Илиян Джевелеков е роден на 10 май 1966 г. в Пловдив. Учи психология в СУ "Св. Климент Охридски", а след това завършва кино и телевизионна режисура в класа на акад. Людмил Стайков в НАТФИЗ. В периода на следването си е режисьор в студентската програма "Ку-ку". През 1993 г. с "Искам да съм свободен" печели награда за най-добър късометражен филм на фестивала "Златна роза". Продуцентският му дебют (заедно с Матей Константинов и Георги Димитров) е във филма на Явор Гърдев "Дзифт", а през 2011 г. дебютира и с пълнометражен филм като режисьор - Love.net, една от най-касовите съвременни български продукции. "Вездъсъщият" е вторият му игрален филм, съсценаристи са с Матей Константинов, а третият от "Мирамар филм" - Георги Димитров, е художник на филма.

------------------

- Както в Love.net, така и във "Вездесъщият" сте избрали актуална, дори злободневна тематика. Колко реален проблем е следенето с камери и подслушването за всеки от нас?

- Реалният проблем, върху който се фокусира филмът ни, е по-скоро лесната възможност на всеки от нас да се сдобие със скрити камери и средства за подслушване и проследяване, които доскоро бяха достъпни единствено за тайните служби. Проблемът е реален, защото вече почти не минава ден без новини, разпространявани в национален ефир, вестници и онлайн медии, свързани с тайно заснемане или подслушване на съпрузи, колеги, известни и неизвестни хора. Без срам и задръжки все повече хора много често нахлуват непозволено в личния параметър на другите и злоупотребяват с тайно придобитото знание. Като прибавим и масовия ексхибиционизъм във "Фейсбук", картината на повсеместното следене става още по-пълнокръвна.

- Във вашия сценарий "биг брадър" не е някаква могъща сила, държавност, институция, която дебне обикновения човек; а самият обикновен човек, чиято мания тръгва от частен проблем.

- Манията на героя ни да следи околните наистина тръгва от частен проблем - някой краде ценни вещи от дома на неговия баща, прикован на легло. Емоцията и силата, които му дава тайното знание, обаче постепенно го превръщат в зависим човек, който прекрачва все по-опасни граници, за да си набави още по-силна тръпка.

- Даваме ли си сметка за рисковете, на които ни излага доброволната експозиция в публичното пространство - чрез "Фейсбук", "Инстаграм", "Форскуеър"? Повече ползи или повече вреди ни носят технологиите?

- Доброволната експозиция в публичното пространство е толкова масова, че все по-малко хора се замислят за рисковете, които тя носи. Подобно човешко унифициране е смущаващо. Но пък - няма обективни везни, които да претеглят дали ползите или вредите от технологиите са повече.

- Между двете ви големи игрални продукции мина доста време. Какво ви занимаваше в "Мирамар филм" през тези 6-7 години?

- Снимахме реклами, организирахме десетки събития; участвахме в две копродукции с миноритарно българско участие - "Братя" на Мурад Ибрахимбеков (участвал в конкурсната програма на фестивала в Карлови вари) и "Кербала" на Кшищоф Лукашевич (направил боксофис рекорд за годината в Полша); продуцирахме късометражни и анимационни филми на млади автори.

- "Вездесъщият" е завършен в рекордно кратки срокове за български филм: едва година мина от първата клапа през август 2016 г. Как успяхте? Филмът съчетава държавно и частно финансиране.

- За съжаление, кинопроизводството е обективно бавен процес. В най-добрия случай работата по сценария, подготовката, снимането, постпродукцията и рекламната кампания на филма отнема две-три години. За наша радост, успяхме да се справим в по-кратки срокове. Причината? - съчетание от външен натиск на обстоятелства, поемане на риск, крайна мобилизация, честно вдъхновение и късмет. "Вездесъщият" е подкрепен от Националния филмов център, а ние го дофинансирахме.

- Изминалите години не бяха непременно възходящи за българското кино: след успехите на "Мисия Лондон", Love.net, "Тилт" и още 1-2 филма последва значителен спад. Какви са надеждите ви за "Вездесъщият"? Ще успеете ли да върнете публиката в киносалоните?

- Надяваме се, че филмът ни ще предизвика голям интерес и много хора отново ще ни се доверят, като отидат да го гледат. Вярвам, че ще останат доволни.

- Колко важна е рекламната кампания за успеха по един филм? По мои наблюдения и Love.net, и "Мисия Лондон" (а и предишният филм на "Мирамар" "Дзифт") до голяма степен привлякоха вниманието заради масираната и грамотно проведена кампания.

- Да, логично е. За разлика от много други наши колеги ние полагаме сериозни усилия и влагаме значителни средства в това да рекламираме и популяризираме филма си. За наша радост, както и в Love.net, Нова тв отново са копродуцент на филма ни. Хубаво е, когато до себе си имаш партньор, който не просто ти осигурява национален ефир на рекламната кампания, а ти дава и много от потенциала на своя екип.

- И в двата си филма работите по оригинален сценарий. В същото време този месец ще сте жури на "Синелибри" - фестивала за киноадаптации по книги. Обмисляли ли сте филм по литературно произведение?

- Вчера ми зададоха обратния въпрос - обмисляме ли литературно произведение по "Вездесъщият". До този момент по-скоро не сме мислили за екранизация на литературно произведение, не защото имаме някаква определена концепция за това, а защото не сме намирали "своя" разказ, новела, роман. Но може би това предстои.

- От актьорска гледна точка филмите ви са ансамблови, с многоброен екип, който събира дебютанти и опитни играчи. Как избрахте дебютантите за "Вездесъщият" и как се представиха те?

- Бяхме притиснати от кратки срокове и някак интуитивно, докато работихме по сценария, започнахме да мислим за конкретни актьори, които си представяме за различните роли; следяхме изявите им, опознавахме ги и в един момент просто се срещахме с тях и разигравахме дадена сцена, колкото за да потвърдим избора си.

В една от главните роли на филма ни е Весела Бабинова, която във "Вездесъщият" прави своя кинодебют. За нейната роля не сме викали на кастинг други актриси. Справи се великолепно и вярвам, че представянето й във филма заслужено ще й донесе обичта на зрителите и много бъдещи роли в киното.

14-годишният през 2016 г. Валери Рангелов пък толкова ни очарова, че прекроихме първоначалната сценарна разработка на персонажа му, който в представите ни беше по-голямо момче. За ролята на неговата приятелка във филма избрахме Лияна Динкова, внучка на големия актьор Никола Рударов, която срещнах в асансьора. Времето, за което асансьорът в блока ни изминава пътя от първия до осмия етаж бе достатъчно, за да разбера, че тя е правилното за ролята момиче, и да се разберем. И двете деца се справиха отлично.

- Драматично-комедиен ли е филмът? Жанрово го определяте като драма, но "скритата камера" предполага много комични, дори абсурдни ситуации.

- Във филма има много комични, абсурдни, скандални и неочаквани ситуации, които правят вкуса на драмата по-пикантен.

- Българската премиера бе преди дни на "Златна роза", а на 10-и предстои софийската. Влизат ли в плановете ви участия на международни фестивали?

- Съвсем скоро ще обявим официална информация за международната премиера на филма.