогава се налагат финансови корекции, а не заради това, че вместо 300 тона бетон си сложил 290. Това е редукция на стойността на безвъзмездната помощ.

Друг голям проблем при управлението на програмите е липсата на предвидимост какви процедури за какви проекти ще се отварят. От ПРСР така и не се научиха да имат годишна работна програма и да я изпълняват. Миналия декември на последния Комитет за наблюдение се одобриха едни критерии за оценка на проектите за преработка на земеделска продукция. Сега, вместо мярката да се отвори за кандидатстване, изведнъж се започва дискусия дали те да не бъдат променени. Това означава, че проектите, които са готвени при онези критерии, може да не получат достатъчно точки, защото може да се реши да се променят изискванията. А хората ще са хвърлили нерви и пари за подготовка в този 9-месечен хаос.